Ходене по електронна Жарава

Повече от 4 месеца се готвехме за срещата си на живо с едно наистина легендарно име - Жан Мишел Жар, и в разговорите си за това предстоящо събитие преживявахме отново и отново възбудата от очакването на мистичния владетел на електронния саунд. В двайсетата година от своето създаване "София мюзик ентърпрайсис" увенча дългогодишния си успешен опит в организирането на гостувания на звезди от световна величина с този космически концерт в зала "Арена Армеец София".
След многочасовата предварителна прецизна подготовка на сцената, звука, осветлението и цялостната мултимедия очарователният французин, бендът и техническият му екип изглежда имаха нужда от малко почивка, вероятно затова и концертът закъсня с 45 минути. Публиката от почти 11 000 души тъкмо започваше да става леко нетърпелива, светлините угаснаха и откъм противоположния на сцената край на залата по стълбите, огрян от светлината на прожектор, тичешком заслиза самият Жан Мишел Жар. Докосвайки ръцете на зрителите по пътя си, ескортиран от охраната, той премина през цялата зала и се качи на сцената, преливаща в разноцветни светлини и лазерни лъчове. Тримата му колеги от бенда вече бяха заели местата си като пред командни пултове в космически център, с неизброимо количество синтезатори и всякакъв инструментариум около тях. Разбира се, можахме да видим на живо и лазерната арфа - когато Жан Мишел си постави ръкавиците и предпазните очила и звуците се заразливаха изпод изящните или пък резки движения на ръцете му.
"Добър вечер", проговори на чист български. След това многократно повтаряше и "Благодаря!" В оживения си диалог с публиката, която му отвръщаше с възторжени възгласи и аплодисменти, музикантът извикваше "Вива София, вива Булгария! Мерси, София! Ай лав ю!" Той поде разговора със зрителите на английски, но в най-силно емоционалните моменти преминаваше на родния си френски, а организаторите се бяха погрижили казаното от него да стигне до всеки в залата - в превода на радиожурналиста Людмил Фотев.
Радвам се, че най-сетне мога да изнеса моя първи концерт в България, искам да го посветя на ЮНЕСКО и на нейната председателка Ирина Бокова, първата жена начело на тази престижна организация. Очаква я усилена работа през следващите години, затова да й пожелаем успех! - разпалено говореше музикантът, който от 15 години е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и е изключително ангажиран с каузите на образованието и опазването на околната среда. Когато започнах с "Оксижен", темите в него бяха свързани с екологичните опасности, но днес проблемите се задълбочават. Най-голямото предизвикателство сега е образованието. Затова от тази вечер започвам да отделям по един цент от всеки билет на моите концерти и да предоставям средствата за значими международни проекти. Нека всички артисти да правят същото на своите концерти, спектакли, филмови прожекции...
Жан Мишел сподели, че има специално отношение към България, защото още в началото на неговата кариера е получавал най-много окуражителни писма от фенове с добри оценки и думи на подкрепа от Франция и от България. Може би именно затова е избрал страната ни и за начало на европейското си турне.
Нито музиката, нито мултимедията могат да се разкажат - всъщност за два часа и 15 минути чухме всички композиции, които толкова много са ни вълнували през годините - от "Оксижен", "Екинокс", "Магнетик филдс", "Рандеву"... както и "Калипсо", "Сувенир ъв Чайна", "Революсион ендустриел" и още, и още. Едни слушаха в захлас любимата си музика, други танцуваха в транс, трети не можеха да се начудят на неизчерпаемата енергия на този - все пак - 63-годишен мъж, който през целия концерт сякаш стоеше върху пружини. Очевидно Жан Мишел Жар беше много щастлив от топлото посрещане на българската публика, от споделените му чувства, защото ни подари много бисове и поне десет пъти заяви: "Ще се видим скоро!"