Хуманитарните кризи са провали на глобализма

Военните и политическите кризи през последните няколко години, както и световната икономическа криза показват, че поддържането на стабилността става все по-трудно. Конкуренцията между водещите сили, провокациите от страна на средните и малките държави, както и влиянието на трансгранични фактори продължават да генерират глобални заплахи. За справянето с тях се изисква балансиране и съгласуване на позициите. Независимо от факта, че времето на изостреното противопоставяне на идеологическа основа бе погребано приблизително в началото на 90-те години на XX век, само 20 години по-късно отношенията между играчите на международната сцена продължават да се градят не на прагматична, а на идеологизирана основа. Този ход на отношенията в системата неизбежно води до ескалацията на насилието и, разбира се, резултатът са външнополитическите грешки и множество конфликтни точки.

Призракът на "ефекта на Хобс" продължава да броди неуморно в нашата съвременност. Това означава, че 

броят на конфликтите се увеличава и те придобиват нови форми

В същото време липсва взаимно разбирателство между новите Велики сили по отношение на правилата на тяхното взаимодействие. Позициите на водещите силови центрове за това кое е позволено и кое не, какви са и какъв да бъде регламентът на международните отношения често се оказват диаметрално противоположни. Борбата срещу несистемните заплахи, отслабването на традиционните съперници, преследването на собствените геополитически интереси се преплитат в егоистично кълбо от противоречия и двойни стандарти. В същото време всички играчи имат първостепенни общи интереси: запазването на мира, унищожаване на несистемните заплахи като терористични групи, разоръжаване, прогрес и създаването на условия за устойчиво развитие.

Съвременният свят е на кръстопът и предстои да наблюдаваме ново разместване на центровете на сила. Изглежда, че слънцето бавно залязва над западния свят, докато нови сили от Изток се събуждат и търпят възход. Страните все повече се разминават в разбирането си за такива основни понятия като "стабилност", "сигурност", "прогрес" и "демокрация". На глобалната сцена се очертава все по-дълбоко разминаване между "свобода" и "справедливост": докато първото се е превърнало в стълб на западните общности, второто е лозунг на почти всички бивши колонии и сателити.

Изглежда, че глобализацията търпи провал в стремежите си да изгради по-устойчив, демократичен и сигурен свят. При липсата на силна политическа воля наблюдаваме една оформяща се глобална хуманитарна криза. Тя е комплексен резултат от разместването на елементите на системата като наличието на много центрове на сила, новите структурни размествания по линията център - периферия, неконтролируеми заплахи от категорията на тероризма, засилващи се идеологически и религиозни противоречия, проблемът за разпределението на ключовите ресурси, количествените съотношения между демографията и географските особености на различните региони. Няма точна правна дефиниция за понятието "хуманитарна криза". 

Международната научна общност определя 

хуманитарната криза като събитие или поредица от събития, което представлява изключителна заплаха за здравето, безопасността, сигурността или благосъстоянието на общност или друга голяма група хора, обикновено в широк район. Въоръжени конфликти, епидемии, глад, природни бедствия и други животозастрашаващи ситуации могат да предизвикат хуманитарна криза. Независимо от вида на бедствието оцелелите остават спешно нуждаещи се от животоспасяваща помощ като подслон, храна, вода и здравни грижи. Хуманитарните кризи могат да се разделят условно на следните групи: 

- природни бедствия, които се делят на геофизични, хидроложки, климатични, метеорологични или биологични; 

- кризи, причинени от човешки фактор, като въоръжени конфликти, самолетни и железопътни катастрофи, пожари и индустриални инциденти; 

- комплексни, които обикновено са комбинация от първите два вида. Комплексните хуманитарни кризи обикновено се характеризират със следните белези: насилие с широки мащаби и масова смърт, разместване на населения, вреди с широк обхват върху общества и икономики, необходимост от мащабна и многостранна хуманитарна помощ, затрудняване или превенция на хуманитарна помощ чрез политически и военни ограничения, значителни рискове за сигурността на хуманитарните работници в някои области. 

По данни на ООН и нейни партньорски организации през 2019 г. близо 132 млн. души по света ще се нуждаят от хуманитарна помощ. Тенденциите са локалните конфликти да се разрастват и задълбочават. Статистиките на Агенцията на ООН по миграция от края на 2018 г. са безпрецедентни: 68,5 млн. души са били принудени да напуснат домовете си, от които 25,4 млн. са бежанци и на възраст под 18 години. Апатридите (лицата без гражданство) са около 10 млн. 

Победителите в класацията за най-тежка хуманитарна криза са Йемен, Южен Судан и Сирия. ООН обяви Йемен за страната с "най-тежката хуманитарна криза" в света за 2018 г., която продължава през 2019 г. Това е най-бедната страна в Близкия изток 

и се нарежда сред най-недохранените държави в света 

тъй като изцяло зависи от внос на стоки. Конфликтът в Йемен води началото си от 2011 г., когато се провали политическият преход, който трябваше да донесе стабилност на страната. От началото на 2015 г. страната е в състояние на гражданска война. Освен въоръжения конфликт Йемен е и територия на върлуваща епидемия от холера. 80% от населението на арабската държава имат нужда от хуманитарна помощ. 

На следващо място се подрежда Южен Судан. Африканската държава също е жертва на гражданска война, която се разрази през декември 2013 г. Заради насилието 1,96 млн. души са мигрирали вътрешно в страната, около 2 млн. са бежанци, а 6 млн. са изправени пред заплаха от глад. Южен Судан зависи също така и от климатичните промени. Около 95% от населението на страната са ангажирани в зависими от климатичните условия сектори като земеделие, горска дейност и риболов. Въпреки че притежава богати залежи на петрол, страната е арена на дълбока корупция и опустошителни въоръжени действия, които на този етап не предполагат възстановяване на мира и изграждане на стабилна икономика, съсредоточена върху търговията с петрол. 

Войната на територията на Сирия е най-смъртоносната хуманитарна криза на XXI век. Повече от 12 млн. души бяха убити и принудени да напуснат домовете си. Човечеството стана свидетел на унищожаването на една държава с цялото й културно богатство, историческо наследство, управляващ елит и икономика. 

Други държави, засегнати от тежки вътрешни конфликти и изправени пред прага на глада, са Демократична република Конго, където от август 2018 г. вътрешната нестабилност е съпроводена и от втората най-тежка епидемия на Ебола, която е отнела над 350 живота. Списъкът продължава с Етиопия, Нигерия, Камерун, Централна Африканска република, Либерия и Сомалия. Други примери са Афганистан, Ирак, Бангладеш. 

Нека не забравяме, че конфликтът в Украйна от 2014-2015 г. донесе трайна нестабилност в страната и предизвика вътрешен конфликт - гражданска война между прозападно настроената част от страната и проруската й източна половина, където са и двете бунтовни републики (Донецка и Луганска). Хиляди украинци загубиха живота си в гражданската война. Ако обърнем поглед още малко на изток, се изправяме пред заплахата да наблюдаваме заличаването на цяла етническа група в Мианмар - тази на рохинга.

Ще успее ли модерният свят да урегулира глобалната хуманитарна криза? Лев Толстой смята, че световната история е "история на всички, без каквито и да било изключения хора, участващи в събитията". Ролята на лидерите, държавите и общностите е да осъзнаят границите на недопустимото, за да могат да формулират най-малко рисковата система на своите взаимоотношения.