21 Юли 2024неделя16:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ивайло Калфин:

Хората чакат стабилност

Нека да изолираме и ограничаваме омразата и ксенофобията, апелира българският евродепутат

/ брой: 268

автор:Кристиела Симеонова

visibility 1325

Ивайло Калфин е член на ЕП от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. През ноември 2011 г. Калфин беше определен за съдокладчик на ЕП за многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020 г. От януари 2013 г. той е координатор по бюджетните въпроси на Групата на социалистите и демократите в ЕП. Член е на Делегацията за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. Ивайло работи като заместник-член в комисиите по бюджетен контрол и по промишленост, изследвания и енергетика. Заместник-член е на Делегацията за връзки с държавите от Южна Азия. Постоянен докладчик на ЕП по външния мандат на Европейската инвестиционна банка. Калфин е докладчик на ЕП и по въпросите на киберсигурността.


"Правителството предприема добри стъпки за решаване на най-острите проблеми"

- Преди броени дни ЕС се споразумя за бюджет 2014 г. След това Комисията по бюджета на ЕП одобри и многогодишната финансова рамка 2014-2020. С по-малък бюджет ще може ли да се справи съюзът с предизвикателствата - особено младежката безработица?
- Този бюджет е отражение на икономическата криза. За съжаление, страните членки наложиха съкращение на европейския бюджет през следващите 7 години, до 2020 г., с аргумента, че съкращения има и на национално равнище. Отказаха да приемат очевидното - че ЕС прави това, което националните финанси не могат да си позволят във време на криза - инвестиции. Въпреки това Европейският парламент успя да постигне доста. За първи път страните членки отстъпиха от първоначалната си позиция и се съгласиха с увеличение на европейския бюджет с 500 млн. евро над равнището, на което разчитаха първоначално. Освен това извършиха значителни допълнителни плащания в края на тази година, което облекчава натиска върху следващата. През 2014 г. основно ще се изплащат средства по проекти, за които вече са сключени договори. Пари за това ще има. Новите политики ще дадат акцент върху най-важните теми - младежката безработица, малките и средните предприятия, научните изследвания. Така че най-важната задача ще бъде да следим за правилното приключване на вече сключените договори и същевременно да започнем максимално бързо да се възползваме от механизмите на новата бюджетна рамка и да започнем да предлагаме добри нови проекти.
- В годишния си доклад за 2012 г. Европейската сметна палата отчете ръст на грешките при разходването на бюджета. Какво трябва да се направи в тази насока?
- Европейската сметна палата трябва много по-ясно да заяви, че равнището на грешки в различни проекти не означава равнище на злоупотреби. Установените грешки се поправят и не струват повече пари на данъкоплатците. Нормално е в годината, в която се представят за окончателно плащане изключително много проекти, защото е последна по текущата финансова рамка, да има и повече грешки. Въпреки това страните членки трябва да вземат мерки, защото в огромна част от случаите установените грешки в проектите натоварват националните бюджети. Когато има съмнения за нарушения, Европейската комисия налага т.нар. финансови корекции - това е частичен или пълен отказ да плати съответния проект. Тогава много често той трябва да се поеме от съответното правителство или община, особено ако проектът вече е завършен, макар и с грешки. Такъв е и случаят със спрените в момента средства за България по фонд "Околна среда" - това е заради проекти, които са сключени през последните три години и за които са намерени грешки. Това, за което не успеем да докажем строго спазване на европейските правила, ще трябва да си платим сами.
- Предвид ширещия се евроскептицизъм възможно ли е именно скептичният вот да излезе най-големият победител на предстоящите догодина евроизбори? Как да бъдат привлечени европейските граждани да пуснат своя глас и да повярват, че той има значение?
- Ако утре ЕС изчезне, страните членки няма да са по-добре. Вината на много политици е, че вместо да носят отговорност, те се оправдават с ЕС. Колкото британските националисти заблуждават, че българските работници са заплаха за страната им, толкова и българските националисти лъжат, че проблемите ни идват от Европа. В България съсипахме индустрията и селското си стопанство преди да влезем в ЕС - никой не ни е виновен за това. А сега, освен че със средства на ЕС правим инвестиции, които иначе нямаше да има, ние сме под натиск и за това, което искат всички българи - справедливост, демокрация, работеща съдебна система, ниска корупция. Постиженията не трябва да се оставят в разрушителните ръце на националисти. Ако не искаме Европейският парламент да се напълни с хора, които са против Европа и потив чужденците, то всички трябва масово да гласуват и да покажат различно мнение.
- Разкажете повече за идеята за създаване на еврорегион Тракия, около която се появиха и спекулации.
- Еврорегионите са стара европейска политика, която насърчава сътрудничеството в крайгранични райони. Те не отнемат територии. Напротив - насърчават развитието. България участва в няколко еврорегиона и по никакъв начин не е загубила суверенитета си. Жалко е, че тази идея на Съюза на тракийските дружества в България, която датира от доста години, се използва за откровени лъжи и инсинуации от един, наричащ себе си разследващ журналист. Фактът е, че някои самозвани патриоти не търпят чужда инициатива. Те не могат да приемат, че в ЕП Делегацията на българските социалисти домакинства на Съюза на тракийските дружества в България за едно много силно събитие. Акад. Георги Марков представи новата си книга за участието на България в Балканската война, беше представено и ново издание на книгата на Любомир Милетич за разорението на тракийските българи. Ние наново поискахме въпросът с компенсациите на тракийските бежанци да се отчита при преговорите на Република Турция за членство в ЕС и за засилване на двустранния диалог по този въпрос. През 2008 г. аз направих точно това като министър на външните работи, но при правителството на Борисов тези усилия отслабнаха. Сега трябва да се възстановят. Някои самозванци очевидно не можаха да се примирят, че отново поемаме тази патриотична кауза.
- Оставаме на родна земя. Как ще коментирате продължаващите протести на студентите и ескалирането на напрежението?
- Протестите на студентите, а и на демонстриращите всяка вечер в София имат един основен проблем - те нямат видими организатори и лидери. Трудно може да успее политически протест, който няма представителство. Аз не отричам техните мотиви да протестират, но те очевидно не са в състояние да запалят национална искра и да създадат критична маса от недоволство в цялата страна, която да свали правителството. Затова въпреки опитите за радикализация, които се правят, за да не "заспи" протестът, поне засега те нямат сила, която да доведе до падане на правителството. Те обаче имат друг - психологически ефект. Протестите, много по-достоверно от опозицията, усилват общественото възприятие за всяка една грешка, допускана от управлението. В този смисъл те ускоряват изчерпването на обществената подкрепа.
- Какъв е изходът от тази ситуация?
- В този парламент не е възможно да има политическа стабилност. Неговото съществуване зависи от доброто желание на Волен Сидеров. Такъв е резултатът от изборите. Аз не съм от тези, които настояват за оставка на правителството. Упрекът ми е към политическите лидери, които му осигуряват подкрепа. Факт е, че липсата на убедителна парламентарна подкрепа за правителството го прави нестабилно. Цялата администрация работи на забавен режим, не поема политическите задачи, а партиите вместо с политика се занимават с назначения. Слабостта дава простор за налагане на различни корпоративни интереси, които противоречат на обществените. В тази ситуация партийните лидери трябваше да поемат инициатива. Лидерите на БСП и на ДПС са отговорни за политическата стабилност и за намаляване на разделенията в България - не само на думи. Въпреки предимството в социологическите проучвания и все още болезнените спомени от управлението на Борисов, те не се решиха да потърсят повече парламентарна стабилност чрез нови избори. Това си има политическа цена. Решиха да удържат властта, докато могат. Тъжното е, че това не зависи от тях. Правителството предприема добри стъпки за краткосрочна стабилизация и решаване на най-острите проблеми. То щеше да е много по-успешно и убедително обаче, ако имаше стабилна подкрепа в НС. Хората чакат стабилност, чакат морал, чакат добро управление и дългосрочни мерки. Това в момента не се случва. Не знам какво е да управляваш, когато нямаш минимална обществена мобилизация и солидарност.
- Страната ни е изправена и пред друг сериозен проблем - кризата с бежанците. Как ще се справим?
- Ето един повод за консолидация - бежанците създават проблем на България. Нашият капацитет е в пъти по-малък от наплива на чужденци. Очевидно сме в извънредна ситуация. Правителството постепенно намира верния тон и предприема адекватни действия. Ограничаване на достъпа, създаване на прилични условия, увеличаване на мерките за обществена сигурност, търсенето на помощ от ЕС са действия в правилна посока. Президентът също носи своята отговорност, че няма ясна подкрепа от политическите партии за подобна политика. Най-опасното е, че някои безнаказано използват проблема с бежанците, за да насаждат омраза. Или да обвиняват ЕС. Ние бихме имали същия бежански натиск и ако не сме част от ЕС. Разликата е, че сега ЕС ни помага - със средства, с приемане на бежанци, с общата си визова политика.
- Какво ще получи България от допълнителните 18 млн. евро, които ЕС отпуска на страни, имащи проблеми с бежанците?
- Разпределението ще бъде направено от Европейската комисия. Само че не става дума само за 18 млн. Наскоро бяха отпуснати 14 млн. През годините са давани средства за изграждане на капацитет за бежанци, средствата ще продължат и от началото на следващата година. Не зная защо правителството не извади данните колко средства сме получили пред последните години за справяне с бежанци и как са похарчени тези средства.
- Проблемът с бежанците има и друг аспект - зараждащите се ксенофобски настроения сред българите...
- В България напоследък се наблюдават особено опасни процеси на крайна омраза, ксенофобия, насилие на етническа основа. В най-лошия си вариант тези развития водят до война. И понеже виждам в интернет някакви хора, които не се плашели от гражданска и етническа война, аз искам да апелирам към всички останали - нека си опазим държавата. Нека да изолираме и ограничаваме омразата и ксенофобията. Иначе цялото ни общество ще плати непомерно висока цена.

Нормално?

автор:Мая Йовановска

visibility 2817

/ брой: 136

За добруването на Родината

автор:Дума

visibility 2767

/ брой: 136

11-ата кинообиколка на света започва през август

автор:Дума

visibility 2606

/ брой: 136

Жълтите павета не горят, нали?!

автор:Мартин Карбовски

visibility 2674

/ брой: 136

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ