Идва ли ново време в Сърбия?

Методи Кръстев

През март ще се разбере какво ще бъде европейското бъдеще на Република Сърбия. Очакванията са Брюксел да даде благословията си на Белград да започне да преговаря за присъединяване към Европейския съюз... Ако признае независимостта на Косово!
Това условие гори като сол раната на сръбското национално честолюбие. Проучване на общественото мнение в средата на миналия декември свидетелства за мощна вълна на евроотрицание. В хипотезата на референдум сега за еврочленството, базирана на проучването, 52% от анкетираните казват "не" на сръбската кандидатура за ЕС, срещу 28%, готови да преглътнат откъсването на Косово. Знаменателно в тези резултати е, че за първи път, откакто в сръбското общество се водят дебати за присъединяването, противопоставящите се на този процес са повече от благосклонно настроените към него. Нов щрих в нея е настъпващата поляризация във вижданията по тази тема на гражданството и на политиците. Дилемата пред сърбите е какъв избор да направят - интеграция в обединена Европа или запазване на териториалната цялост на страната. Това е обяснението на Невен Цветичанин от Сръбския институт за социални науки за разтворилата се пропаст между евроскептици и еврооптимисти.
През тази пролет в Сърбия предстоят и парламентарни избори. През май. Но в последно време се говори за вероятност те да се състоят през март. Такава възможност е свързана с надеждата на еврооптимистите Сърбия да получи съгласието на Европейския съюз да започне преговорния процес. Такова постижение ще бъде политически капитал за управляващата коалиция "За европейска Сърбия" и избори през март биха били добра възможност за нея, да го използва като оръжие за изборна победа, още докато е горещо. На фона на настроенията, очертани от декемврийското социологическо проучване, в съзнанието на наблюдателите се загнездва убеждението, че коалицията ще трябва да положи сизифовски усилия, за да убеди избирателите, че европейската перспектива е по-добрият избор от отрицанието на независимостта на Косово.
И ето "параграф 22".
Сръбският президент Борис Тадич е безспорен изразител на проевропейските тенденции сред сънародниците му. С изявлението си на 7 януари т.г. на коледната служба в манастира "Високи Дечани" в Западно Косово обаче той влезе в пълно противоречие с условията, които Брюксел поставя на Сърбия. Запитан кога ще признае Косово, Тадич отговори: "Никога"! А Европейският съюз иска вместо етническа солидарност със сърбите, населяващи Косово, Белград да нормализира отношенията си с Прищина. Това нормализиране в представите на Брюксел предполага да се признае самоопределението на Косово. А с категоричното си "Никога" президентът влиза в тона на водача на националистическата Сръбска прогресивна партия (СПП) Томислав Николич: "Ако ЕС иска да бъдат премахнати сръбските институции в Северно Косово, диалогът с Брюксел трябва да бъде прекъснат", заявява той пред вестник "Блиц" в началото на годината. В перспективата на предстоящите избори и при сегашното разделение на сръбското общество по дилемата ЕС или Косово местните политически наблюдатели отбелязват, че Николич прави това изявление със самочувствието на политик, убеден, че ще оглави следващото сръбско правителство. Не му липсват основания за това. Подкрепят го десноцентристката Демократическа партия на Сърбия и крайната националистическа Радикална партия, което прави вероятната коалиция с тях най-заплашителния съперник на управляващата "За европейска Сърбия". Самочувствието на Николич се основава и на голямата му обществена популярност. Откакто след 2000 г. не пропуска да се кандидатира за президент във всички избори, броят на подкрепящите го избиратели постоянно расте, за да стигне през 2008 г. впечатляващите 48% гласували за него срещу спечелилия само с 2% преднина Борис Тадич.
Какво развитие вещае очертаната дотук картина? Най-вероятно до март няма да настъпи промяна в позициите на опонентите. Това предвещава, че Евросъюзът, без да прекратява преговорния процес, няма да даде зелена светлина за неговото начало през март, което най-вероятно ще отложи събора на избирателите пред урните за май.
Няколко дни след сръбската Коледа по Юлианския календар, ново изявление на президента Тадич подсказа, че такава европейска реакция няма да го изненада. В него той очерта виждането си как би могъл да продължи диалогът и с Прищина, и с Брюксел. Този път президентът избира за трибуна седмичника "Неделник", за да каже вече по-дипломатично, че Сърбия трябва да търси съюзници в преговорния процес, защото проблемът за Косово е интернационализиран. Като примери, чийто опит би могъл да се ползва в търсенето на възможност за помиряване на страните в конфликта, той споменава Северна Ирландия, Южен Тирол, Оландските острови (съчетаващи финландски суверенитет на територия, автономно управлявана от население от шведи лютерани). И  дори... опита от управлението на федеративната до неотдавна Югославия! Дори да се приеме, че идеята му не е лишена от рационалност, близко до ума е, че напомнянето на отхвърлената федеративна политическа практика може да събуди подозрения за пробуждане на носталгия по недалечното минало. Да се споменава като възможен пример за подражание федеративната Югославия няма как да не подсети за последния стадий на комунистическото минало в нея, за натовските бомбардировки, които отброяваха последните часове на последния мохикан на комунизма на Балканите Слободан Милошевич и утвърждаваха безвъзвратното разпадане на федерацията. Няма как и да не съживи у евроатлантиците и в Сърбия, и извън нея, спомена за сръбското упование в традиционната славянска, православна и идейна солидарност на Русия с тях. Солидарност, която Москва засвидетелства и сега, когато болшинството от тях не иска да се примири, че от Сърбия се откъсва нейна изконна територия. Е, ако се следва линията на подозрението, изключено ли е да се допусне, че в по-далечно бъдеще като алтернатива на евентуален провал на евроатлантическата посока на развитие на Сърбия в пространството на бивша Югославия може да се появи съюз от независими държави и пазар за свободна търговия по подобие на развитието, което Русия постигна с бившите си посестрими?
 Няма съмнение, че такава хипотеза звучи крайно еретично. Но не чак толкова, когато се отчете, че балканските кандидати за европейския "клуб на богатите" наблюдават с тревога сътресенията в Гърция, Португалия, Испания, Италия и дори във Франция и Белгия, че и в Германия, и си задават въпроса - какви перспективи имат в Европейски съюз, за който прокобите, че може да се разпадне, придобиват конкретни очертания. "Немислимото доскоро взривяване на еврозоната вече е част от сценарий, върху който работят не само големите фирми, но и най-висшите финансови авторитети", писа съвсем наскоро авторитетният френски в. "Монд дипломатик". "Някои европейски централни банки са започнали да разработват спешни планове, за да се подготвят за евентуално излизане от еврозоната на една или повече страни, както и за вероятно рухване на целия валутен съюз", още по-конкретен е "Уолстрийт джърнъл".  А според френския президент Никола Саркози, цитиран пак в "Монд дипломатик", "...вече има две Европи" - едната на сегашните 17 от еврозоната, и другата на девет от останалите десет членки на ЕС, на които също им се иска да са в нея. Десетата -  Великобритания - след последните идеи на Германия и Франция за затягане на финансовата регулация в просперираща до неотдавна Стара Европа, оказала се в най-тежко положение от развитите демокрации в разгара на най-дълбоката финансова криза след Втората световна война, реши да пее либерално соло по европейската финансова партитура. С убеждението, че така запазва пазара си на труда от цунами на безработица.
А за сърбите безработицата е особено актуален със своята болезненост въпрос. Според последните публикувани данни на сръбския статистически институт, през ноември м. г. близо 24% от трудоспособните сърби са били без работа. В същото време на хоризонта на заетостта се очертават буреносни облаци поради два заплашителни външни фактора - бавното съживяване на икономиките в ЕС, което не вещае добри дни за сръбския износ, и сътресенията в еврозоната, които вече оставят своя отпечатък върху сръбската (и не само нейната) икономика.  
При такава объркваща съзнанието картина, ако Щирлиц можеше да има право на реплика след миговете на преживяната икономическа пролет в началото на века, тя щеше да е: "Информация к размишлению"...