18 Октомври 2019петък10:42 ч.

Интервю

Христо Монов: С пускането на убиец обединиха обществото

В живота, който сме създали за нашите деца, трябват не високи академични постижения, а умения за оцеляване в джунглата, казва известният психолог

/ брой: 182

автор:Велиана Христова

visibility 833

Христо МОНОВ е роден на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет. Близо 20 години се занимава с кризисна психологическа интервенция. Работил е в екипи по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен, земетресението в Перник. Депутат от "Коалиция за България" и председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-то Народно събрание.

"Днес внасяме в прокуратурата искане срещу решението, хората правят протестен митинг"  

- Г-н Монов, как ще коментирате това, че съдът пусна от затвора убиеца на вашия син, австралиеца Полфрийман, като се мотивира с някакво мнение на сдружението "Български хелзинкски комитет", а пренебрегна отрицателното становище на държавната затворническа администрация? Как е възможно това?

- Явно за тези съдии, конкретно за председателстващия състава Калин Калпакчиев и за едната съдийка, това е възможно. А то е възможно, защото тези хора отдавна работят, за да дискредитират един от основните стълбове на държавността - правосъдната система и вярата на хората, че тя гарантира спазването на законите и получаването на справедливост срещу тези, които са ги нарушили. Виждате, че те се опират не на характеристиката от официалната институция, а на характеристика, написана от една доста компрометирана в действията си спрямо България неправителствена организация. Тази организация спекулира с наименованието си, защото истинските Хелзинкски комитети, които бяха ориентирали дейността си към спазването на правата на човека в страните от бившия соцлагер, се разпуснаха отдавна. Този във Виена престана да съществува още в 90-те години, след падането на стената. 

- Как тази НПО твърди, че убиецът се е поправил при положение, че няма представа от поведението и битието му в затвора?

- Още от задържането му за убийството на Андрей те са непрекъснато до него. Те може би са и мостът на влияние към двамата съдии, като подозирам, че този мост е бил не само идеен, но и финансов.

- Появиха се вече коментари, че зад убиеца стои много мощен австралийски богаташ...

- Убиецът се отърва от всякакво имущество в Австралия, за да не поискаме да плати наложената му сума за обезщетение.

- Той платил ли ви е нещо за обезщетение досега?

- Нищо. Въпросните съдии подвеждат обществото в своите мотиви, като твърдят, че той бил се изплатил. А става дума за една сума, която се равнява на 1% от дължимото и която той трябваше да получи от Съда по правата на човека в Страсбург. Той заведе това дело, тъй като, видите ли, нашата държава не му давала да работи в затвора, и страната ни беше осъдена да заплати 3000 евро. Българският съд се разпореди тези пари да отидат не в неговата сметка, а като част от обезщетението към нас. Той самият не е платил нищо, но въпреки това съдиите казват, че той бил започнал да плаща и обезщетение. Което е още една от лъжите, с които тези мотиви изобилстват. Да оставим настрана факта, че решението на съда се появява три дни след заседанието, за да може през това време, точно в навечерието на празника на Независимостта, да дойдат от Австралия телевизионни екипи, които да заснемат как "взимаме булката" от затвора.

- Смятате ли, че нещо може да се направи срещу това абсурдно съдебно решение?

- Ние го правим в момента. Едно възможно действие подсказа публикация на бившия главен прокурор Никола Филчев. Още във вторник ще внесем със съпругата ми искане до градската прокуратура и ще се обосновем с това, че въпросният състав, който е взел решението, не е независим. Той е безкрайно зависим и пряко свързан с БХК и с някои политически партии. Те се базират на едно решение, което беше взето по времето на т.нар. правосъден министър Христо Иванов - че подобни  убийци като този могат да искат предсрочно освобождаване чрез своите процесуални представители, а не чрез администрацията на затвора. Това се практикува още от мига на задържането му за убийството на Андрей. Убиецът дори се гордее, че това става чрез неговото дружество, което не знам защо бе позволено да бъде учредено. 

- Той е учредил дружество, бидейки в затвора?!

- Точно така. Не знам друга страна, в която затворниците имат такива права. Наглостта на Христо Иванов бе стигнала дотам, че той беше включил този убиец в работна група за изработването на нов закон за изтърпяване на наказанието! Имаше дори парламентарен въпрос към него по този повод.

- Значи тази история отдавна се плете!

- Тя се плете от момента, в който той е задържан за убийството на сина ми. Тогава две журналистки в един парцал, който вече не съществува, пуснаха версия за някакви цигани, които били нападнати от сина ми, пък добрият самарянин австралиецът ги спасявал и не от други подбуди е размахвал нож в центъра на София. Няма такова нещо, чиста лъжа. Но тя беше много удобна по време на следствието и на съдебните заседания. Много пари тогава семейството му пръсна, финансовите инжекции към БХК бяха огромни. Явно, че някои хора може би са били съблазнени от предлаганото. Неслучайно при излизането си той изкрещя името на отстранения вече шеф на затвора - може би искаше да му напомни: ти друго ми беше обещал, че аз оттук с фанфари ще изляза пред камерите на някоя австралийска телевизия.

- Този случай е достоен да стане основен аргумент за плачевното състояние на правосъдната ни система.

- Съдейки по обществената реакция, хората са възмутени. Завчера на улицата в центъра на София за 15 минути ме спряха трима души, двама от тях казаха, че вече обществото се организира и ще дойдат на митинга срещу пускането на убиеца и за оставката на съдиите, които са взели решението. Този митинг се организира чрез мрежите  на 26-ти в четвъртък от 18 ч. на пл. "България" пред НДК и ще има едно шествие до лобното място на сина ми, което по ирония е до Съдебната палата. Хората смятат, че това решение е подигравка с България. Аз лично съм категоричен, че тези съдии нямат място в съдебната система. Не знам как съдията Калпакчиев може да погледне хората в очите. Разбирам, че от два дни той се крие вкъщи като мишок, не смее да излезе дори. Мисля, че този път минаха границите в наглостта си, настъпиха обществото много здраво и всички реагират независимо на какви години са и с какви политически възгледи. Те успяха да направят това, което 30 години не се е случвало - да ни обединят. Благодаря на соросоидите, браво на тях.   

- Двете ти дъщери как реагират на всичко това?

- Ами, потресени са. Какво казваме на децата си с подобни случаи - че нямаме държава? Малката ми дъщеря тръгва в осми клас и бяхме заедно в училището при откриването на учебната година. Цялостната атмосфера ме порази, тя говори за абсолютен ценностен разпад в образованието. Много бих искал да поговорим малко за това. Преди 15 септември в медиите всеки път се появяват битовизми - свършили ли са ремонтите, дошли ли са учебниците, какви дрешки и ранички ще купим на децата си. Но съществените въпроси никога не се задават - какво учат нашите деца, какви личности формираме, какви ценности, за какво ги мотивираме в ХХI век. Та, в това обикновено квартално училище единственото, с което се похвалиха при откриването на годината като постижения на техните ученици, беше демонстрации по кикбокс.

- Какво е това, простете моето невежество?

- Кикбоксът е бой с ръце и с крака, в Тайланд най-много е разпространен, има го в разни филми, в евтини екшъни. Отначало го приех като проява на лош вкус, после си казах, че това е  метафора на българското училище. В този живот, който сме създали за нашите деца, не са необходими високи академични постижения, а умения по кикбокс и оцеляване в джунглата. Дотам сме се докарали. Защо го няма дебатът за това какво учат нашите деца?

Сведохме го до скандалите с учебниците по история за Х клас. И понеже споменах десети клас, в последните години по различни поводи, на различни форуми, в различни разговори съм питал част от авторите на закона, ще има ли матури за Х клас. Категорично казаха не, това било само за децата, които решат да приключат с първия гимназиален етап своето образование. А сега разбраха, че повечето деца ще продължат до XII клас, хайде - сложиха матура. И веднага се появиха в сайтовете обяви за курсове за подготовка за матура след Х клас.

- Не е точно така, не е матура, а външно оценяване в края на един образователен етап, за да се види как са усвоили децата новите учебни програми. Още повече, че задължителното съдържание по закон вече приключва в Х клас, после има само профили.

- Това не е ли още едно обезценяване на образованието? А родителите ще трябва да натоварим и бюджета си - най-евтиният курс по математика в София е 950 лв. Някои деца сега се организират в приятелски групи в социалните мрежи - решили са на въпросното национално външно оценяване да предадат бели листа. Ако това направят, значи че в това поколение все още има съпротивителни сили срещу безумните непрекъснати промени, има позиция на граждани. От тези промени и децата, и учителите загубиха интерес към училището, към истинските ценности, които то трябва да формира. Ето, останаха броени дни до Хелоуин. Хайде да направим експеримент: да отидем в 10 произволно избрани училища, 5 в София и 5 в провинцията, и да видим в колко от тях децата една седмица преди това ще бъдат включени в подготовка. За какво? Още отсега мога да кажа, че в 9 от тях ще се подготвят за Хелоуин, не за будителите. 

- Като психолог как обяснявате растящата агресия в училището, на която все повече сме свидетели?

- Ние живеем в едно общество, което е силно агресивно по моделите на поведение, които предлага. Като започнем от политическото ниво - нашият премиер не печели избори, той казва "ние ги бихме". Никой не ни е виновен, че ни управлява еднокнижник, нали? Ние какви сме, щом сме позволили да ни управлява? Езикът в парламента какъв е? Да не говорим за агресията в т.нар. дигитално пространство, в което живее това онлайн поколение, родено в сегашния век, или за филмите, които изобилно му се предлагат. Ние сме това, което виждаме и чуваме. И когато виждаш и чуваш само агресия, само агресивни способи за решаване на най-елементарните конфликти, а такива в училище несъмнено възникват, защо да се учудваме, че проявите са все по-чести и по-драстични? Не са виновни децата, не е виновна само държавата. Пак ще кажа за първия учебен ден - докато звучеше химнът, някои  родители си пушеха цигарите и си седяха по пейките. И в училището, и в семейството не сме създали на децата си условия, да имат уважение към истинските ценности, пък и към самите себе си. Държавата, това сме ние. Каквато държава сме направили, в такава ще живеем.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 0

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 200

Лидерите на ЕС одобриха сделката за Брекзит

автор:Дума

visibility 151

Турция се съгласи на петдневно примирие в Сирия

автор:Дума

visibility 142

ЕС и Великобритания имат сделка за Брекзит

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 200

Румънската опозиция получи мандат

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ