Иде ли 15 септември?

Иде ли 15 септември или не иде? За това се питат всички, чието битие е тясно обвързано с образователната система. Родителите искат да знаят ще имат ли децата им нормален обучителен процес в класните стаи или отново ще започне мъчението на дистанционното кибичене на подрастващите пред компютърния екран.

Учениците по традиция значително по-рядко и по-малко се вълнуват от приближаването на учебната година. И биха предпочели 15-и да е не септември, а... ноември. И накрая идват учителите, които са основен фактор за наличието и качеството на образованието - онези, без които няма как да тръгне ни присъствена, ни дистанционна форма на обучение.

В процеса на цялото това очакване изскача станалата мръсна дума "ваксина", която се оказва още по-презряна сред учителското съсловие. Голяма част от него не само не я приема доброволно, но е готово за бунт, ако правителството рече да го задължи да си я постави. Синдикално проучване без претенции за представителност показва силно обезпокоителни резултати, според които всеки втори учител е готов на стачка, а всеки трети - на друг вид протест, при евентуално задължително въвеждане на ваксинация в системата.

Току-виж на 14-годишнината от последната голяма учителска стачка сме се оказали на ръба на нова. Странно е как съсловието не намери над десетилетие повод за стачкуване по важни за потъващото образование проблеми, но сега е готово да излезе на улицата, за да се бори с мярка, имаща за цел защита. Защита не само на самите ваксинирани, но и на най-ценното, с което те имат допир - учениците.

В крайна сметка нали общото им благо е целта в момента - учителите да работят, а децата да се образоват. Евентуалната задължителност на ваксиниране не произтича от нечии злонамерени и дяволски стремления да унижава, съсипва и уронва престижа на българския учител. Тя е свързана само с желанието да има истински, присъствен и традиционно тържествен 15 септември, а после и 15 октомври, и 15 ноември, и те все да са в класните стаи.

Жалко е, че тъкмо учителите не го разбират. Те не искат нито ваксина, нито финансови бонуси, нито отпуски. Нито предлагат изход от тресавището. А варианти нормалността да се случи няма много. Нито учителите могат да спрат идващата вирусна вълна с голи гърди, нито учениците имат вродена защита.

Хубаво е, че съсловието е будно и заявява активна позиция, но заплахата да сваля президент и премиер някак не говори за стремеж за конструктивност. И пак идва въпросът - какво да се направи така, че всички да са доволни и в безопасност?

Интересно е и какво предлагат синдикатите, които правят проучванията и обобщават желанията на преподавателите? Искат деполитизация на решенията за затваряне на училищата и учениците да не стават жертва. Но как да стане това - нито дума. Единствено се изреждат числа, доближаващи се до 100% в мнението на гилдията. Обаче КОВИД-вълната идва и ще отвее като нищо първия училищен звънец и той ще бие само виртуално.