22 Февруари 2020събота21:38 ч.

СНИМКА АВТОРКАТА

Срещи

Христо Карадочев: Абитуриентите трябва да бъдат практични

Талантливите са по-скромни и са като диамантите - необходимо е да се открият, да се шлифоват, смята известният творец, кожухар, дизайнер и организатор на модни изложения

/ брой: 16

автор:Альона Нейкова

visibility 673

Освен че е художник, ХРИСТО КАРАДОЧЕВ е известен в творческите среди на България като дизайнер, автор на уникални картини и облекла от кожа, организатор на ревюта и двигател на други оригинални прояви. Прочут е и с отдадеността си на семейния бизнес с кожи, който развива заедно със своите баща и брат. Не крие, че е първи братовчед на Богдана и Бойчо Карадочеви. А напоследък отново е хвърлил всичките си сили, знания, опит и познанства, за да организира поредното изложение "Моден салон за абитуриенти", което ще се проведе от 29 януари до 2 февруари в Националния музей "Земята и хората" с вход свободен.

"Правя всичко с любов"

"Кожухарството е сред изчезващите занаяти"

"С моите картини от кожа първоначално не ме приемаха в творческите среди"

- Какъв бе пътят ви от кожухар и художник до организатор на ревюта и изложения, посветени на модата, стила и естетиката, г-н Карадочев?

- Завършил съм в Художествена академия във Велико Търново изобразително изкуство - графика. Фамилията ми е занаятчийска. На Богдана Карадочева нейният баща и моят са братя. Още преди 9 септември и след това са се занимавали с кожени облекла. Баща ми ме е учил от малък на занаята и щом завърших, реших да търся вариант това, което умея като художник, да мога да го претворя в кожите. Започнах с кукерски маски, после ги оставих. След това се посветих на направата на кожени пана - големи, по 3-4 метра, които навремето бяха изложени в Ловно-рибарския съюз на булевард "Витоша" и на много други места. Даже лорд Карингтън ми е поръчвал такива картини и ги е носил в Англия.

- Има ли днес в България почва за развитието на оригинални идеи в творчеството?

- Сега всеки си мисли, че прави изкуство. Но не е достатъчно само да бършеш четката и да си въобразяваш, че си художник, а същевременно да "произвеждаш" абсолютен кич. Преди всяко нещо минаваше през държавна комисия от 20 човека, затова имаше и някакво качество, имаше истинско изкуство. С моите картини от кожа първоначално не ме приемаха в творческите среди. Спомням си как покойният Здравко Мавродиев, който е изкуствовед, рече: какво да го правим - нито е текстил, нито е живопис, създава нещо за пръв път виждано. Но аз се амбицирах да се докажа. Започнах да правя от кожа големи пана на животни, портрети на домашни любимци. И същият този Здравко Мавродиев вика: "А, това прилича на моето куче..." Та станах член на СБХ. След това започнах да правя по-екстравагантни облекла, организирах ревюта с манекени и всички ме чакаха - не толкова да видят тоалетите, колкото да гледат момичетата. Защото някой веднъж ми каза: "Аз нищо не разбирам от облекла, ама гледам, че твоите всички ги харесват. Как става това?" И знаете ли какво отговорих? "Правя ги за кеф, правя ги с любов, правя ги за удоволствие." И така продължавам цял живот.

- Как реагирате, когато някой поиска конкретна картина или тоалет, които е видял някъде или си ги представя по определен начин?

- Не обичам поръчки. Примерно, ако някой ми каже да му направя пано за вилата или за къщата, искам първо да видя мястото и после предлагам поне 2-3 картини. Ако ги харесат - добре, но няма как да ми определят как и какво да творя.

- Умираща професия ли е кожухарството?

- Да, повечето занаяти са на изчезване. Останали са един-двама грънчари, няма кожухарство, нито медарство. Наскоро коментирахме тази тема с моя приятел Антон Сомлев, с когото правим кукерски маски. Навремето той работеше в Музея за народни и художествени занаяти в Троян. И даже му предложих там да се направят работилници, където да има стари майстори, да показват какво могат.

- Може да се каже, че вие самият наследихте занаята от баща си. Има ли обаче училища, където да се преподават кожухарство, звънчарство, везбарство и т.н.?

- Уж има. Обаче примерно в гимназиите по моден дизайн не учат младите на това, което трябва: те една пола не могат да ушият! И на Греди Асса съм му казвал: "Произвеждате безработица. Научете ги хората да си изкарват хляба, а не да ушият 1-2 пеньоара и вече да смятат, че са висша мода и големи творци."

- Какви кожи предпочитате да използвате?

- Гледам да работя повече с кожи на животни, чието месо се консумира - телешки, агнешки... Не ходя по планините да стрелям дивеч. Използвам кожи, от които се правят обувки и облекла. С Бриджит Бардо сме първи приятели, тя ми е разрешила (усмихва се).

- А как се отнасяте към хора - като тази актриса, които се обявяват за големи защитници на животните и призовават обществото да не ползват артикули от естествена кожа?

- Бих ги попитал най-напред - с какво се хранят? Макар че доста от тях сигурно са и вегетарианци. Според мен просто искат да се изтъкнат, да бъдат по-различни, да станат известни, какви ли не ги измислят: стачкуват, снимат се голи и т.н. Но много индустрии - за производство на обувки, чанти, лепила, се крепят именно на кожите, от тях се правят. Да отидат тези защитници на животните при ескимосите и да се опитат да им бутнат юртите, да ги съблекат, да им дадат дантели... Хората открай време отглеждат животни, използват кожите им. Какво сега - да ги хвърлят ли, в земята ли да ги заравят?! Ако го направят, става екологична катастрофа. Някои не обичат кожите, но има и други, които не могат без тях. Какво да ги правим? На мен не ми пречи и от изкуствена кожа да си правя нещата, но няма да посегна към китеници, нали разбирате...

- Май творчеството, кожухарството и дизайнът не са ви достатъчни, щом организирате и различни прояви, посветени на модата?

- Започнахме с колегите от СБХ първо да правим смесени изложби, в които участваха бижутери, автори на рисувани шалове, аз - с кожени облекла... После се роди идеята за форумите "Авангардна мода" и "Българска мода". От 20 години организирам изложение за абитуриенти в музея "Земята и хората". Някъде към 20-25 хил. души го посещават. Но в него участват само български дизайнери, не допускам китайски и турски рокли. Този път ще има 80 колекции, 80 дизайнери и модни къщи с над две хиляди модела абитуриентски рокли и мъжки костюми.

- Вие всъщност по този начин се борите да запазите занаята на родните създатели на качествени тоалети, нали?

- Така е. Даже преди 6-7 години някой ми каза: "Карадочев, поздравявам те!" Викам: "За какво? Аз съм само организатор." И знаете ли какво ми отговориха? "За това, че ние не можахме да опазим границите, а вие го направихте - само български дизайнери допускате."

- След като вече две десетилетия организирате изложения за абитуриенти, по-лесно ли става с всяка изминала година?

- Напротив. Форум "Българска мода" събираше преди между 80-100 дизайнери. Сега са останали двама-трима. Аз на някои им казвам: "Не може с една кройка цял живот да караш. Ако си се изчерпал и вече нямаш идеи, има млади дизайнери. Вземи ги, както правят на Запад, използвай им енергията, идеите. Хем ще им помогнеш, хем и ти ще се обогатиш." Но всеки пази да не му откраднат кройките, да не му копират моделите...

- Как подбрахте участниците в предстоящото събитие?

- Поканил съм много известни дизайнери - Стоян Радичев, "Алегра", "Холидей", гримьори от Националната опера, майстори шивачи от театри. Искам на изложението да се представят творците! Търся, обикалям, кръстосвам улиците, както се казва. Защото тези, които са талантливи, са по-скромни, те не отиват да се предлагат сами. А са като диамантите - трябва да се открият, да се шлифоват...

- Защо организирате "Моден салон за абитуриенти" именно в "Земята и хората"?

- Много го харесвам този музей - той е приказен, в него има енергия. Сигурно малцина знаят, че "Земята и хората" е вторият по големина в света след парижкия музей. Всички чужденци, правителствени делегации, дипломати, съпруги на президенти ги водят там. Изложението за абитуриенти много добре се вписва в тази обстановка - сред прекрасните минерали и скъпоценни камъни. А е и обичано място от учениците, от родителите, има положителна атмосфера вътре.

- С кого ще посъветвате абитуриентите да отидат от 29 януари до 2 февруари в музея - със семейството или с приятели?

- С родителите стават големи проблеми: майката иска тоалетът да е от известен дизайнер и, ако има възможност, да е скъп. Бих препоръчал родителите да дадат свобода на децата си сами да изберат роклята или костюма за бала. Това е единственият празник, който не се повтаря. Човек може да се жени много пъти - колкото си поиска, но абитуриент ще бъде само веднъж в живота.

- Имате ли наблюдения какви суми харчат за бала българите?

- Помолил съм участниците в изложението, като се спрат при тях майка с дъщеря или семейство, да ги попитат с какви пари разполагат. И лично държа дизайнерите да присъстват, за да могат да съветват, да ориентират, да подсказват. Дори да се съобразят със сумата, която хората са готови да похарчат, да намалят малко цените, да направят щастливо някое дете. За да може и със средствата, които има, да бъде уникално на бала. Препоръчвам също така продавачите да си записват: с даден модел рокля къде ще се появи абитуриентката, от кое училище е, че да не се повтаря същият тоалет, да не стане гаф. За много неща съм помислил. И знам, че българинът открай време гледа по-отрано да задели някакви пари за бала на сина или дъщерята - едни имат възможност само 100 лева да похарчат, други ръсят хиляди.

- Какво ще препоръчате на момичета и момчета, на които им предстои бал тази година?

- Има доста отворени деца. Радвам се, че чалгата почти отшумя и вече няма дизайнери, които да правят такива тоалети. Но добре е абитуриентките да си вземат рокли, които да може да ползват и след това. Нека бъдат практични. За да не отиват ей така парите за бала, заради който родителите са готови да продадат кон, каруца, нива, теглят заеми - само и само да купят хубави тоалети на децата.

тпс

Част от уникалните картини от кожа на Христо Карадочев

Снимки авторката и личен архив

Франция затваря най-старата си АЕЦ

автор:Дума

visibility 1

Задържаха лидера на „жълтите жилетки"

автор:Дума

visibility 143

Гръцката полиция разби мрежа за фалшив алкохол

автор:Дума

visibility 98

Първи смъртен случай от коронавируса в Италия

автор:Дума

visibility 174

Какво разказа Еl Periodico за Борисов

автор:Дума

visibility 1116

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 1444

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 339

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 427

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ