Играта, за която запалянковците мечтаеха

Алексей Доспехов
Коммерсант

Като цяло, едва половината от играчите на отбора ни, представил се на олимпиадата, намери място в състава на играчите на датско-полския шампионат. При това не може да се каже, че в сравнение с Лондон от основата на отбора е отпаднала по-лошата половина – Сергей Тетюхин, Тарас Хтей, Александър Волков. А диагоналът Николай Павлов, който се превърна в ключова фигура за тима, дебютира за „сборная” в началото на сезона. А и треньорът Андрей Воронков, който пое отбора на мястото на издигналия тима до върховете в световната йерархия Владимир Алекно, до назначаването си на този пост нямаше абсолютно никакъв опит в състезания от такъв ранг. Все пак да не забравяме, че последният руски успех в континентален шампионат датира от онези времена, когато Русия просто не съществуваше като отделна държава - 1991 година. А в постсъветските времена участието на нашия отбор приключваше на някой по-близък или по-далечен подстъп към златото.
Отборът на Андрей Воронков прекъсна тази тенденция. На този шампионат, независимо от котировките на букмейкърите, макар и да не си го представяхме като идеален механизъм, той изсвири една единствена фалшива нота, като неочаквано започна турнира с разгромна загуба от немците. След това вече нямаше грешни стъпки.
На полуфинала руският национален отбор се разправи с действащия Европейски шампион – тимът на Сърбия. А на финала му се падна да се бие със страшните италианци. „Сборная” даде на италианците само един гейм!
А „златният” удар бе нанесен от дебютанта  Николай Павлов.