И Одата на радостта изпълва театъра

Само онези, които притежават истински чисти сърца, умеят да готвят вкусно, е казал великият Бетовен. А Кристин, наричана Кики, наистина готви много вкусно и прекарва часове в кухнята. Но веднъж една разходка я отвежда до витрината на антикварен магазин, зад която тя открива маска на Бетовен, която я приковава и предизвиква буря от спомени и неочаквани въпроси в съзнанието й. Кики купува маската, която отдавна залежава на прашната витрина, отнася я в апартамента си в резиденция "Люляците" където живеят стари хора, и я окачва на стената. Дали маската отново ще извика музиката на великия композитор в съзнанието, както е било на младини? Защо сега тя вече не чува вълшебните, разтърсващи, мъчителни и опияняващи звуци? Какво се е случило? Случил се е просто един живот, изпълнен с щастие и нещастие, с изпитания и неудовлетворение, с любов и измамени надежди. Но Кики е твърдо решена да си възвърне способността да слуша Бетовен, а с това и да осмисли и преодолее отминалото. В това мъчително изпитание на съзнанието и паметта най-неочаквано й помага един необикновен хип-хопаджия с провиснал панталон и тениска, три пъти по-широка от реалния му ръст, с когото се запознава на пейка в парка, и трите й приятелки, всяка от които също се опитва да върне загубената способност да чува музиката, която маската на Бетовен излъчва. Защото както е казал великият композитор: "Музиката е единственият в този свят портал към по-висша форма на съзнание. Той допуска човека да премине през него, но човек не е способен да разбере какво му се случва, когато го прекрачи."
Меглена Караламбова е актрисата, която се превъплъщава в необикновената, смешна, забавна, трогателна и прекрасна Кики от пиесата на великолепния познавач на човешкото сърце и страдание Ерик-Еманюел Шмит. На сцената на Театър 199 "Валентин Стойчев" тя разказва живота на своята героиня, пресява брашно, меси, пече сладки, които накрая раздава на зрителите и с удивително пластична мисъл и емоция разкрива трудния път на равносметката, преоценката на жизнените ситуации и хората около нея и не на последно място собствените чувства и спомени. В огромния и сложен монолог на Кики Меглена Караламбова открива най-чувствителните точки на страданието, но и на вярата, надеждата и истината, за да изведе емоционалното внушение до най-висша степен. Защото нейният моноспектакъл е истинско и чисто откровение за интелектуалната сила на умния и проникновен текст и за емоционалното въздействие на богатата актьорска природа.