Идва ли краят на лихвоточките?

Евгени ГАВРИЛОВ

Помни ли някой кой бе организаторът на първия палатков лагер в градинката между Софийския университет и парламента през лятото на 1991 г., когато там заседаваше Великото Народно събрание? Не, той не бе разпънат от привържениците на някоя политическа сила, въпреки че тогава ги имаше в изобилие. Построиха го собствениците на дългогодишни жилищно-спестовни влогове, които настъпващите промени във всички области на живота тотално ощетиха.

В годините на социализма, освен чрез общините, хората можеха да купят жилище, ако притежаваха жилищно-спестовни влогове в единствената тогава банка за граждани - Държавната спестовна каса, сега Банка ДСК. По тези влогове се трупаха т.нар. лихвоточки. Колкото по-голям беше броят на лихвоточките, толкова повече се увеличаваха шансовете човек да се сдобие със заветната панелка. Те се увеличаваха в зависимост от размера на влога и от годините, който той бе престоял в ДСК.

Тази система обаче рухна, както и много други неща, точно за една нощ. Хиляди вложители останаха измамени. Недоволството беше логично и очаквано.

Протестите продължиха цяло лято. Лагерът бе посетен и от тогавашния премиер Димитър Попов. В крайна сметка, под натиска на протестиращите, правителството подготви, а ВНС прие, специален закон за уреждане на проблемите на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Той не решаваше тотално проблема, но даваше някаква надежда на хората.

Според приетия от Великото Народно събрание нормативен документ бе създаден Национален компенсационен жилищен фонд, в който да постъпва 1 процент от бюджетните разходи. Тези пари трябваше да отиват за компенсиране на притежателите на лихвоточки. Бе определена и цена на лихвоточката. В началото тя бе 3 стотинки.

Срокове

Трийсетина години по-късно като че ли се задава краят на лихвоточките. В преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет, който се приема в момента от парламента, се предлага закриването на компенсационния жилищен фонд.

По данни на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти проблемът засяга около 160 000 български домакинства, които са притежавали жилищно-спестовни влогове.

На 31 декември 2019 г. изтече крайният срок за изплащане на т.нар. лихвоточки на хората, които са одобрени за обезщетяване заради загубата на влоговете в бившата Държавна спестовна каса, но условието беше до 30 ноември 2016 г. те да са закупили или започнали да строят собствено жилище, както и да подадат искане за компенсация.

Над 315 000 семейства са имали навремето влог в Държавната спестовна каса с очакването да си купят жилище, а общата сума е била над 1 милиард лева, които преди 1989 г. бяха изключително много пари. Според Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти близо 40 000 от правоимащите семейства са се отказали доброволно от компенсации. Други 115 000 са получили обезщетение в размер между една и осем стотинки за лев номинал, което представлява около 35-40% от правоимащите.

През годините, по данни на Министерството на финансите, са изплатени около 350 милиона лева на хората с лихвоточки. През 2016 г. депутати от "Обединени патриоти" предложиха на чакащите да получават от държавата компенсация за платените данъци и реално с лихвоточки да се плащат данъци. Промените стигнаха в парламента само до първо четене.

Списъци

Според и сега действащия закон всички граждани, отговарящи на определени изисквания - да нямат имот над 60 000 лв. и да не са прехвърляли имот след 1 януари 1981 г., бяха включени в т.нар. окончателни списъци на правоимащите. За целта към общините бяха създадени специални комисии, които приемаха молбите.

Първият списък бе готов още през 1993 г. След това бяха правени още списъци. Последният е от 2010 г. В него бяха включени притежателите на 155 000 влога. Попадналите в списъците имаха окончателен срок до 30 ноември 2016 г. да подадат искане за осребряване на точките, стига да представят документ за покупка на жилище или започване на строеж. Всички, подали искания до 30 ноември 2016 г., трябваше да получат парите си до 31 декември 2019 г. Идеята бе с това веднъж завинаги да приключи 30-годишната сага с лихвоточките. Това обаче така и не стана.

Останалите извън списъците от 2010 и 2016 г. вече окончателно са загубили възможността да получат компенсация за загубените си влогове. През годините от време на време отделни депутати внасяха законопроекти с цел повторно да се отворят старите срокове, за да могат повече хора да получат пари, но повечето подобни предложения бяха отхвърляни. През 2017 г. депутати от "Обединени патриоти" внесоха законопроект за лихвоточките, с който се предлагаше наново да се отвори възможността за предявяване на правата на хората с многогодишни жилищно-спестовни влогове при покупка или започване на строеж на жилище, след като тя вече веднъж завинаги бе затворена на 30 ноември 2016 г. 

Забавяне

Депутатите искаха да се разпише нов срок до 30 ноември 2018 г., в който да могат да се подават искания за осребряване при покупка или започване на строеж на жилище. За подобно удължаване в свой законопроект настояваха и група депутати от БСП. За разлика от проекта на левицата обаче, патриотите се опитаха да прокарат и неосъществимата на практика идея с лихвоточки да могат да се плащат данъци и такси към държавата и общините. Реално обаче подобна мярка е неосъществима и противоречи на философията на закона, която е да се компенсират гражданите с влогове в бившата държавна ДСК с цел да се решат жилищните им проблеми. Сега законът не допуска компенсацията да се плаща на части, а и няма нито техническа, нито финансова възможност за подобно решение, твърдят финансисти. 

След началото на финансовата криза имаше известно забавяне в осребряването на лихвоточките на правоимащите, но през 2016 г. Министерството на финансите започна да наваксва изоставането, като всяка година отпускаше от бюджета допълнителни милиони за целта. Благодарение на това в края на тази година то ще успее изцяло да се разплати с гражданите, одобрени за компенсация. Заради недостига на средства в Националния компенсационен жилищен фонд, който отговаря за разплащанията, от 1 май 2008 г. насам стойността на лихвоточката не е променяна и тя продължава да бъде 8 стотинки, въпреки че оттогава жилищата поскъпнаха.

Притеснения

Статистиката показва, че през последните години при осребряването на лихвоточките хората са получавали средно 6-7 хиляди лева. Преди 1989 година в някои градове с 10 000 лева можеше да се купи апартамент. Сега това далеч не е възможно.

В свое писмо до депутатите от бюджетната комисия омбудсманът проф. Диана Ковачева призовава да бъде обмислен вариант за създаването на нова структура на мястото на Националния компенсационен фонд със същите или подобни функции с цел да се гарантират правата на гражданите, които притежават многогодишни жилищно-спестовни влогове.

"Намирам за притеснително закриването на фонда, още повече, че няма данни ликвидационната комисия да предприеме нужните действия за защита на правата на гражданите, а само относно преустановяването на дейността на фонда", пише общественият защитник. Диана Ковачева припомня, че през годините са изпращани препоръки до компетентните органи за предприемане на конкретни действия, включително до министъра на финансите - да се предвидят повече средства в бюджета, за да се изплащат своевременно сумите на правоимащите граждани, както и до Народното събрание за удължаване на сроковете.