И ромите да работят за интеграцията си

- Как посрещат ромите 8 април през 2011 г. в сравнение с предишни години?
- Както много български граждани, така и голям процент от ромската общност, живее под прага на бедността. Ситуацията на пазара на труда продължава да бъде кризисна за всички български граждани. Броят на заетите у нас е намалял със 176 хил. души. Безработицата нараства сред хората в неравностойно положение, младежи, хора с ниско образование и без квалификация, над 50-годишните. Голяма част от тези хора са роми. А социалното положение на повечето представители на ромската общност е значително по-неблагоприятно в сравнение с останалите общности.
Правителството и гражданското общество трябва да осъзнаят, че пътят към постигане на оптимален ефект от действията е възможен при наличие на балансиран подход за предприемане на насърчителни действия спрямо ромите в условията на обществено съгласие, разбиране, прозрачност и спазване на демократичните принципи. МТСП трябваше да задели повече средства в Националния план по заетостта и да предложи конкретни програми за алтернативна заетост на ромите, програми за ограмотяване, квалификация и преквалификация. Повечето безработни роми, които са регистрирани като активно търсещи работа в бюрата по труда и попадат в системата за социално подпомагане, не отговарят на критериите на икономическите субекти. Затова е необходимо държавата да предприеме конкретни мерки.
- Смятате ли, че повечето роми са готови да учат, да работят?
- Тази общност, макар и много консервативна и затворена, е твърде динамична и адаптивна към потребностите на обществото, стига да се предложат конкретни мерки.
Споделям убеждението, че в България има установена стратегическа и институционална рамка за действие при решаването на специфични проблеми на ромската общност. Но след 2009 г. отговарящите институции за това оставиха на по-заден план въпросите по инициативата "Десетилетие на ромското включване", липсваше координационен механизъм между министерствата и държавните институции. България от една година е без национален координатор на инициативата.
Правителството следва да предприеме мерки по разработване на методика, инструментариум и система от индикатори за мониторинг на дейностите, заложени в националния план по десетилетието на ромското включване.
От изключително важно значение е участието на общините и неправителствените организации по места в интеграционните действия. Инициативността по места е в основата при насочване на средства за програми и проекти по проблемните области на ромите.
- Какво не достига на обществото, на държавата, на ромите, за да бъдат те интегрирани?
- Важно условие за успешното прилагане на интеграционните действия е и наличието на социална ангажираност и проявата на активност на самата ромска общност. Ромската общност по места трябва да е по-активна, особено в работата на общинските съвети, където хората могат да използват демократичните принципи и при изработване на общинските програми да представят по аргументиран начин съществуващите проблеми, които да бъдат отразени в общинските програми.
В България около 3000 ромски студенти учат в различни университети, по различни специалности. Най-вероятно има още толкова, които се страхуват да се идентифицират като роми, за да не попадат под ударите на дискриминацията. Реалната и единствено ефективна интеграция е освен културно-образователната и трудовата. Ромите трябва да обменят труда си с останалите членове на обществото, за да се превърнат в част от това общество. Много български граждани от ромски произход, които са образовани, имат необходимата квалификация, дори и езикова култура, не могат да се реализират на пазара на труда именно поради негативната обществена нагласа, продиктувана от хора, които развиват антитези срещу ромското население и променят психологическото мислене на мнозинството, влагат етнически и дискриминационен елемент при назначаването на работа от икономически субекти и държавни институции. Основна грешка е, че липсва медийна политика за интеграция на ромското население.
Обществото трябва да приеме ромската етническа група като български икономически потенциал, като група, която трябва да се образова, да се квалифицира, да се реализира на трудовия пазар и да бъде полезна както на своите семейства, така и на държавата, плащайки данъци и осигурителни вноски.
Друг важен въпрос, който трябва да се реши, е утвърждаването на принципа за работа с гражданското общество. В момента в отговорните министерства има консултативни органи по интеграция на ромите, от които обаче нищо не зависи. Закрита е Дирекцията по етнически и демографски въпроси към МС, която изпълняваше функции като изпълнителен орган. Може би трябва да бъде създаден изпълнителен орган към Министерския съвет, който и да координира действията на всички държавни институции.
В международен план е налице висока степен на систематизираност в дефинирането на конкретни политически действия за решаването на проблемите на ромите. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на Европа подчертават спешната необходимост от увеличаване на усилията на държавите на Стария континент за постигане на видими резултати от интеграционните действия спрямо ромската общност.