Художник с открита гражданска позиция

Навършиха се сто години от рождението на големия български художник-антифашист Марко Бехар. В продължение на четиридесет години той се утвърждава като майстор на графиката, карикатурата и живописта. Автор е на изразителни социални сатири, с които изразява дълбоките класови контрасти в страната ни през 30-те и 40-те години на миналия век. Създава смели образци в областта на политическата карикатура, както и експресивни графични цикли, в които се отразява обреченото на живот и смърт партизанско движение, както и непримиримата борба за справедливост на работническата класа. "Творбите му - изключителни като художествена сила и наситени с изострена гражданска съвест - ще останат в съкровищницата на българското изкуство" - отбелязва в монографията си, издадена през 1987 г., посветена на Марко Бехар, проф. Иван Маразов.
В пластическо отношение изкуството му се разделя условно на два периода - от 1933 до 1949 г. и от 1955 до 1973 г.
Първоначално художникът сътрудничи на вестник "Жупел", а по-късно и на вестник "Стършел", на който става и заместник главен редактор. Централен образ в неговите произведения е отруденият човек, който, лишен от средства за производство, е принуден да изкарва горчивия си залък като наемен работник. Марко Бехар изобразява едни от най-силните образци на социалистическия реализъм, в които лицето на пролетариата е представено с въздействаща художествена изразителност.
Художникът пресъздава с цялата сила на своята сатирична дарба образа на Хитлер, откривайки като негов по-ранен паралел и предшественик в родната ни политика Александър Цанков.
На прицел на сатиричната му изобличителност са грубата полицейщина, сляпото за човешкото страдание самодоволство на фабриканта, попската алчност. Художникът си служи често пъти в своето изкуство със символи, алегории, метафори. Събирателният образ на капитализма в изкуството му е с чудовищно обемно туловище, с огромен нос, облещени очи, дебели бузи, едри космати ръце, изразяващи неговата ненаситност. Антипод на този образ е работникът - с изострени черти на лицето, върху които е изписан недоимъкът, но и решимостта му да преобрази несправедливо устроения свят. Стражарят пък се отличава с безизразна свирепост, масивно тяло, подковани ботуши, за да мачкат по заповед непокорния пролетариат.
Създава стотици рисунки, в които представя с експресивна въздейственост недоимъка и човешката мъка, изписани върху лицата на деца. Художникът използва майсторски изразителните възможности на черно-бялата графична техника.
Марко Бехар е роден на 12 март 1914 г. в село Каяджик (сега Скалица), Ямболско. Изразява своята открита гражданска позиция в хиляди рисунки, графики и карикатури. През 1935 г. се включва в Дружеството на новите художници, което възприема като своя естетическа програма социалистическия реализъм, наричан по цензурни съображения "художествен реализъм".
През 1949 г. Марко Бехар е приет за член на Съюза на българските художници. Заминава за Ленинград, днес Санкт Петербург, за да учи кавалетна графика в Института за изобразителни изкуства "И. Е. Репин". Завършва го през 1955 г., за да започне вторият му творчески период. Създава няколко графични цикъла, сред които са "Еврейски бедствия", "Политически лагери" (1944), "Минало" (1956-1959), "Партизански дневник" (1958-1962), "Човешкото тяло", "Любов и отмъщение", "Биография". Прави серия рисунки, сухи игли и литографии. Години наред работи в Израел, Италия и Франция. Предимно през втория си творчески период сътворява около триста живописни платна - портрети и композиции, в които основен обект е човешкото тяло.
Марко Бехар напуска земния свят на 15 септември 1973 г. в София, завещавайки характерното си изкуство, в което изразява открито своите граждански и естетически позиции.