Художник провокира със 7-часов проект
"Десертът (с черешката на тортата)" на Калин Серапионов гостува в Софийската градска художествена галерия
/ брой: 31
Проектът "Десертът (с черешката на тортата)" на Калин Серапионов гостува в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) днес, 14 февруари, от 11 до 18 ч. Пърформансът въплъщава идеята за празненство, ритуал, психологически портрет, но заедно с това и идеята за общество и художествен живот.
Това е третият и последен етап от дългогодишен проект, включващ поредица от видеопроизведения на Калин Серапионов, започнал преди над 20 години. Създаването на финалната и най-тържествена част ще протече в рамките на 7 часа, в централното пространство на СГХГ (ул. "Ген. Гурко" 1). Публиката ще има възможност да наблюдава на живо действието и снимачния процес. Преди да бъде монтирано във формата на видео, произведението ще протече като пърформанс с участието на избрани от автора художници и куратори, някои от най-разпознаваемите лица на професионалната общност в София.
И трите произведения на Калин Серапионов образуват групови портрети на колеги и приятели, като участниците варират в зависимост от контекста. И в трите задължителен елемент е храната като метафора на преплитащите се лични и професионални връзки. Ключово е отношението на художника към поканените - от една страна, той символично кани на масата, но заедно с това поднася и някои изпитания.
Едноканалното видео "Топлата супа и моята домашна общност" възниква през 1998 г. по повод изложбата Bulgariaavantgarde в Мюнхен. С работата си Калин Серапионов възпроизвежда уютна атмосфера за групата български художници, които по онова време все още рядко се появяват на международна сцена. Супата е много гореща и за автора е важно камерата да хване как всеки се справя с нея - някои духат, други изчакват да изстине, трети я обичат точно такава.
"Основното ястие" идва като мащабна видеоинсталация през 2006 г. по повод изложбата "Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време", ретроспектива на ИСИ-София в СГХГ. На мониторите са членовете на Института за съвременно изкуство, а менюто не е леко, състои се само от внушителни джолани. Първото впечатление е за много по-високо качество на заснемане и монтаж. Но освен професионалното израстване на художника работата метафорично демонстрира какво се е случило след 1998 г., намесват се кариерата и репутацията, както и трудността да бъдат отстоявани.
За разлика от сниманите в студио по-ранни работи, последната част от трилогията ще се проведе публично, в много по-голям мащаб, продължителност и поканени участници.
