Иди, че им вярвай

Има ли европейско правителство без проблеми. По принцип правителствата се избират и назначават, тъкмо за да решават разни проблеми. Но в Европа случаят е особен. На тази благословена и уж благополучна територия разни важни люде заемат топлите кабинети с обратна цел.

Те се настаняват там, не за да решават, а да създават проблеми. Сякаш се страхуват, че ако ги решат, ще ги изхвърлят като ненужна вещ. Понякога дори изглежда, че някъде там, в седалищния град Брюксел, работи комисия по проблемотворчество. Има съмнение, че за да спори работата, там тайно организират конкурси. От няколко години те са с повишена трудност - как да се предизвика лавина от имигранти, да се събудят ксенофобски чувства и възраждане на десни радикални движения. Така за дълги години напред се осигурява грамада от проблеми и осмисляне всекидневието на пребиваващите във властта.

И това положение обаче не им дава мира. Те са във вечно търсене. Като зарибени с адреналина на проблемотворчеството. Нужно им е непрекъснато увеличаване на дозата. Трескаво чакат да видят кога проблемът ще се превърне в сериозно изпитание, после - в беда, и накрая - в непоносимо страдание. Затова решиха да опитат със създаване на предпоставки за война. Защото след това предстои безкрайна борба за мир. Няма нищо по-трайно от нея.

Започнаха с по-отдалечени от Европа зони - в Близкия изток и Северна Африка. Поунищожиха десетки градове и хиляди хора. Това даде хляб за бурно производство на декларации, резолюции и прочее безсмислена документация. Окуражени от успеха, решиха да пробват упражнението на собствена територия. Понастроиха военни бази тук-там - и все по на изток. Спретнаха въоръжен преврат в Украйна и я натъпкаха с оръжие. Там и в Прибалтика подхраниха с мълчаливо одобрение оцелели дълголетници от хитлеристките батальони и новородени неонацисти. Сега потриват ръце и с комарджийска страст чакат да видят кога и каква бомба ще гръмне от тази взривоопасна смес. 

За да не изглежда борбата за мир като бутафорно представление, се наложи да обявят още една истинска война - информационна. Главното, високоточно и смъртоносно оръжие в нея бе открито на минутата - със звучното име fake news. Серийното му производство тръгна със завидна скорост. Медийните фабрики заработиха с хазартно усърдие, а проблемолюбящите правителства щедро го финансираха.

Тук обаче има една преинтересна подробност. Никой не иска да си регистрира патента за чудо-оръжието. Ако си признаеш авторството, то престава да действа. Затова патентът като горещ картоф бързо бе прехвърлен на страната, срещу която се стреля. "Fake news не е това, което досега хората си мислеха. Днес това е най-опасното оръжие срещу демокрацията и западните ценности", даде дефиниция британският в. "Дейли телеграф" - един от ударниците в производството.

Вече никой не може да оспори челното място на някога Великата Британия в конкурсите по създаване на проблеми и манифактура на fake news. Случаят с отравянето на двойния агент Скрипал, за който досега не само няма никакви доказателства за "ръката на Русия", но все повече факти говорят, че аферата е работа на британските спецслужби. Тези дни стана ясно, че активното мероприятие е било замислено още през 2015 г. с участието на Ми-6, на прословутата химическа лаборатория в Портън даун, ЦРУ и Държавния департамент. И, разбира се, с много големи пари. За да бъдат отчетени, историята периодично се реанимира. А какъв гений трябва да е човек, за да измисли атракцията "Брекзит"? Главоболие за години и то за цяла Европа.

И всички тези творци на проблеми и fake news днес искат да им вярваме, а утре - да гласуваме за тях.