Хроника на една предизвестена скъпотия

В началото на седмицата представители на управляващото мнозинство представиха промени в два закона - за защита на конкуренцията и за защита на потребителите, които целят овладяване ръста на цените, като акцентът е поставен най-вече върху хранителните стоки в големите търговски вериги.
Очаквано и логично предлаганите мерки бяха посрещнати на нож от представителите на бизнеса, защото явно те засягат интереси. Но да оставим настрана претенциите им за стряскаща правна несигурност, за нови административни тежести и за недопустима намеса на държавата в определянето на цените на частния сектор.
Защото в цялата говорилня единствен председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов сложи пръст в раната и посочи основната причина за всичко това, което се случва на касите в хипермаркетите. "България няма продоволствена сигурност. Това означава, че всичко, което ядем, е внос. А ние практически нямаме контрол върху неговото ценообразуване", призна той и така на практика прати в кошчето за боклук всички законодателни промени, които се канят да правят новите властници, за да овладеят скъпотията. 

Шпицкоманди

И тук възниква големият въпрос. Защо се получи така България, която имаше супер развит аграрен сектор, да разчита единствено на вносни селскостопански продукти? За да намерим неговия отговор, трябва да се върнем малко назад във времето.
През далечната вече 1991 г. първото правителство на СДС начело с недоразумението Филип Димитров дойде на власт тъкмо с тази цел - да унищожи всичко "комунистическо" в държавата, включително и в селското стопанство. Това правителство бе известно повече като Втори адвокатски колектив. В него бяха събрани софийски юристи от кол и въже, които не бяха напускали жълтите павета и не можеха да различат ечемика от житото. За сметка на това обаче те създадоха ликвидационните съвети. И декомунизаторите започнаха да ликвидират буквално чрез тези злополучни съвети. За дейността на тези шпицкоманди бяха похарчени милиарди. Така България стана единствената държава в света, инвестирала в собственото си разрушение. Хората по селата се вдигнаха на бунтове срещу тях, но по заповед на тогавашния вътрешен министър, покойният Йордан Соколов, полицията ги потуши. Бунтовете в пловдивското село Цалапица станаха нарицателни в това отношение. 

Глупава реформа

Години след това за добре свършената работа Филип Димитров, известен още и като българския Мойсей, защото щеше да превежда народа през пустинята, но самият той остави пустиня, получи посланически места. После бе избран и за конституционен съдия.
Същите тези решиха да връщат земята в реални граници, като идеолог на този процес бе покойният президент Желю Желев. Това върна и земеделието в 30-те години, на дребните собственици на ниви от по 5-6 декара. Те отидоха в ръцете на множество наследници, които нямаха намерение да се връщат на село. Никоя източноевропейска страна не направи такава глупава земеделска реформа. Сега България е вносител на всички онези плодове и зеленчуци, които навремето е изнасяла. В края на "омразния комунизъм" имаше 10,5 -11 млн. овце, България изнасяше агнешко на 3 континента (парадокс, но при комунизма по Гергьовден агнешкото беше дефицитно, всичко отиваше за износ, да носи валута, за да покрива харчовете). Сега в страната има по-малко от 1,2 млн. овце. Но на Гергьовден агнешко има, дори вносно от Нова Зеландия.

Умопомрачение

В политическо умопомрачение създадените ликвидационни съвети извършиха  безпрецедентно в историята престъпление, като унищожиха  крупните животновъдни ферми и аграрни комплекси. Големите държавни кооперативи бяха закрити и добитъкът бе върнат на голям брой дребни собственици, които нямаха нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Липсваше работна ръка, изкупните цени на продукцията се сринаха. Отделен бе проблемът и с липсата на храна за животните. Всичко това наложи разпродажбата, масовото клане на високопродуктивни животни и износа на животни и месо на относително ниски цени. Близо 36 години след началото на промените равносметката в българското животновъдство е трагична. Броят на едрия добитък в България през 1990 г. е бил 2 350 000, а към момента няма и 600 000. Спадът при козите и овцете е още по-голям - от 18 000 000 до около 1,2 млн. От 1989 г. досега свинете са намалели 7 пъти, а птиците - 2 пъти. България беше лидер в поливното земеделие, но по заповед на Втори адвокатски колектив хидромелиоративни съоръжения за милиарди левове бяха буквално разрушени и разграбени.

Неизчислими загуби

Погромът върху индустрията е отделна тема, но като цяло пораженията за България от този тотален разгром на икономиката в началото на 90-те са огромни. Според различни анализи, те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите вече близо 35 години са в порядъка на 350-400 млрд. евро. Отрицателните последствия от този погром са неизмерими и скоро няма да бъдат преодолени. И точно заради тях години наред вече ядем ябълки от Полша, домати и чушки от Турция, боб от Египет, картофи от Франция, дини от Чили и боровинки от Перу. А цените хвърчат в небесата.