Играта с огъня е опасна

Последните събития в Косово отново припомниха на международната общност, че Балканите си остават един все още неспокоен и неуреден регион. Двудневната криза в Северно Косово бързо прерасна в насилие. След опитите на специалните части на косовската полиция "Роса" да превземат граничните пунктове "Ярине" и "Бърняк", сръбски екстремисти отговориха с опожаряване на единия от пунктовете.
Всъщност до последните събития косовските полицаи избягваха да влизат в най-големия анклав на етнически сърби, който се намира в северната част на страната, провъзгласила независимостта си от Сърбия през 2008-а. Редът там се поддържаше от служителите в трихилядната мисия на Евросъюза и от косовски полицаи, но етнически сърби по произход.
Властите в Прищина обаче решиха, че е дошло време да покажат кой е истинският стопанин. Официалният им мотив бе недоволство от работата на сърбите на тези два гранични пункта. Косовското правителство освен това обяви, че забранява вноса на стоки от Сърбия в отговор на аналогично ембарго от страна на Белград.
Казано-сторено: косовските полицаи на бърза ръка "арестуваха" в района няколко сръбски камиона със стоки, а напрежението бързо ескалира. Позабравеното в новините име Косово отново се появи във всички световни медии.
Прищина обаче се принуди "да свие перки", след като от ЕС и от САЩ рязко осъдиха този "произвол". Интересно е, че и Брюксел, и Вашингтон се възмутиха не толкова от самото решение на косовските власти или от ненавременността му, а от неговата несъгласуваност с международната общност - т. е. с тях. Казано малко по-грубичко - на Прищина бързо и ясно бе обяснено, че Косово може и да е признато като суверенна държава от други 80 страни в света, но до истинския й суверенитет е още далеч.
Разбираеми са желанията и на косовари, и на сърби. И едните, и другите се борят за това парче земя. Ясно е, че в този спор ще има победители и победени. Въпросът е каква ще е цената на победата. Голямата надежда и на Прищина, и на Белград е да се присъединят към голямото европейско семейство. И в двете столици добре разбират, че пътят към Брюксел минава през... Косово. Рано или късно Белград ще трябва да се примири с новоизлюпената европейска държава и да признае независимостта. Това ще е цената за Сърбия. А за Косово предстоят още по-тежки времена - там тепърва ще трябва да се учат що е то държава и как се управлява тя без чужди емисари. Добре би било обаче и в двете столици по-бързо да разберат, че изходът е само един - диалогът. А играта с огъня винаги е опасна, особено когато седиш на "буре с барут".