И природата не пожали безумието на държавниците

О.з. полк. д-р Аргир Смилянов*

Създаването на системата за защита на населението и националното стопанство е наложено от усложняването на международната обстановка и опасността от възникването на война. Инициативата за изграждане на система за защита е подета от второто правителство на България начело с Георги Кьосеиванов. Той е подкрепян и от военното ръководство, най-вече от ген.-майор Тодор Георгиев и други специалисти, като започват възстановяването на отбраната, ликвидирана от Ньойския договор след Първата световна война. Подготвят Указ 310, подписан от цар Борис ІІІ на 18.07.1936 г., за изграждане на МПВХЗ - Местна противовъздушна и химическа защита, към щаба на войската. Въз основа на указа са подготвени и други управленски документи като Наредба-Закон за МПВХЗ на населението от царството, Правилник за противовъздушната и химическата защита на населението и др. На майор Марчо Й. Марчев, началник на химическата секция към щаба на войската, е възложена дейността по организиране на МПВХЗ.
На 31.07.1938 г. Кьосеиванов и упълномощеният от Балканското съглашение ген. Метаксас от Гърция подписват в Солун споразумение договарящите се страни - Гърция, Турция, Югославия и Румъния, да не прибягват до сила във взаимоотношенията си. Споразумението отменя старите военни ограничения на България, определени от диктаторския Ньойски договор. Това споразумение е мирна ревизия на основната част от този договор, което дава основания на правителството да започне

възстановяване на отбраната и защитата на родината

На 15.02.1940 г. по здравословни причини Г. Кьосеиванов подава оставка и на власт идва правителството на Богдан Филов, което довежда трагедията на България през Втората световна война, като дава основание на Англия и САЩ за бомбардировките на България, преди да са изградени структурите на МПВХЗ. Сталин и Г. Димитров оказаха сериозно влияние България да застане на страната на СССР. От 24.11.1940 г. от главния секретар на външното министерство на СССР Аркадий Соболев е извършена масова кампания за подписване на Пакт за взаимна помощ между двете страни, което е отхвърлено от българското правителство. Цар Борис ІІІ, военният министър Даскалов и най-вече външният министър Ив. Попов не искаха подписването на Тристранния пакт. Обаче на 1.3.1941 г. премиерът Богдан Филов отива във Виена и подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Същия ден германските войски навлизат в България, които след необходимата подготовка, на 6.4.1941 г. нападат Югославия и Гърция, които бяха окупирани за три седмици, а на 13.4. с.г. британската авиация първа бомбардира София заради присъединяването към Тристранния пакт.
Обстановката в Европа тревожно се усложнява след нахлуването на германските войски в СССР на 22.6.1941 г. Войната безумно се разгърна на обширна територия с големи човешки и други материални загуби. Атаката на Пърл Харбър на 11.12. с.г. тревожно усложни обстановката в света. Япония, Италия и Германия влязоха във война със САЩ. Върху България е осъществен страшен натиск да подкрепи безсмислената война. Това безумие не закъсня. На 13.12.1941 г. България обяви война на Англия и САЩ, като се включи в безсмислената световна катастрофа, без да е извършена пълноценна защита на населението и националното стопанство от жестоките и безмилостни удари на противниците. При такава безмозъчна атмосфера Британия и САЩ започнаха бомбардировките по малка България. Това се потвърждава не само от жестоките хитлеристки унищожения на хора, но и от указанията на Чърчил, който нарежда: "София трябва да бъде изравнена със земята и

в развалините й да се засеят картофи

Българският народ трябва да бъде сурово наказан не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго освен посредствени политици, които през всяка следваща генерация го водят към нови и нови провали." Така от 20.8.1943 г. до 11.8.1944 г. авиацията на Британия и САЩ бомбардира повече от 17 пъти територията на България. Загубите на хора, техника, сгради и др. ценности са за милиарди, които никой точно не е пресметнал.
При тази атмосфера се усъвършенства и развива ПВХО (противовъздушната и химическа отбрана), обединена с авиацията на България под ръководството на щаба на войската начело с ген.-лейтенант Константин Лукаш. За главна спасителна сила се използват оцелелите поделения на трудовата повинност, които разполагат с ръчен инструмент за строителни и спасителни работи поради липса на други. В Софийския гарнизон са изградени за спасителните работи отделения за ПВХЗ и рота с три взвода от 118 войници с висше, полувисше и 7 души с незавършено средно образование. С постановление на МС се възлагат отговорни задачи на министъра на вътрешните работи и народното здраве да назначава комисари за подпомагане на пострадалото население при въздушните удари, както е например столичният зам.-кмет Иван Лекарски, който да ръководи службите за евакуация и настаняване, изграждане на пунктове за временно подслоняване и подпомагане на пострадалите, отпускане на помощи, снабдяване с купони за изхранване и др. Много въпроси по защитата на семействата и децата остават нерешени поради недостатъчното време за подготовка, слабата държавна система и широко наложеното кръвопролитие от световните империалисти. Единствената система, която участва с помощ и защита на хората от безсмисленото масово поразяване на населението, е ПВХО.
Малко след края на световната безмилостна касапница, през 1950 г. по решение на Политбюро на ЦК на БКП и необходимите правителствени управленски документи, през април към МВР се създава Щаб на МПВХЗ с началник ген.-майор Душко Кондов. Използван е богатият опит на СССР и в съответствие с тогавашните изисквания се създават добри условия за формиране и укрепване на системата.
На 4.4.1949 г. във Вашингтон 20 държавни глави подписват договор за създаване на агресивния НАТО. Всичко това е наложило на народната власт да се погрижи за своя народ, да създаде система за защита. Така продължава до 9.6.1962 г., когато системата е назована Гражданска отбрана, вече подчинена на Министерския съвет на НРБ, а за началник е назначен арм. ген. инж. Иван Михайлов. Беше обхванат ръководния състав, населението, учащите се и целия личен състав на формированията на системата с

обучението по защита от бедствия

Нещо повече, благодарение на мъдрото ръководство на началника, като се използват успешно целият кадрови и помощен персонал, усилията на академичната част и училищния персонал, Гражданската отбрана беше превърната в ценностна система на родината.
Под ръководството на адмирал Орманов след 1971 г. с повече усилия продължиха успехите на системата, но се отрази неблагоприятно поради по-ниския му ранг, което следваше да се компенсира с много повече труд и умение, да се разговаря и действа рационално с равни и други деятели с по-висок ранг. При ген.-полк. Т. Папазов (1980-1987 г.), ген.-полк. Цоцо Цоцов (1987-1988 г.) и ген.-лейт. Йовчо Йовчев (1988-1991 г.) се направи всичко възможно да се задържи нивото, до което беше достигнала системата за защита на страната. Никой не подценяваше нейната роля и значение, но намаля, макар и незначително, нейната защитна роля. Самите началници не подценяваха стойността на системата, но се появиха отделни разбирания, подценяващи нейното стратегическо значение за поддържане на устойчивостта на държавата.
Ген.-майор Никола Николов (16.9.1991 г. - юли 2006 г.) прояви изключителни усилия за повишаване на ролята на системата в международните отношения, установи контакти с доста страни, подписа и споразумение за взаимодействия. По неизвестни причини той предизвика появата на недружелюбни, нелоялни деятели. С МЗ 0051 от 26.2.1992 г. извоюва преименуването й в "Гражданска защита". Направи необходимото Република България от 25.6.1992 г. да се присъедини към Международната организация на ООН. Предизвика МС от 22.3.1993 г. да обяви с решение датата 18 юли да бъде обявена за ден на "Гражданска защита". С Постановление 53 от 2.3.2001 г. "Гражданска защита" се подчинява на МС.
От 16.8.2005 г. с решение на НС се създава Министерство на държавната политика при бедствия и аварии със зам.-председател на МС и министър Емел Етем Тошкова до 24.11.2009 г. Бяха направени доста усилия за поддържане и подобряване на състоянието на системата. Но продължителните ремонти на сградата на щаба, ликвидирането на киносалона, хладилната система и кухненското устройство беше без полза, даже вредно, по неизвестни причини. Така продължи и ремонтът на сградата на самото министерство. Всичко това

отне златно време

да се реализират доста висящи проблеми. Независимо от това, съществуването на министерството стана причина да се подготви и приеме нов Закон за защита при бедствия, което помогна да се усъвършенства системата и неговата дейност по защитата на хората и стопанството от въздействието на различни бедствия.
Със Закон за МВР от 2009 г. "Гражданска защита" беше подчинена и впоследствие ликвидирана от правителството и Пожарната безопасност. Така настъпи пълна бъркотия в управленската дейност на защитната система, грубо и безсмислено разпиляна. Подценяването и постоянното ликвидиране на стратегическата система за защита се отрази пагубно върху устойчивостта на страната при въздействието на различните видове бедствия. Пък и природата не пожали безумието на държавниците, които отрекоха защитната роля на "Гражданска защита", която никога не можа да се замени от Пожарната безопасност. Статистиката сочи, че загубите са за милиони, повече от 50 души удавени само през последните 2-3 години. Не са изчислени загубите от удавените животни и птици, разрушените сгради в Мизия, с. Бисер, Аспарухово, Варна, селата край р. Тунджа и др. Никой от политиците не може да се оправдае от безперспективните им и малоумни решения, които само народът може да ги изстрада.
Дано по-скоро се появят по-мъдри и делови държавници, способни и загрижени за защитата на своя народ и неговото стопанство от въздействието на многобройните и жестоки природни и обществени бедствия при тяхното нежелано, а често внезапно появяване и многото човешки страдания. Крайно време е да се помисли и правилно да се реши този въпрос в интерес на народа и държавата, а не с лекомисленото унищожаване на защитната система.

*Авторът е председател на столичния клуб за гражданска защита "Арм. ген. инж. Иван Михайлов"


На 18 юли 2016 г. от 17,30 ч. в Централния военен клуб в София ще има честване на годишнината