И "Лозенец" може да си има историческа атракция

През 2009 г. Институтът за паметниците на културата отказа идеалният център на София да кандидатства за паметник на ЮНЕСКО, защото не бил изключителен, паметниците били фрагментарни и нямало защо да се ограничава строителството в тази част на столицата. В последните две години в центъра на София се разкрива цял и великолепен римски град, но както се казва, "свещената крава" - строителните фирми, винаги надделяват над идеите за цивилизован туризъм чрез историята.
Столицата ни наистина може да се превърне в град на културното наследство, който да привлича туристи от цял свят с атрактивни паметници, с каквито далеч не всяка страна в Европа може да се похвали. В столичния кв. "Лозенец" до Южния парк например би могъл да се реставрира голям атрактивен археологически комплекс, стига някой да мисли не само за банки, казина и хотели. Резултатите от досегашното, но незавършено проучване на паметника бяха представени неотдавна на годишната отчетна конференция на археолозите от научния екип, проучващ обекта - гл.ас. д-р Методи Даскалов и Снежана Горянова от Националния ареологически институт с музей при БАН, Катя Трендафилова от днешния Национален институт за недвижимо културно наследство.  

Южната част от галерията

При изкопни работи за нов жилищен блок в кв. "Лозенец" през 2000 г. частично е разрушен неизвестен тогава археологически паметник. В 50-те години в близост е бил проучван друг паметник - т.нар. лозенска базилика, оказала се при цялостното проучване мавзолей от късноримския период. Привлеченият археологически екип прави първо проучване на паметника през 2000-2001 г. Оказва се, че на това място е разположен голям раннохристиянски комплекс, чието изграждане е започнало с издигането на църква през IV в. В началото на V в. на мястото на този християнски храм е построена базилика, около която се оформя един от най-големите от известните досега раннохристиянски комплекси на тогавашна Сердика.   

Капител от портиците

Първите следи от строителство в тази част на днешния Южен парк според екипа са от края на третото и началото на четвъртото десетилетие на IV в. Вероятно това е станало малко след като император Константин I Велики, известен със знаменитата фраза "Сердика е моят Рим", превръща града в своя резиденция. Сердика тогава е отбелязван върху картите на империята като ключово място в източните римски провинции и е ниричан в хрониките "голям и прочут". Именно в Сердика през 343 г. се свиква Сердикийският църковен събор, взел важни решения с дълготрайни последици за християнството.
От първия етап на застрояване на терена в днешен "Лозенец" - вероятно по времето на наследници на Константин Велики, е църквата, от която сега е останала само апсидата с част от хоросанова подова замазка. Според намерените на място монети нейното строителство може да се постави към края на 30-те години на IV в. Тази раннохристиянска църква, разказват археолозите, е функционирала най-късно до края на първото десетилетие на V век, когато е била разрушена при строителството на нова базилика, като част от материалите са били преизползвани при градежа.

Поглед към паметника

В края на първото и началото на второто десетилетие на V в. е изграден укрепен архитектурен комплекс, който включва базилика, атриум (отворено дворно пространство) западно от нея, оградни стени с портици и допълнителни помещения, обърнати към вътрешен двор, две ъглови кули (в североизточния и северозападния ъгъл), помещения, разположени в двор южно от базиликата. Изграждането на този комплекс е станало на три етапа, храмът е функционирал през V и първата четвърт на VI в. Комплексът се е намирал на около 3 км по права линия от южната порта на Сердика. В началните десетилетия на V в. това е един от най-значимите християнски комплекси, познати от Сердика и нейната околност, обяснява Снежана Горянова. Хипотезата на екипа засега е, че вероятно става дума за извънградска резиденция на висш духовник или ограден със стени храм, за каквито има данни около по-големите градове на римските провинции. Известни са подобни комплекси по малоазийското крайбрежие, в някои от градовете в континетална Гърция и западните части на Балканския полуостров. Най-близките аналогии в архитектурните особености на базиликата, както и в разполагането на отделните елементи в комплекса по думите на Горянова се откриват в епископеоните от Илирик (днешната крайбрежна част на Хърватска, Босна и Херцеговина, Южна Сърбия и Македония), към който принадлежи през конкретния период и провинция Dacia Medieteranea, чийто център е Сердика.
По-късно в ограденото пространство на юг от базиликата се развива грънчарска работилница, от която досега са разкрити три пещи за битова керамика, а преустроените сгради или части от тях са били обитавани от производителите. Като производствен център това място е съществувало докъм второто десетилетие на VII в., когато е било опожарено. Учените са намерили специфични върхове от стрели в пласта разрушения и допускат, че това може да е станало при набези на аварите през второто или третото десетилетие на VII в.
От периода на османското владичество на терена е съхранена само долната част на домашна пещ, намираща се източно от южния кораб на базиликата и изградена от фрагменти строителна керамика и глина.
Учените представиха подробно резултатите от проучването. Храмът е трикорабна едноапсидна базилика с дължина 31 м, възстановимата ширина в източния сектор на вътрешната част (наоса) е 16.80 м, а в западната 17.40 м. Апсидата е широка 5.50 м и дълбока 3 м. Източната фасада на апсидата е разчленена от 5 вертикални лизени, между които е имало вероятно ниши за прозорци, ако се съди по откритите на това място множество фрагменти от прозоречно стъкло, казват учените. Целият наос е бил с дължина около 28 м. Възстановимите вътрешни размери на корабите без широчината на стилобатите са за централния - 7.40 м, за северния и южния - по около 3.20 м. Достатъчно е, за да се оформи атрактивен за туристите обект, нали? Вътрешността на базиликата е била стенописана, но на място е запазен само мъничък фрагмент от цокъла до пода. Цветовото разнообразие е бяло от основата на фината мазилка, керемидено-червено, синьо-зелено и черно.
Пред западната фасада на базиликата е била изградена отворена галерия с дълбочина 2.80 м в южната част. На запад от галерията се развива отворено дворно пространство (атриум), разположено в централната част на древноримското жилище (домус). Той има трапецовидна форма с дължина по оста север-юг 16 м; широчина 10.50 м в южния край и 8.50 м в северния. Настлан е с бипедални тухли, подредени в редове с посока север-юг. Базиликата се разполага в северния край на оградено пространство с форма на неправилен четириъгълник. Досега са разкрити части от северната, източната и западната оградна стена.
В североизточния и северозападния ъгъл са проучени две кули. Североизточната има правоъгълна форма и външни размери 9х7.50 м. Северозападната кула е значително по-силно обрушена. Тя също е с правоъгълна форма и размери 9х8.50 м. Във всички проучени части на оградата са установени преграждания и добавки. В североизточния ъгъл на двора към стената са пристроени масивни стълбове, срещу тях преградни стени и така са оформени допълнителни затворени пространства. Едновременно с устройването на галерията покрай вътрешното лице на западната оградна стена е изграден портик. На юг от базиликата се развиват помещения, свързани с организацията на живота в религиозния комплекс, чиито вид и функции все още не са докрай проучени.
Археолозите имат над 2600 находки от разкопките: монети, архитектурни детайли, фрагментирани стъклени съдове, метални детайли на костюма и накити, битови предмети и сечива, метални части от оръжие, бракувана продукция от ямите край пещите и пр. Сред рушевините в дворното пространство са намерени архитектурни детайли: бази, барабани от колони, капители и те предоставят данни за ордера на колонадата. Важно за проучване на характеристиките на керамичното производство в ранновизантийска Сердика е разкриването на три пещи за изпичане на съдове, посочват учените. Те са разположени на юг от базиликата и са част от цяла грънчарска работилница. Съдовете са главно гърнета с една дръжка, кани с по-тесни гърла, със и без чучури, капаци, купи и паници. Близо половината от съдовете са покрити с плътна маслинено-зелена глазура.
Откритите на терена монети са от времето след 341 г., срещат се монети на всички източни и западни владетели до 474 г., а промените на коплекса към производствен започват според учените при император Юстиниан I. Керамичният производствен център възниква след третата четвърт на VI в. Краят на живота в рамките на комплекса може да се датира по колективна монетна находка от първите години от управлението на император Ираклий (614/615), като по някои данни може да се допусне присъствие на някакво ново население в малко по-късно време, разказва Снежана Горянова.
При геофизичното проучване на обекта е регистрирано мястото на южната оградна стена и на още помещения в ограденото пространство. Така че работа там - тепърва дал бог. Засега обаче археолозите не знаят дали столичната община ще отпусне пари за проучване през 2011 г. Надяват се да има резултат и проектът за консервация, представен във фонд "Култура". Но засега местни столичани настъпват към терена да си садят в него цветя и дори домати...