25 Октомври 2020неделя13:21 ч.

II. Най-грандиозната лъжа на пазарните фундаменталисти

Собствената си отговорност за настоящата рецесия те стоварват върху своите опоненти, които работят за излизане от рецесията

/ брой: 288

автор:Иван Ангелов

visibility 1644

Продължение от вчерашния брой

Видяхме фактите за поведението на САЩ. Да се обърнем сега и към Европа. Нека размислим над таблица 2. От данните в таблица 2 могат да се направят следните изводи:

Първо, страните от Европейския съюз и еврозоната отдавна имат висока публична задлъжнялост. През 2009 и 2010 г. тя нарасна поради намалени данъчни приходи вследствие на рецесията, увеличени разходи за подпомагане на безработни, спасяване на финансови институции и стимулиране на вътрешното търсене. Стимулите за икономиката обаче не са единствената причина за сегашната задлъжнялост от 80-85% към БВП. В огромната си част тя е наследство и инерция от предкризисните години. Нещо повече, при спад на БВП в разгара на кризата в ЕС през 2009 г. с 4,2%, през 2010 г. беше постигнат растеж от 2,0%. Ефектите от този растеж превишават значително разходите по спасяване на финансови институции и стимулиране на икономиката през предходните години. Растежът щеше да продължи с по-високи темпове, ако не беше преждевременният обрат към силно рестриктивна политика в най-големите европейски страни, в резултат на който се очаква само 1,6% растеж през 2011 г. и рецесия през 2012 г.

ЕС е изправен пред ново потъване

не заради разходите за подпомагане на икономиката, а поради преждевременното им прекратяване и затягане на рестрикцията. И още нещо, ако разходите за спасяване на финансови институции и за стимулиране не бяха правени, Европа сега щеше да е в икономически, социален и политически хаос.
    Второ, най-задлъжнелите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Белгия, Франция, Унгария, Великобритания, та дори и Германия) имаха висока задлъжнялост далеч преди кризата - средно за еврозоната 70,1% в 2005 г., 68,5% в 2006 г. и 66,3% в 2007 г. Разходите за спасяване на финансови институции и за стимулиране на вътрешното търсене не са главната причина за сегашната висока задлъжнялост на тези страни.
Трето, повишаването на задлъжнялостта в ЕС през 2008-2010 г. по спасителните и стимулиращите мерки е далеч по-малкото зло, отколкото последствията от тоталния финансов, икономически и социален срив, пред който беше изправена Европа - по-опасен от този през 1930-а. Въпреки частичното прилагане на стимули някои стран-членки (Белгия, Дания, Холандия, Финландия, Швеция) намалиха задлъжнялостта си в сравнение с 90-те години на миналия век. Към тях могат да се отнесат Норвегия и Турция. Това показва, че спасяването на финансови интитуции и стимулирането на вътрешното търсене по време на кризата не води непременно до опасно висока задлъжнялост. Обратното, чрез по-гъвкава политика се запазва финансовата система, производственият апарат на индустрията и по-рано се възобновява растежът, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, решаването на дълговия проблем.
    Четвърто, ако се анализира повишението на задлъжнялостта общо за ЕС-27 и еврозоната за кризисните 2009-2010 г., ще се установи повишение с 10-15 процентни пункта. Както вече посочих, то не се дължи само на разходите за спасителни и стимулиращи мерки. Много силно е влиянието на намалените бюджетни постъпления и

увеличените помощи за безработни

поради рецесията. В резултат на това при бюджетен дефицит 0,9% от БВП през 2007 г. той нарасна на 2,4% в 2008 г., 6,9% в 2009 г. и 6,6% в 2010 г. Циклично изгладеното първично салдо (без лихвите по обслужване на дълга) на бюджета общо за ЕС при излишек от 0,5% в 2007 г. е малък дефицит от 0,4% в 2008 г., дефицит от 2,5% в 2009 г., 2,6% в 2010 г. и очакван дефицит 0,9% за 2011 г. Лихвените плащания по обслужване на дълга през тези години остават стабилни - 2,7-2,8% от БВП. Това показва, че обслужването на увеличения дълг не е повлияло върху бюджетните дефицити през текущите години. Който твърди обратното, не казва истината.
    Пето, според известния американски икономист Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, критичната граница за опасна задлъжнялост е около 90% от БВП. Друг виден американски икономист - Нобеловият лауреат Пол Кругман, оспорва това твърдение, защото има още много други фактори, които обуславят изпадането в дългова криза. И наистина, страни с под 90-95% задлъжнялост се обявяват за фалиращи (Ирландия, Испания, Португалия, Унгария), а за Белгия с нейните 96% и Япония с над 230% никой не прогнозира това.
Шесто, голям принос за сегашната дългова криза в Европа имат и трите американски рейтингови

агенции, които истеризират обстановката

В моменти, когато някои страни полагат големи усилия за стабилизиране на своите финанси и дори постигат първи резултати, се появяват негативни прогнози на тези агенции, които наливат бензин в тлеещия огън и сриват цели държави. На 28 ноември Moodis предупреди, че може да намали рейтинга на всички страни от ЕС и че се очакват все повече фалити. Това е открит призив за паника и финансова дестабилизация на цялата общност. Тези хора си играят със съдбата на стотици милиони хора в Европа и извън нея. За такива призиви трябва да се носи отговорност. Паразитният финансов капитал търси реванш и си отмъщава. Не случайно в Европейската комисия се надигат гласове на комисари, които се съмняват в обективността на тези рейтингови агенции, достатъчни дискредитирали се през 2008-2009 г. с неверните си предкризисни оценки и предлагат мерки за контрол върху тяхната дейност. Нужна е също независима Европейска рейтингова агенция.
    Седмо, с договора от Маастрихт беше определена максимално допустима публична задлъжнялост до 60% от БВП. През 2010 г. 14 страни-членки превишиха тавана. Това прави дори и Германия с нейните 83,2%. То пък подсказва, че освен единна парична политика ЕС и особено еврозоната се нуждаят и от единна бюджетна политика, защото фиксираният в същия договор максимално допустим бюджетен дефицит от 3% от БВП  се нарушава масово. Необходима е симетрична координирана обща парична и бюджетна политика на общността, включително и създаване на общо Министерство на финансите с ясно определени функции и начини на взаимодействие с министерствата на финансите на страните-членки.
Осмо, почти всички страни-членки на ЕС провеждат

гъвкава бюджетна и дългова политика

В трудните кризисни години те не се поколебаха да допускат бюджетни дефицити (често пъти и над 3%) и да повишават размера на публичния си дълг (дори над 60%), за да смекчат остротата на кризисните последствия върху живота на хората, като се ръководеха от принципа на Кейнс: "По време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим". Някои страни обаче прекалиха с високите си бюджетни дефицити и публични дългове. И сега ще трябва да си понесат последствията.
 Край


Таблица 2. Публичен дълг в ЕС - % от БВП

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ