Холандия ни спира с вето за Шенген

Холандия "ще работи срещу" решението Румъния и България да бъдат приети за членове на Шенгенската зона, съобщи в. "Дъч нюз", като се позова на изказване на министъра на имиграцията Херд Леерс.
През следващата седмица се очаква Европейската комисия да обсъди приемането на двете страни в Шенген и Холандия ще използва правото си на вето, ако стане ясно, че тенденцията е България и Румъния да бъдат приети. Леерс изтъкнал, че е загрижен конкретно от недостатъчните усилия на двете страни в борбата с корупцията, което според "Дъч нюз" било потвърдено в доклад на ЕС по-рано това лято. През юни Герд Леерс отново изрази резерви относно готовността на България и Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство. Тогава той заяви, че правителството на Холандия ще разглежда въпроса за присъединяването на България и Румъния към Шенген през 2012 г., при условие че двете страни изпълнят успешно правните реформи.
"Дъч нюз" съобщи още, че по предложение на Леерс холандското правителство ще приеме пет предложения за законодателни промени, които ще затегнат контрола върху имиграцията в страната. Леерс иска да улесни депортирането на чужденци, извършили престъпления в Холандия. Ако предложените от него промени бъдат приети, чужденец, живял по-малко от три години в Холандия и осъден за затвор, ще бъде депортиран. На депортиране подлежат и всички чужденци, извършили три престъпления в рамките на три години. Предвижда се да бъдат усложнени процедурите за събиране на семейства. Освен това се предлага нелегалното пребиваване в страната да се криминализира.
Въвеждането на строги мерки срещу имиграцията бе едно от условията, които коалицията между Народна партия за свобода и демокрация и Християндемократически призив, с 62 места от общо 150 в парламента, трябваше да приеме, за да получи подкрепата на Партията на свободата (с 24 места в парламента).
Междувременно стана ясно, че Европейската комисия не предвижда въвеждането на механизъм за изключване на дадена страна от Шенгенското пространство, или за замразяване на членството в зоната. Вчера комисията представи официално своите идеи за промени в работата на пространството, свободно от граничен контрол.
ЕК предлага едностранно възстановяване на границите да бъде възможно за срок до пет дни. Ако обстоятелствата в конкретната държава, предприела подобна стъпка, налагат продължаване на този период, ще бъде необходимо одобрение от комисията. То ще бъде оповестявано до 14 дни след получаването на информация с искане за възстановяването на границите. Дори когато ЕК одобри по-дълъг срок на възстановения граничен контрол, този срок няма да може да надвишава един месец.
При особено тежки обстоятелства, свързани с националната сигурност на дадена държава, границите ще могат да останат затворени до шест месеца. Във възможно най-неблагоприятен сценарий комисията ще позволява затваряне на границите за максимален срок от 24 месеца.
Предвижда се също два пъти годишно състоянието на Шенген да бъде обсъждано от Съвета на ЕС. Във взимането на решения в съвета няма да могат да участват България и Румъния до приемането им в зоната, както и Кипър, Дания и Великобритания.

На Цветанов му е виновно кралството

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов веднага обясни намеренията на Холандия да наложи вето с вътрешнополитическия проблем на кралството и по-точно сложния баланс в коалиционното правителство. По думите му холандският кабинет имал изрично упомената клауза за недопускането на присъединяването на България и Румъния. За Цветанов най-важно оставало решението на Съвета на министрите по вътрешните работи, което ще бъде взето на 22 септември.
От своя страна президентът Георги Първанов заяви, че България е изпълнила техническите критерии за Шенген и ще бъде справедливо страната да получи членство. Той подчерта, че не е редно решаването на този въпрос да се смесва с други критерии.
Депутатът от Коалиция за България Михаил Миков бе категоричен, че сигналът от Холандия е много тревожен и тежък и представлява ясна оценка за правителството ни и неговата работата в борбата с корупцията. Според него вътрешната картина, която управляващите представят, се разминава с мнението на външните партньори за България.