Идеалистът с леви убеждения

Бившият министър на енергетиката и климатичните промени Ед Милибанд беше избран за новия лидер на британската опозиционна Лейбъристка партия, като победи по-големия си брат Дейвид в оспорвано съревнование. Младоликият Ед спечели с минимална преднина от 50,65% от гласовете срещу 49,35% за брат му - бившия външен министър Дейвид Милибанд, който водеше до последните дни.
В речта си след оповестяването на резултатите от вота Ед заяви, че след изборната загуба по-рано тази година Лейбъристката партия трябва да се промени. Той не пропусна да отдаде дължимото на предшествениците си Гордън Браун и Тони Блеър, но призна:
"Загубихме изборите, и то лошо. Моето послание към страната е - зная, че загубихме доверието ви, зная, че загубихме връзка, зная, че трябва да се променим". Ед призова за край на "разцеплението и психодрамите", белязали миналото на лейбъристите.
Ед е на едва 40 години. Той е по-нов в политиката и стои по-наляво от своя батко, заради което си спечели прякора Червения Ед. Лидерът на лейбъристите е млад, свеж, енергичен и идеалист - така го описват след интригуващото му избиране в Манчестър. Медиите са единодушни, че харизмата изглежда е семейна черта - и двамата Милибанд се отличават с висок интелект и младежки чар, но имат различни политически профили.
Дейвид е приближен на Блеър и поддръжник на модернизацията. Като човек от правителствата на Блеър и Браун е смятан за близко свързан с проекта за реформиране на партията и нейните успехи и провали. Ед от своя страна има подкрепата на профсъюзите и иска лейбъристите да се върнат към радикалните си корени и ценности. Той се издигна в сянката на големия си съперник Гордън Браун, който го нае да му пише речите през 1994 г., а след това като съветник след победата на партията на изборите през 1997 година. През 2008 г. Ед получи и министерски пост в кабинета на Браун.
 Новият лидер смята, че основната опозиционна партия трябва да преодолее разделението между привърженици на Тони Блеър и Гордън Браун и да стане партия на идеалисти, а не само на мениджъри. Основният му коз се оказа подкрепата от страна на профсъюзите.
"Пътят обратно към властта не е само анализ на изборните резултати - той зависи и от фундаменталните възгледи", категоричен е Ед.
До известна степен животът на Ед досега преминава в сянката на Дейвид - той върви неотлъчно по стъпките на по-големия си брат. Следва философия, политика и икономика в Оксфорд като него, впуска се в политиката по негов пример и дори по време на министерския си мандат шеговито се представя като "другия Милибанд". Но заради грандиозния си триумф сега най-вероятно на Дейвид ще му се налага да използва тази фраза, неочаквано отклонен от пътя си към върха. Не е тайна, че самият Дейвид не е очаквал братската борба за поста и според запознати е приел като обида кандидатурата на Ед. Въпреки гръмките слова за "единния Милибанд отбор" мнозина смятат, че след драматичните партийни събития нещата между братята няма да останат същите.
Според привържениците му по време на кампанията Ед се представя с много "по-човешки" образ от брат си Дейвид, който изглежда "сдържан" или дори "надменен".
"Без съмнение неотдавнашният завой наляво е чисто кампаниен ход. След като вече превзе върха, той несъмнено ще се върне към центъра", убеден е Тони Травърс, политолог от London School of Economics, откъдето Ед има магистратура.
В отговор на обвиненията, че просто се опитва да се хареса на левите гласоподаватели, Ед твърди, че "не можем да се определим като опозиция на партията си" и добавя: "центристките възгледи трябва да се оформят отляво".
Въпреки неизбежните сравнения медиите на Острова отказват да правят паралел с друг братски тандем - този на Джон и Робърт от американската политическа фамилия Кенеди.
Казват, че макар Ед да е сред хората, смятани за автори на манифеста на лейбъристите за 2010 г., той е много по-критичен към него от брат си Дейвид. "Как може да кажеш, че заставаш зад всеки аспект от нашия манифест? Та ние изгубихме изборите!", цитират критиките му към Дейвид. Братята са на различни позиции и за войната в Ирак. Дейвид подкрепи инвазията в Ирак през 2003 г., докато Ед я нарича "трагична грешка".
Някои анализатори се притесняват, че Ед е обучен в тъмните изкуства на пасивното ръководство през годините, прекарани в Министерството на финансите. Той обаче настоява, че основното качество, придобито от Гордън Браун е неговата "издръжливост".