И докога ще продължава това чудо?

Не е за вярване, не е за гледане, не е за слушане! Как властта опиянява, как откъсва от реалността, как неузнаваемо изменя властниците! Така е, защото управниците ни живеят в една друга България! Те се жалят, че не им стигат хилядите, с които разполагат, а хората от народа си броят стотинките за хляб! Но управниците упорито  продължават да повтарят, че животът в държавата ни е добър, че всичко цъфти и връзва! 

И докога ще продължава това чудо?  

Гневни майки, разплакани деца, ядосани бащи, твърди и решителни работници, объркани млади хора, които се чудят кой световен път да поемат, та да се спасят от високите данъци, от неимоверните цени, от ниското и обидно заплащане на труда - това е резултатът от некадърното управление на държавата! Управниците ни не виждат отчаяните пенсионери, не виждат как техните бащи, майки и деди мизерстват, как боледуват и страдат от разпадналата се здравна система, от отнетите им права, от непризнаването и унижението, на което са подложени. Не разбират властниците ни, че всичко у нас се разпада от неправилно управление, от лошо стопанисване, от некачествена работа, от обири, кражби и мародерстване. То кое ли ни е наред!?

Управниците ни отказват да видят истинския живот на народа, не искат даже да го чуят, не щат да го разберат. Защото от прозорците на скъпите им коли всичко им изглежда прелестно! Те са обгрижвани, пазени, гледани, разглезени, за тях няма кризи, няма високи цени на горивата, няма отказване от парно, няма спестяване на ток, вода... Кой, ако не те, трябва да са добре - така мислят, така гласно разсъждават и си го признават! Как да разберат те трудовите хора? 

Казано е, че трябва да си в обувките на другия, за да разбереш дали стискат. Затова е редно да оставим управниците ни да живеят в условията на обикновените граждани у нас. Нека да живеят така, както живее народът. Да споделят всичките трудности, на които са подложили хората, които са ги избрали, които са им гласували доверие и които те управляват по такъв начин, че правят живота им труден, горчив, невъзможен! И това било демокрация! 

А сега си мислят, че ще се успокоят хората, ще им се размине разплащането за бедите, които са натворили, за положението, до което са довели България! Дали си вярват! Едва ли? Казано е: "Глас народен - глас Божи!"

Не слушаш ли народа, чакай божието си  наказание!