И Златко Янков - Фара припомни епопеята "Парк дьо Пренс"
Златко Янков - Фара е част от златното футболно поколение, което радваше цяла България с успехите си. Легендарният полузащитник рядко говори и дава интервюта, но на историческия 17 ноември се върна в спомените от епохалната победа над Франция на "Парк дьо Пренс".
"Времето си минава, годинките се нижат една след друга и спомените избледняват. Но няма как, това е паметна дата и завинаги остава в спомените ни. Не бяхме убедени, че ще бием Франция през 93-та година, но знаехме какъв ще бъде залогът, ако спечелим този мач. Нас не ни устройваше и равен, само победа! Kие тогава бяхме концентрирани само във футбола. При нас имаше сериозна дисциплина. Всеки преследваше не само отборната цел, но и своите лични цели. Един иска да се докаже и да направи трансфер в по-силен отбор в България, друг – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в Левски. Същото ядро бяхме и в САЩ. Представяте ли си колко силно беше вътрешното ни първенство тогава? Спомням си, че господин Пенев ми беше казал, че ако има центрирания от статични положения, да се връщам и да скачам заедно с Ерик Кантона. Да помагам на защитниците. Това обаче не важеше при игрови ситуации, аз имах други задачи по-напред – към центъра на терена, имах други хора, които да пазя. Ако си спомняте, попадението на Кантона стана точно след центриране от игрова ситуация и свалена топка към него в наказателното поле. Тоест, аз нямаше как да съм в наказателното поле и да играя с него. Боби вече ми беше казал: „Прави това, което си правил досега…“ Знаете изказа на Стратега", спомни си Фара в ексклузивно интервю за Букмейкър Рейтинги.
"В последните 30 минути от мача постоянно гледах времето. Минутите минаваха, аз само си повтарях: „Нямаме време, няма да ни стигне времето.“ Като влезе Давид Жинола си казах: „Този ще ни побърка.“ Аз познавах Жинола от един юношески турнир в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко противника. Оказа се, че ни помогна на „Парк де Пренс“. При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, но видях топката как влезе под гредата.
Французите нямаха кръв по лицата, бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно уж да им е на късмет, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни дойде настроението", спомня си с радост и тъга Зратко Янков.
