Хронология на несбъднатото

"Думата "свобода" овцата и вълкът разбират различно: в това е същността на разногласията, господстващи в човешкото общество".
Абрахам Линкълн (1809-1865 г.) - американски държавен деец, борец за премахване на робството, президент на САЩ (1861-1865 г.)


Годината е 1998. Деветнадесети февруари. Денят, в който депутатът от японската управляваща Либералнодемократическа партия Шокеи Араи решава, че в края на ХХ век вече е демоде да спазва традицията на своите деди, които са извършвали сепуко (харакири, обредно самоубийство, извършвано чрез разпаряне на корема със специален нож), когато са чувствали, че честта им е опетнена. Затова сам слага примката на врата си и се обесва в своята хотелска стая в Токио. Поради обвинения в корупция.
Събитието е само часове след като парламентът е свалил имунитета му и тогавашният японски премиер Хашимото подписва заповед за арест. Шокеи Араи е обвинен, че е получил подкуп в размер на 29 млн. йени (230 000 щатски долара) от голяма японска фирма. Той беше само един от мнозината високопоставени чиновници от правителството, обвинени по същото време, че са вземали подкупи от големи фирми, за да защитават интересите им.
Три години по-рано южнокорейският бивш президент Ро Де У в телевизионно интервю, хлипайки, сподели, че докато е заемал високия пост в родината си, е натрупал тайно 534 млн. щатски долара от подкупи.

Той се призна за напълно виновен

пред народа си, но се опита да омаловажи своето деяние, като добави, че взимането на подкупи е неизменна политическа практика. Излиянието пред милионите негови сънародници беше направено само няколко дни преди Ро Де У да се озове в затвора.
През 2000 г. Хелмут Кол, който управляваше Германия цели шестнадесет години в качеството си на канцлер и реализира мечтата на своите сънародници в следвоенната история на страната за нейното обединение, се оттегли от поста почетен председател на Християндемократическия съюз. Той оповести решението си малко след напрегната среща на ръководството на партията, която се тресеше от скандал за източниците на нейното финансиране. Впоследствие и Волфганг Шойбле, председател на ХДС, обяви, че подава оставка поради обвинения в корупция. Политикът напусна и поста председател на парламентарната група, като призна, че през 1994 г. е взел 100 000 германски марки в брой от оръжейния търговец Карл-Хайнц Шрайбер. Парите изобщо не били вписани в отчетите на партията, въпреки законовото изискване дарения, по-големи от 20 000 марки, да бъдат регистрирани.
Вашингтон. 7 септември 1998 г. Двама служители на Световната банка са уволнени заради корупция. Чиновниците присвоили 110 000 долара от фондовете на международната финансова институция. Далаверите били свързани с проекти на банката за Русия, Индонезия и Япония. Следващият голям скандал в столицата на Съединените щати, свързан с корупционни практики, е през 2002 година. Джеймс Трафикант, конгресмен от Охайо, е изгонен на 25 юли от Камарата на представителите на американския Конгрес заради корупция. Това стана след гласуване, при което 420 негови колеги се обявиха "за", а само един - самият той обвинен в изнасилване - "против" отстраняването му. Подобно нещо се случва за втори път от Гражданската война насам. През април същата година Джеймс Трафикант беше признат от съда за виновен за рекет, взимане на подкупи и укриване на данъци.
Шест години по-късно бившият заместник-директор на Централното разузнавателно управление на САЩ Кайл "Дъсти" Фого сключи сделка с прокуратурата, за да бъдат оттеглени 23 обвинения. Като се призна за виновен по обвинения в корупция. Използвал служебното си положение, за да сключва договори за обществени поръчки с фирми на негови познати. Неправомерно сключените договори са били за над 100 млн. долара.
В края на 1998 г. министър-председателят на Литва Гядиминас Вагнорюс поиска и прие оставката на министър Алгис Жваляускас. Причината е появили се в пресата обвинения по негов адрес за    

злоупотреба със служебно положение

Жваляускас, в качеството си на министър на транспорта, се самокомандировал в Кринстианстад (Швеция) заедно с неколцина ръководители на пристанище Клайпе. За пътуването бил използван самолет "Jet Star", който бил закупен за полети на президента на Литва. Но по-късно се изяснило, че главната цел на тази "командировка", за която транспортното министерство трябвало да заплати 43 хиляди литовски лита (около 10 хиляди щатски долара), е била участие в лов с хрътки.
През 2001 г. в Пекин беше арестуван заместник-председателят на китайския парламент Ченг Каджи, чест гост на казината в Макао, нерядко губещ десетки хиляди долара само за една вечер. Както не беше никак трудно за китайските власти да докажат, парите, над 5 млн. щатски долара, бяха всъщност държавни. Ето защо през септември Ченг Кеджи беше осъден на смърт и екзекутиран, а неговата любовница и партньор в прахосването на парите Ли Пинг получава доживотна присъда.
Но Ченг Кеджи не е изключение, понеже схемата е елементарна: възрастен държавен чиновник, който желае да се сдобие с млада любовница, е наложително да удовлетворява нейните материални претенции. "Ер най" (втората съпруга) е лукс, също както са мерцедес или BMW лимузина. Необходими са пари, много пари, непрекъснато пари, за да играе ролята на "шугър деди" (захарния чичко). И хедонистичните мъже и напреднала възраст отчаяно търсят примамливи и доходоносни финансови възможности, без значение на риска поради престъпването на закона. Според Лау Далин, професор по социология от Шанхайския университет, открила първия в Китай музей на сексуалността: "Ние имаме поговорка: Където има корупция, там има секс. А където има секс, там има корупция".
Понякога корупционните "технологии" са твърде изобретателно измислени. Вместо например да се дават пари в брой на корумпирания чиновник, а после той да наема жилище за любовницата си - втора съпруга, както е прието тя да бъде наричана в Китай - направо фирмата, която дава подкуп, му осигурява луксозно обзаведено жилище.
Според данни на китайската преса 95 процента от лицата, обвинени в икономически престъпления в Южен Гуагджонг - една от най-богатите китайски провинции, са поддържали минимум една извънбрачна връзка. Предишният вицегубернатор на провинция Хюбей, Менг Кингринг, приемал по 18 000 щат. долара подкупи месечно, за да поддържа не една, а четирите свои любовници, преди да бъде осъден на 10 години затвор през 1999 г.
Шестнадесет години по-късно в Поднебесната империя мощната кампания, стартирала от 2012 г., на председателя на Комунистическата партия на Китай и президент Си Цзинпин срещу корупцията, макар и трудно, но започва да отвоюва ли (китайска мярка за повърхност, равна на около 6,5 кв. м) след ли от нейната територия. Систематичните действия за изкореняване на корупцията в Китай придобиха

пикантен вкус след разкрития,

че висш служител от разузнаването е въртял шест любовници и е имал две извънбрачни деца от тях. 59-годишният Ма Дзиен беше доскоро една от ключовите фигури в силовия сектор, като заемаше поста на зам.-министър на държавната сигурност. Той освен това имал шест вили в столицата Пекин - по една къща за всяка една от държанките си.
Но той не е първият китайски политик, заемал този пост и обвинен в корупционни практики. През 2000 г. след 16-месечно разследване беше арестуван и обвинен във взимане на подкупи в големи размери тогавашният зам.-министър на държавната сигурност Ли Цзичжоу. Срещу тях покровителствал мафиотски групировки, които се занимавали с контрабанда на автомобили, оръжие и горива за 3 милиарда долара.
Прозрението на Джон Грей в неговите "Басни" (1738 г.), че "Корупцията не е с днешна дата, тя е опитвана във всяка държава", запазва своята валидност и в първата четвъртина на ХХІ век. Но както компетентно отбелязва преди години посетилият България главен прокурор на щата Калифорния: "Проблемът ви не е, че имате корупция. И при нас има корупция. А че не се борите с нея".
Именно активното противодействие на "сребърните аргументи", както древните римляни са наричали подкупите, стартира в северната ни съседка Румъния. Процес на цялостното преформатиране на държавното управление. Повече от седем години след като България и Румъния бяха одобрени за държави-членки на Европейския съюз при общото условие, че ще реформират съдебните си системи и ще противодействат ефективно срещу корупцията и организираната престъпност, ситуацията в двете страни демонстрира качествена разлика.
Докато в България все още се намираме в пролога на драмата "Антикорупция", изпълнен с твърде много фразеологични ексерсизи на тема "съдебни реформи", зад чиято фасада всъщност се разгарят котерийни сблъсъци за предпазване на загуба от и за осигуряване на бъдещ властови ресурс, то в северната ни съседка първите осъдени, излежали присъдите си, вече напускат килиите, за да освободят място за следващите, осъдени по корупционни обвинения.

Рецептата за успеха е

както неведнъж съм акцентирал в масмедиите, независимост на разследващата институция, ясна отговорност, адаптиране на процедури и закони, като се използват и най-добрите чуждестранни практики от държави, чието изходно ниво на корупционни практики е аналогично на българското, тоест ендемично. Процесът в Румъния не е случайност, а е следствие от дългогодишни усилия, очаквани и желани от преобладаващата част на обществото.
Резултатите наистина впечатляват. Само през 2014 г. разследванията на Националната антикорупционна дирекция (DNA) са довели до присъди на 1138 души, включително 24-ма кметове, двама бивши министри и един експремиер, Адриан Нъстасе (осъден за втори път, първият беше през 2012 г.). По думите на сегашния президент Клаус Йоханис целият държавен потенциал е насочен срещу корупцията: "Всичко, което беше и продължава да бъде прогнило в румънската политика, сега се надига. Но ви уверявам, че без този етап няма как да вървим към по-добро".
В България антикорупционната тематика е не повече от централен обект на пропагандните кампании в летописа на междупартийните боричкания. Имащи за цел сдобиването с властови ресурс за личностно обогатяване. На принадлежащите към кастата на недосегаемите.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България