Ибрям Ефенди

Д-р Кънчо МАРАНГОЗОВ

    Ибрям се появи в град Айтос през пролетта на 1857 г. Беше на около 25-26 години, висок, излъчващ сила, с черна къдрава коса и добре поддържана брада. Облечен в сетре с тъмнокафяв кожен клин и колан, с пояс, в който бяха затъкнати два пищова и голяма кама. Носеше черни ботуши и фес. Понякога се появяваше и с чалма.
    Настани се в хана на Осман бей.
    Не общуваше почти с никого, но добре говореше български и турски. Разбра се, че е участвал в турската армия по време на Кримската война и след Парижкия мирен договор от 1856 г. дошъл в Българско. Започна да купува земи и изгражда чифлик на север от града в местността Аптарзак и покрай реката Дермен дере. В хана остана до есента, когато се появи първата му къща в чифлика. Един ден няколко турци, седнали на припек на масите извън ханската кръчма, спореха кой в града стреля най-добре. Ибрям стана от стола. Влезе в кръчмата, взе от тезгяха две ябълки и ги постави на най-отдалечената маса на 30-40 сантима една от друга. После седна и отново се изправи. Изведнъж извади пищовите и без да се цели, стреля един път с двете ръце. От ябълките не остана нищо. Седналите турци гледаха втрещено.

Ул. "Цар Освободител" някога 

От този ден в града започнаха да му викат почитателно Ибрям Ефенди. Всяка седмица ходеше в хамама. Плащаше за половин ден, за да е сам. Един пазвантин стоеше отвън. Иляз влизаше с него, изтриваше го и масажираше, и после близо два часа Ибрям Ефенди лежеше върху мрамора насред хамама. Ненадминато удоволствие. Два-три пъти седмично по икиндия сядаше в кафенето на Али. Пиеше кафе или ядеше бяло сладко с Кръстен. Тихо разговаряха. Кръстен с годините си можеше да му е баща. За него се знаеше, че е бесарабски българин и дошъл в града преди 27-28 години. Беше висок, слабоват, с бяла коса и големи побелели мустаци. Историята му е интересна. Участвал в руско-турската война от 1828 г. и бил между българите, които занесли на руския император Николай Първи молбата за образуване на българска държава, когато императорът пребивавал във Варна. Кръстен се познавал с главнокомандващия ген. Дибич и участвал в отряда на Георги Мамарчев Буюкли в превземането на укрепления от Силистренската крепост. Войската на Дибич преминала Източния Балкан и се насочила към Одрин. Появили се епидемии между руските войници, а и намесата на Англия и Австрия накарала Николай Първи да се откаже от възстановяването на българската държава. Мъката на Кръстен била огромна. Останал в Айтос. Оженил се за Елена - мома от известен айтоски род. Имат двама сина Атанас и Стамат и дъщеря Мария. Атанас отива да учи за адвокат във Французко и останал там. Оженил се за французойка. Все по-рядко пращал по някого писмо.
    Никой в града не разбра какво свързваше тези двама мъже, какви бяха тихите разговори и защо Кръстен е винаги намръщен. Но и не смееха да попитат. Ибрям Ефенди в късната есен на 1857 г. отиде при Осман бей и поиска за жена дъщеря му Айше. Сватбата се направи с всички турски салтанати.
    В града се провеждаха на Тодоров ден конски кушии. Българите наричат този ден Конския Великден. На кушията в края на февруари 1828 г. Ибрям Ефенди се включи и показа невиждана дотогава конска езда. Качваше се прав върху белия кон, слизаше от коня, яздеше с гърба си напред и какво ли не още. И всичко това при силен галоп. Естествено обявиха го за победител. Кръстен гледаше и само попита:
    - Защо показваш всичко, което можеш, и с пищовите, и с коня?
    - Кръстене, нека да ми имат страха. Не издържам. Още лудории искам да правя.
    - Ти си знаеш - отвърна Кръстен.
    Чифликът ставаше все по-голям. Отглеждаха около 20 коня, много крави. А стадата от овце и мандрите, произвеждащи бяло саламурено сирене в Беломорието, никой не знаеше колко са. В чифлика имаше абаджийница, гайтанджийница, чизмарница, плетяха се вълнени чорапи, тъчаха се пояси. С покрити каруци пренасяше стоката до Месемврия и Анхиало и оттам на гръцки кораби за търговия с турската армия.
    Ибрям Ефенди започна да продава до 1 декар земя на българи и турци. Те си построиха къщи и около чифлика възникна село, наречено Аптарзак. Той редовно се разплащаше с майсторите и ратаите в чифлика. За десетина години имението се разрасна много. Понякога изчезваше за 15-20 дни, но никой не знаеше къде ходи. Пазвантите, които го придружаваха, не проронваха нито дума. Ако някой каже нещо, с него е свършено. Просто изчезва.
    През април 1876 г. в България избухна въстание. Някои айтоски момчета също искали да се включат. Имали и революционен комитет. Една априлска вечер дочули, че от Карнобат идва турски редовен аскер, който имал списък на готвещите въстание. Уплашили се! Нямало къде да се скрият. И тогава отишли при вече над 70-годишния Кръстен. Казали му, че се страхуват много, да помогне. Кръстен ги изгледал навъсено. Наметнал ямурлука и повел уплашените млади мъже. Вървели около час и се отзовали пред чифлика на Ибрям Ефенди. Почукал силно на портата. Отворил един пазвантин. Кръстен му поръчал:
-    Или и събуди Ибрям. Кажи му, че Кръстен го търси.
След малко Ибрям Ефенди се появил.
- Слушай, Ибряме, тез хаймани решили да събарят султана от власт. Идва аскер. Ще ги изколят като агнета. Да ги скриеш.
Ибрям Ефенди огледал десетината младоци и казал:
- Добре. Но ако някой проговори, ще остане без език. Ясен ли съм? Айде влизайте.
Настанили се в един от големите плевници. Турският аскер минал покрай чифлика и продължил нагоре към селата. След два дни през нощта Ибрям Ефенди пуснал младите мъже. Така спасил живота им. Никой не разбрал къде Кръстен скрил готвещите се за въстание. Прави са хората, като казват: "Мълчанието е злато." Ибрям се разбирал добре с жена си. Родили им се четири деца: три момчета - Муса, Шефкет и Ибрахим, и една дъщеря - Мийрем.
    През 1877 г. започнала Руско-турската освободителна война. В град Айтос в началото на януари 1878 г. пристига командващият руски освободителни войски полк. Лермонтов за оглед и контрол на военновременната полева болница. Оттук през Бургас ранените войници трябвало да се извозват с кораби за Русия. Командващият наредил да намерят и доведат при него Кръстен. Високият побелял старик се появил и на руски език изрекъл:
- Уважаеми господин полковник, търсел сте ме.
- Да, поръчаха ми с теб да поговоря, Кръстене. Кажи ми как е положението в региона.
- Няма страшно. Спокойно е. Но аз искам да ви заведа при Ибрям Ефенди. Той знае повече от мен.
- Как, при турчин?
- Не бойте се! Той е мое момче. Ще отидем само двамата. Чифликът му е на около три версти на север от града.
След обяд на коне полк. Лермонтов и Кръстен пристигнали при Ибрям Ефенди. Влезли в голяма одая. На добър французки език Ибрям поканил командващия.
- Откъде знаете френски език, Ибрям Ефенди - попитал Лермонтов.
- Уважаеми господин полковник, като младеж съм бил 2 години във Франция по мои дела. Там научих езика.
- Е, разказвайте?
- Положението е сериозно. Разговарял съм по време на лов из Средна гора с посланниците Леге и Позитано. Те са притеснени. Русия е ясно, че ще победи във войната, но проливите ще останат турски. Ще разделят България. Част от нея ще остане автономна на султана. Искат го Франция, Англия и Австрия. Така разсъждават и нашите в Одрин. Кажете това на руския император.
Разговорът продължил дълго. Кръстен също знаел френски език. Научил го по време на службата си в щаба на ген. Дибич. Пили кафе, яли кадаиф и баклава. Ибрям разказал и за срещата си с дякона Левски, когото познавал. Руският полковник гледал с широко отворени очи и одобрително кимал с глава.
Ибрям Ефенди изпратил до портала руския полковник и поръчал на пет пазванти да яздят след двамата, и ако някой се приближи на по-близо от 100 метра, независимо кой, да стрелят без предупреждение.
В първите дни на февруари 1878 г. Освобождението на Айтос било обявено официално. Доста турски фамилии заминали за Турция. Особено тези, които правели зулуми на българите. Никой не смеел да говори против Ибрям Ефенди. Продължавали да го наричат така, но той бил вече уморен и 15-ина години след Берлинския договор започнал да продава земи, стада, работилници. Търговията намаляла. Дал пари за построяване на турско училище до джамиите. На другата страна засял кипарис за спомен. Построил си къща в града срещу джамията. Оградил я като чифлик. Синовете му се пръснали из Българско и Турско. Почти загубил връзка с тях. Мийрям омъжил за добро момче от Айтос. Стоял по цял ден вкъщи. Пиел мастика и с дървена лъжица замезвал от глинен гювеч с кисело мляко. Пушел много от наргиле. Кръстен идвал отвреме-навреме при него. Дядо Кръстен през 1903 г. станал на 100 години. Синът му Атанас се върнал от Франция с французойка и адвокатствал в Хасково, но не идвал да се види с баща си. Прав е народът: "Пази боже сляпо да прогледа." Едва ли обаче е знаел какъв човек е баща му. На 103 години дядо Кръстен си отишъл от този свят. Живял дълго и свършил за България много работа.
Започнала Балканската война. Ибрям Ефенди повикал младия даскал Никола - внук на Кръстен. Даскалът влязъл и поздравил:
- Добър ден, Ибрям Ефенди.
- Добър ден. Слушай, искам да те помоля за една услуга. Отиваш на война. Разбрах, че по характер приличаш на дядо си Кръстен. Ще вземеш тази торбичка с жълтици. Преди Пират има един хан. С ханджията сте адаши, и той се казва Никола. Ще му дадеш жълтиците и ще кажеш, че аз ги пращам. Каквото и да чуеш, на никого няма да казваш. Айде на добър път.
Никола взел жълтиците. И наистина преди Пират намерил хана. Попитал и се появил ханджията Никола.
- Ти ли си Никола?
- Да, аз съм.
- Тези жълтици ти ги праща Ибрям Ефенди от Айтос. Това е!
- Ей, какво прави този мой брат, който никога не съм виждал. Той е 18 години по-голям от мен. На 19 години приел исляма. Потурчил се. Майка ми не издържа и господ я прибра твърде рано. Баща ми, преди да умре, ми разказа историята. Каква е причината за потурчването му не знам. Преди години след Обединението на България дойдох в Айтос да го видя. Не ме прие. Нямал брат, но бил длъжен да се грижи за мен. И защо? Няма отговор! Тук беднотията е голяма. Парите за построяването на хана са от него. Не забравя да ми праща и жълтици.
Даскал Никола си тръгнал и чак сега разбрал разказаното от дядо му Кръстен - защо спасил момчетата Ибрям Ефенди, искащи да вдигат въстание. След приключването на Балканската война даскалът отишъл при Ибрям Ефенди и казал, че е дал жълтиците.
- Нещо разказа ли ти ханджията?
- Не, Ибрям Ефенди, нищо!
- Браво, и ти си като дядо си. Не всичко казваш! Айде, благодаря ти и довиждане.
Ибрям Ефенди остарявал. Подул се. Събирал вода в корема. Един ден казал на един от ратаите:
- Иди повикай хекимина. Да видим колко ми остава да живея.
Докторът дошъл. Прегледал го и препоръчал веднага да спре мастиката и наргилето.
- Колко ми остава, хекимине. Аз не съм от страхливите, казвай!
- Ами 6-7 месеца, Ибрям Ефенди, но ако спреш пиенето и пушенето.
- За толкоз кратко време да спирам любимата мастика и наргилето?! Няма да я бъде тая работа. Платете му! - разпоредил се на ратая.
След по-малко от месец Ибрям Ефенди затворил очи завинаги.
История и легенда се преплитат. Дали всичко е истина, не зная. Но така ми е разказано от моя дядо, даскал Никола Стаматов Кръстенов, преди повече от 40 години. Бях млад лекар и тогава той изрече:
- Вие, младите, не обичате да слушате истории и легенди. Но ще дойде време, и когато започнеш да остаряваш, ще се сетиш за разказаното от мен. Запомнени, историите и легендите определят бъдещето на един народ!