30 Май 2020събота00:20 ч.

Таланти и поклонници

Художникът, който нарисува Рая на Земята

135 години от рождението на великия (най-великия!) - Владимир Димитров-Майстора

/ брой: 19

автор:Константин Еленков

visibility 3384

Наслушахме се и се начетохме на измислици и недомислици за великия (най-великия!) ни художник, време е да прочетем и тази сага за Павловия дядо Владо... Не е случайно, нито пресилено обаче, че Павел поставя историята за дядо си Владе в центъра на своята "космогония": той търси, убеждава ни и ние да направим същото - да усетим силата и внушението на този художник извън всекидневието, колкото и парадоксално да е това. А именно - един толкова делничен, така обикновен на пръв поглед Рисувач, както са го наричали мнозина, ни поставя задачата да надникнем през обикновеното и делничното в... Отвъдното! 
Първия урок по рисуване на младия Владе дава чичо му Георги, който му разкрива, че дядо им Георги е голям зографин! Чичо му, т.е. бащата на Павловия дядо, е събудил у Владе дарбата на предците.
"Ако някому се доще да влезе в приказката на неговия живот - да заповяда!" - така Павел Антонов-Пантата подканя читателя да прочете книгата му за Майстора (за него той е Дедо Владе).
А приказката наистина е с безброй сюжетни разклонения и обрати, с неочаквани завои и изненади... Покрай битовите сцени и картини на семейна идилия (доколкото това го е имало в живота на големия скитник) ние научаваме много подробности и за скиталчеството на семейството.
Достатъчно е да цитираме няколко заглавия: "Преселение първо - Костур", "Преселение второ - поп Петър във Вирче", "Преселение трето - Магарево", "Четвърто преселение - Фролош", "Пето, последно - Кюстендил". И едно последно преселение - в Безсмъртието!
Но каква е родствената връзка на Павел Антонов с Майстора?
Дядо му Павел, на когото е кръстен, и бащата на Майстора - Димитър, са синове на двама братя. Т.е. - първи братовчеди. Майстора е живял у тях и е рисувал всички, включително и Павел, както и сестра му Русалия - балерината, съпругата на именития ни художник Димитър Киров, който ни напусна преди няколко години. Негово е сграфитото върху стените на къщата на бул. "Сливница".
Павел прилича на дядо си Владе - не само физически, но и по дух! Книгата, която издаде преди десетина години, е богата и като документ, и като свидетелство за случки и хора, за които вече няма откъде да научим. Тя е едно задълбочено и твърде интересно опознаване на биографията и творчеството на този велик българин.
С Бога напред, с дявола назад! - обичал да казва Майстора. И рядко се заседявал на едно място без работа.
Неговият девиз бил:
"Не позволявай унинието да превземе душата ти!"
В рода му има двама свещеници. А в рода на най-добрия му приятел - Емануил Попдимитров, те са трима!
В селата из Мраката и Крайще се е чувствал най-добре. Срещал е бежанци от Магарево, Тетово, Щип и Пирот...
Дивлянската черква "Свети пророк Илия" сигурно му е напомняла за черквата в село Фролош "Света троица", където е кръстен.


Къде създава своите шедьоври


Владимир Димитров-Майстора е роден в с.Фролош, Дупнишко, на 1 февруари 1882 г. В Кюстендил семейството се преселва през 1889. Тук той завършва прогимназия. Подпомогнат и поощрен от местната интелигенция, прави първата си изложба през 1903 г. в гимнастическия салон на Педагогическото училище.
Същата година, с подкрепата на съдията Никола Чехларов и негови колеги от Окръжния съд в града, е приет за студент в Рисувалното училище, после Художествена академия. През 1909 г. печели конкурс и със спестените пари пътува до Русия и Венеция. Завършва през 1910 г. с отличие с ръководители Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка ...
Важно е да се каже, че интересът към младия художник, писар в Градския съд тогава, е във времето на разцвет на Кюстендил, в атмосферата на духовен подем. Не е без значение фактът, че тогава (1899-1902) кмет е Михаил Давидов. През неговото кметуване е оформен централният градски площад "Св.св.Кирил и Методий", построена е централната градска "Чифте баня", каптира се топлата минерална вода, довършено е залесяването на "Хисарлъка", завършено е строителството на сградата на читалище "Братство", строителство на училище "Марин Дринов", открито е Тъкаческо-килимарско училище... След 1903 г. са отпуснати значителни суми за настаняване и издръжка на бежанските семейства от Македония, в това число е и семейството на Майстора.
През юни 1907 г. Общинският съвет приема решение за запазване на всички старини и монументални здания, антики, реликви. Започва създаването на общински музей.
Всичко това говори за една атмосфера, в която появата и подкрепата на талант, какъвто е Владимир Димитров-Майстора, не е случайна.
През 1911 г. той е назначен за учител по краснопис и физкултура в Свищов. Там се запознава с Лилиев, като дружбата им ще продължи до смъртта на Майстора през 1960-та.
От 1924 до 1928 г. работи по договор с американския посланик в Прага Джон Крейн. Два месеца през 1924 г. престоява в Ню Йорк.
През 1930 г. сключва договор с Министерството на просвещението с уговорката да рисува за Министерството.
От 1925 до 1949 г. е в селата Шишковци и Дивля.
Известно е, че големият наш художник създава своите шедьоври главно из поречието на Струма, в селата около Кюстендил и Земен. Тук той открива българския тип, тук твори от 1925 до 1939 г.
За тия места с девствена природа и изумителна красота Майстора изрича знаменитата си фраза: "Тук е Раят на Земята!"
И това след като е бил в Рим, Цариград и Америка, след като е обиколил света...
Именно тук живеят неговите модели от знаменитите "Селски моми", "Мома от Калотинци", "Жътварка", "Копачки", "Селянин", портрети на селяни, на учители, картини от живота, пейзажи от Струмското дефиле.
Постоянната му квартира по това време е в с. Шишковци, той пътува от гара Земен и до селата Дивля и Калотинци пеша или с кабриолет. Всеки ден неуморно изминава това разстояние, което и досега пази очарованието от времето, в което Майстора рисува: крайречни ливади, стари къщи и селски дворове с цветя, девствени гори и реки.
По време на войните (1912-1917) Владимир Димитров-Майстора е художник-доброволец. Като приятелите му Емануил Попдимитров и Николай Лилиев, като Йордан Йовков и Димчо Дебелянов, като Георги Райчев и Дамян Калфов.
Майстора изминава целия маршрут на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война: Кресна, Демир Хисар, Солун, Серес, Ксанти, Гюмюрджина, Кешан, Одрин, Дедеагач, Булаир; Чаталджа и Лозенград, Битоля, Охрид...
По-късно прави и друго голямо пътешествие - по най-големите галерии на Европа: Москва, Петербург, Киев, Виена, Рим, Флоренция, Неапол, Венеция, Лондон, Париж, Брюксел, Прага, Берлин, Мюнхен, Дрезден... Да съзерцава, да размишлява, да се учи от най-великите в изкуството!


Ерген-дядо пише писмо на Стана


  "Добър ден, добра и умна Стано! Нека пролетта възвести Мира за щастието на всички хора по Земята. И Вие, както всички моми и момци сте мечтали за семейно щастие..."
Не е случайно това пожелание на Майстора - според свидетели той често повтарял:
"Сега най-важното е мирът!"
За него това не е празна приказка. Освен че е изживял ужасите на войните от 1912-1918-та той е и член на Световния съвет на мира.
...Рисува Стана с черна забрадка - тя е изгубила близък човек...
По-нататък писмото в тоя дух стига до друго откровение:
"...А с моето рисуване, докато разбера нещо от тоя труден занаят, останах ерген-дядо, остарях и от няколко години съм пенсионер и живея при сестра ми с нейните големи деца на бул. "Вл.Заимов" 21, София...
За Вашия по-малък юнак вчера питах в Рисувалната гимназия да ми кажат какви са условията за приемане на нови ученици...
Мир, плодородие, здраве и дълголетие на Вас, Стана, на Вашите родители и близки, на всички ръждавичани пожелава старият рисувач Вл.Димитров".
Стана знаеше това писмо наизуст. И когато я посетихме и снимахме през 2005-та не пропусна да го каже. Изтъкваше това: "Добра и умна Стано!"
---
(Писмото е притежание на Богомил Златев, художник от Кюстендил).


Николай Райнов:
Абе ти ще си умреш от морал!


Естествено, той се "отчита" преди всичко пред народа си. Но в трудния и нелек живот сам е и пример за благодетелство и благородство - децата даже му казват "Дедо Боже".
За възрастните е пример за свят човек.
Знае се, че е плащал на моделите си, покривал е вересиите на селяните в бакалницата.
Майстора се "отчита" и пред своите благодетели: някои от тях рисува, други почита и помни през целия си живот.
Но ето и един особен случай - портретът на отец Георги от Шишковци. Той по всяка вероятност е един от ония, с чиито пари Владе се записва да учи Рисувалното училище в София. Благородството Майстора цени през целия си живот. Дори момите той избира преди всичко по тяхната целомъдреност. 
Майстора често си спомня какво му е казвал Николай Райнов:
- Абе ти ще си умреш от морал!
- По-добре ли е - думах - да умра от неморалност?!


Къщата на бул. Сливница" 345 със сграфитото на Димитър Киров

Павел и Русалия - племенници на Майстора

Молитва

"Петте от Дивля"

Майстора с Илия Бешков, Андрей Николов и Стоян Венев

Майстора - автопортрет

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ