Играта загрубя

Или ние, или те - все по-често се чува този призив по протестите и в социалните мрежи. Което говори, че границата на търпението е премината, а опитите за някакво успокоение на обстановката и намирането на компромис изтъняват. Недоволството не само не намалява, напротив - ескалира и преминава към форми и сюжети, които могат да запалят дори гражданска война. Казвам го без всякакво преувеличение.

Видя се, че властта няма намерение да подава оставка, което логично доведе до адекватен отговор - шествията прераснаха в блокади на възлови места в София и страната, които са далеч по-ефективни от разходките по жълтите павета. 

Вече имаме и нападение над политик, активен участник в протестите. Случаят с Ренета Инджова е показателен за дълбочината на конфликта, защото вече може да се очаква всичко. Въпреки че засега информацията за инцидента е доста противоречива, ясно е, че той най-вероятно не е битов, както се твърдеше първоначално, след като полицията е започнала проверка. А знаете ли как разсъждават повечето възмутени от случката: актът на покушението трябва да бъде разследван, за да се стигне до поръчителя. Но тъй като вече нямаме вяра на тези, които трябва да разследват, вероятно остава и вариант... граждански арести!

Ето докъде е стигнало недоверието в институциите! Затова се искат оставките на Борисов и Гешев. Защото в очите на обществото те изгубиха легитимност да вземат решения. Проблемът на властта е репутационен и няма как те да продължават да управляват без тежест и престиж вътре, а и извън страната. Няма ден без критични анализи в чуждите медии за случващото се у нас.

Очевидно е, че оттук насетне ще ставаме свидетели на все повече провокации в различни посоки. За Борисов и обкръжението му дискредитирането на протеста и неговото спихване с времето е задача номер 1; за протеста свалянето им от власт вече е въпрос на живот и смърт. 

Само за последните няколко дни имаше няколко опита да се палят палатки на Орлов мост, провокации с буса на майките до Банкя и обратно, както и задържането му за цяла нощ пред СУ. Да, този бус с деца и жени посреднощ също е вид провокация, мястото му не е там. А максимата, че "целта оправдава средствата", едва ли е повод за гордост, ако трябва да сме честни. 

Всичко това можеше да бъде избегнато с две оставки. Вместо тях имаме ката ден една Деница на амбразурата, която още повече нагнетява напрежение с приказките "Ние сме отговорни и затова няма да си ходим". Но и с изплютото камъче от депутатката Десислава Атанасова, че "едно служебно правителство е заплаха за бъдещите изборни резултати". Ето къде им е болката! И все по-често я споменават. 

Видно е, че стрелките на часовника безмилостно отброяват последните минути на един самозабравил се, вманиачен лицемер, мафиот и диктатор. Режимът няма полезен ход, а изборът наистина е "или ние, или те". Последните 30 години "преход" са поучителни за това, което неизбежно ще се случи.