Идеите на Ромни задълбочават дисбалансите

Американската президентска надпревара изобилства от обрати. Целият септември кандидатът на републиканците Мит Ромни бездарно губеше точки. Изглеждаше, че неговата предизборна кампания се пука по шевовете. Вървяха слухове, че той е отписан даже от своите републиканци и всички сили се хвърлят за изборите за Конгрес и Сенат.

Но в началото на октомври, на първите дебати с президента Барак Обама Ромни се представи блестящо, спечели победа и вдъхна нов живот в своята кампания. В допитванията той догони Обама, а според някои даже излезе напред.

Затова пък веднага след като рейтингът на Ромни рязко тръгна нагоре, основните индекси на Нюйоркската борса синхронно тръгнаха надолу. Dow, индексът на 30-те най-големи индустриални компании, загуби за три седмици 5%, въпреки че икономическата статистика в САЩ, а също така и статистиката от Китай и еврозоната бяха като цяло положителни през последните седмици.

Естествено, че не трябва да се съди по три седмици, но динамиката на пазара все пак е учудваща. Бизнесът трябва с ентусиазъм да подкрепи Ромни. Основател на Bain Capital, Ромни дълги години купуваше компании, преструктурираше ги, орязваше разходите, увеличаваше печалбите и ги продаваше. Под неговото ръководство компанията процъфтяваше. Бащата на Ромни ръководеше "Америкън Мотърс", която едно време произвеждаше Jeep, но своето състояние, което се оценява на 250 милиона долара и значително превъзхожда това на баща му, Ромни младши дължи единствено на своя труд.

Той без уговорки вярва в икономиката подкрепяща предлагането /supply side/, т.е. в комплекс от мерки, които осигуряват интензивно производство на стоки и услуги. Той възнамерява рязко да намали данъчните ставки за физическите лица и корпорациите и интензивно да стимулира разработката на петрол и газ. Неговата програма, както твърди той, ще създаде 12 милиона работни места за осем години и ще превърне Северна Америка в самозадоволяващ се с петрол регион. Икономическото процъфтяване ще му позволи да запуши трилионната дупка във федералния бюджет и да увеличи разходите за отбрана на 2 трилиона долара.

Икономиката supply side стана популярна по времето на Роналд Рейгън /1981-1989/ в САЩ и Маргарет Тачър /1979-1990/ във Великобритания. Идеята й се състои в това, че ако се създадат благоприятни условия за бизнесмените и корпорациите - сложи се край на уравняването със субсидии, рязко се намалят данъците, отслаби се държавния надзор и се увеличи конкуренцията - тогава икономиката ще расте много бързо. При това бедните също ще спечелят, защото икономическият растеж ще осигури повече работни места, а пазарната конкуренция ще понижи цените. Т.е. вместо да се разпределя съществуващата баница, по-добре е да се направи така, че баницата да стане по-голяма. Тогава ще бъде и по-леко и по-приятно тя да бъде разделена.

Причините за победата на supply side са исторически. Към 1980 икономическият баланс в САЩ направи рязък завой към търсенето: бизнесът и богатите се облагаха с непосилни данъци, заплатите се определяха от профсъюзите, държавата повсеместно се мешаше в частния сектор. Това беше резултат от много неща, включително и от Студената война, която изискваше действен отговор на комунистическата пропаганда, твърдяща, че при капитализма работническата класа неизбежно обеднява. Както и да е, резултатът беше следният: икономическият растеж в САЩ спря и се вихреше инфлация.

Реформите на Рейгън възстановиха равновесието и насърчиха растежа. Но опростенческата логика за "подкрепа на силните" води до аналогия с борбата за оцеляване. А човешкото общество и още повече икономическите системи на това общество не са стадо овце. Целта на съществуващото цивилизовано общество и мнозинството хора не е в обогатяването. Ако успехът на бизнесмена може да се измери с неговото състоянието, то значимостта на такива личности като Ейбрахам Линкълн, Антон Чехов, Хенри Форд или доктор Джонас Солк, разработил ваксината срещу полиомиелит, не може да бъде измервана в пари.

Въпреки това за републиканците идеите за подкрепа на предлагането се превърнаха в някакъв абсолют. В уж постидеологическото общество американската икономическа идеология може да бъде формулирана по следния начин.

1. Икономическият растеж е абсолютно благо, и колкото той е по-бърз, толкова по-добре.

2. Икономическият растеж е заслуга на частния сектор, а държавата му пречи.

3. Следователно частният сектор създава добро, а държавата - лошо.

4. Ниските данъци стимулират растежа и лишават от доходи държавата, което е благо.

Днес в Америка се е създала ситуация, при която бизнесът и най-богатите 15-20% от населението преуспяват. Печалбите на американските корпорации са рекордно високи. Доходите на бизнесмените също са на рекордни нива. Пазарът на акции, преди да започне да спада през октомври, се намираше в най-високата точка след кризата през 2008 г.

Затова пък за бедните кризата през тези пет години така и не е приключила. При тях се наблюдава изключително висока безработица, катастрофален спад на доходите, хората престават да търсят работа и губят връзка с пазара на труда. Расте цяло поколение от безработни и безперспективни.

Американската икономика се движи в разнопосочни направления. Обама при всичките си недостатъци е доста по-голям реалист. Той се опитва някак си да обедини всички тези направления. Ромни предлага идеи, които трябва да премахнат с един замах всички проблеми, но които в действителност задълбочават дисбалансите. Както показа управлението на Джордж Буш младши /2001-2009/, идеите на supply side, толкова успешни през 80-те години на ХХ век, днес могат да доведат до икономически крах. При това, ако те бъдат осъществени в чист вид, както предлага Ромни, тогава катастрофата за американската и световна икономика ще настъпи незабавно. Вероятно именно това се опитва да ни подскаже и Уолстрийт.

Алекс Байър е наблюдател на нюйоркското списание Research. Статията "Ромни и икономическите проблеми на САЩ" е публикувана в днешния брой на "Ведомости". (БГНЕС)