Il Cavaliere стигна до ръба на пропастта

Някои го наричат политически позьор и сигурно имат основание за това. Други, упоени от чара му, избликнал от корените на типично италианския му манталитет, едва ли не го боготворят. Има и такива, които пак по същите причини го ненавиждат. А има и такива, които, въпреки всичко, неизбежно го следват, повярвали в силата на неговия магнетизъм, който те самите биха искали да притежават. Но взети заедно, всички те - италианците, дали с ирония или пък с възхита, го нарекоха Il Cavaliere (Рицаря), влагайки в това съществително разнополюсните си възприятия за същността на този човек.
Берлускони трансформира политическия живот на една голяма нация и го превърна в особен вид реалити шоу, в което от доста време насам самият той е звездата от първа величина, нескривайки факта, че всъщност е и продуцентът, и собственикът на канала. Рицарят е като последния оцелял в "Сървайвър", който лъже и хитрува, за да отстрани останалите участници от острова, но в същото време е и неотразимият "ерген", подаряващ рози на група красиви млади момичета...
Италианският премиер отдавна показа, че за него съвременната политика е една перманентна рекламна кампания, и в това твърдение се съдържа голяма доза истина. Едва ли някои би имал куража да я отрече тази истина, особено след изминалите близо 12 месеца, наситени със секс-скандали, свързани с името му, след тези дълги години на политически пози - преди всичко с чуждестранни лидери, които на практика почти не разбират оперативния модус на предизвикателствата му. В изброяването следва да включим и опитите му за трансформиране на италианската политика в един подвид на шоу-бизнеса, използвайки култа към собственото си величие и обкръжавайки се с интересни и до голяма степен скандализиращи обществото хора, с мода и преди всичко с жени. А неговата публика - електоратът, засега няма индикация, поне не толкова силна, да го е разочаровала. Широката публика все така си остава запленена, очарована и донякъде поласкана.
  Само че историята рязко се променя, ако се обърне поглед към политическата физиономия на Берлускони от един по-различен ъгъл. Той се представя като нещо повече от една обикновена и семпла фигура, отличаваща се в исторически и географски аспект. Неговото политическо влияние е плод на собствените му капацитет и рутина да обединява и задържа заедно една всъщност разнопосочно настроена коалиция, съдържаща в себе си различни политически идеи и течения, разпростиращи се из цялата страна. Благодарение на ролята му на национален импресарио, но също така и на оперативната политика, която води, той доскоро без особени усилия успяваше да задържа около себе си заедно двете открояващи се политически фигури като Джанфранко Фини и Умберто Боси вътре в кръга на политическия център-дясно, който сам създаде. И ако например отминалите регионални избори показаха известно ограничаване на неговите ресурси, по-специално що се отнася до разрастването на Северната лига (факт е, че тези избори все пак бяха благоприятни за десноцентристите в тяхната съвкупност) въпреки трудностите, които Берлускони трябваше да преодолява дори вътре в собствената си коалиция и пълната липса на истински мерки, що се отнася до икономическата криза в страната, показваше в каква степен той е

  диригентът на политическия оркестър в

дясно, което, погледнато от електорална гледна точка, все още е по-силно от всяка друга политическа сила и конфигурация в съвременна Италия.

  Италианският политически живот не се е променил особено много или по-скоро се е променил в посока към по-лошо от момента, в който Берлускони се яви на политическата сцена през 1994 г. През последните години премиерът на Италия определено се наложи като политика, който се различаваше най-много от другите политици именно заради начина, по който по-скоро решава проблемите, отколкото от способността си да ги предвижда, и очевидно именно това е предпоставката, с която привличаше най-много хората с подобно мислене. В определен смисъл той не би могъл да бъде различен, ако се асоциира с политическата практика "от едно време" най-малкото заради това, че се идентифицира като продължител на италианския политически модел, а не като човека, допринесъл за по-добрите или по-лошите нюанси в него. При Берлускони се забелязваше и нещо уникално като ситуация - не само неговите приятели, но и неговите врагове го определят в някаква степен различен от другите. Аналитично казано, това, което трябва да се опитаме да разберем, е какво точно означава понятието "различен" в конкретния случай.
Без съмнение Берлускони е най-богатият италианец на Апенините и това автоматично го поставя в позиция на уникалност. Съществува едно основателно предположение, което показва или частично обяснява политическия му успех през последните 16 години, а именно, че самият той иска да го възприемат като различен и това желание заемаше централно място в политическата му стратегия. Започвайки политическата си кариера през турбулентните 90-те години, Берлускони позиционира себе си като сила в една среда на  разраснала се система от политици "от кариерата" и римски върховни съдии. Често сравнявана със Северната лига, партията на Берлускони от това време (Forza Italia) беше като едно по-толерантно разклонение на същото това движение срещу управляващите от центъра и свързаната с него зле функционираща администрация. Ползвайки богатия си предприемачески опит, Берлускони започна да изгражда стремително своя образ на "обикновен" човек, а не на човек от "крадливия Рим". В този смисъл неговите непрекъснати проблеми, на първо място с магистратите, напълно спомагаха да се поддържа жив този образ. Но вземайки предвид политическата му история след третото му избиране за държавен глава (1994, 2001 и 2008), днес вече Берлускони може да се определи единствено и само като център на съвременния италиански политически живот, което доказва за пореден път успеха на политическата му  стратегия. Но това беше досега.
В днешна Италия тези, които подкрепяха Берлускони, вече отказаха да се идентифицират с него, така както и самият той повече не бе в състояние да им предложи идентичност. От друга страна, и световната финансова криза, която отне вярата в кредитната и финансовата система, изостри контрастите, особено сред дребните предприемачи и хората със свободни професии. И още нещо - страхът, свързан с безработицата, социалния статус на хората, социалната подкрепа, не бе преодолян и остана в дълг на обществото и държавата. Всички тези фактори ослабиха ролята на Берлускони, помитайки имиджа му на човек, който се е самоизградил, а този факт спомогна да се образува разширяващата се дистанция между него и електората му. Защото вместо да живеят, днес голяма част от италианците се стараят да оцелеят в среда, която се разпада и в която, докато се чества 150-годишнината от обединението на страната, териториалните напрежения се увеличиха сериозно. Стана видимо и това, че за всички тези процеси Берлускони вече не е в състояние да даде вярно обосновани или поне логични отговори. А съществува и друг голям проблем - политическите алтернативи изпитват голямо затруднение да се родят в страна, направена на трохи и пълна с индивиди, които се чувстват изоставени и все повече стават податливи на внушения от страна на широкия политически спектър. С други думи - епохата на Берлускони видимо приключва, а това, което вече ясно се очертава, е, че финалът му ще да бъде дълъг и изпълнен със сериозни трудности.
                      
"Не можем да продължаваме по този начин"

заяви преди броени дни председателят на Камарата на депутатите на Италия Джанфранко Фини, доскорошният най-близък съюзник на Берлускони. "Той трябва да вземе решение и да подаде оставката си", категоричен бе Фини по време на пресконференцията след обявяването на оглавеното от него ново политическо движение "Бъдеще и свобода" в Перуджа. Според италианските политолози Фини най-после въстана срещу Берлускони, тъй като очевидно бе осъзнал, че повече не е възможно да носи на гърба си негативите, натрупани от Берлускони и че реално вече може да поеме властта и сам, докато настоящият премиер затъва все по-дълбоко заради поредицата от корупционни и секс-скандали. Това, което традиционно се случва в Италия по време на подобна политическа криза, е бързо предислоциране на силите, което в крайна сметка наблюдаваме и в момента. Главният политически съюзник  на италианския премиер и лидер на крайно дясната "Северна Лига" Умберто Боси заяви, че е възможно създаването на нова коалиция, без да се сменя главата на правителството, като след разговори с Фини се е съгласил първоначално Берлускони да подаде оставка, а впоследствие отново да сформира нов кабинет под свое ръководство, за да можела "политическата криза да бъде управляема". Тук обаче идват многото въпросителни, на част от които следващите седмици на политически маневри и заигравания ще дадат един по-ясен отговор на основния всъщност въпрос: "Идва ли краят на ерата Берлускони?". Според водещите италиански всекидневници "Кориере дела сера", "Република" и "Стампа" веднага след оттеглянето на привържениците на Фини от състава на правителството Берлускони и съюзникът му - лидерът на Северната лига Умберто Боси, дадоха ясно да се разбере, че алтернативата е една - или вот на доверие за кабинета, или предсрочни избори. Двамата съюзници в управляващата коалиция категорично отхвърлиха варианта за второ правителство, оглавявано отново от Берлускони. Според левия в. "Унита", ако се стигне до предсрочни избори в Италия, със сигурност в една коалиция биха могли да се кандидатират "Бъдеще и свобода" на Фини, "Съюз на центъра" на Пиер Фердинандо Казини, малката сицилианска партия "Движение за автономия" и Демократическата партия на Пиерлуиджи Берсани. На този фон както и да се разместват политическите настроения в дясното пространство, тезата за вероятното оцеляване на правителството в дългосрочен план е малко вероятна. Това само подсказва крайния извод, че италианците ще отидат отново на избори напролет, прогнозира британският в. "Индипендънт". Според прогнозите на френския в. "Фигаро" в случай че се стигне до предсрочни избори, "Народ на свободата" на Берлускони и съюзникът му "Северна лига" ще получат 38,8 процента. Толкова ще спечелят и Демократическата партия заедно с "Италия на ценностите", комунистите и зелените, докато новото движение на Фини "Бъдеще и свобода" ще вземе 8,1 процента, а ако Фини успее да се договори със съюзника си "Демократи от центъра", възможно е да получи около 14 процента, което обаче няма да му бъде достатъчно за съставянето на алтернативно правителство.
  Нека се откъснем за малко от политиката и се върнем към типичното за Рицаря "риалити шоу". Моментът на истината за Берлускони така или иначе ще настъпи в средата на декември. Двете камари на парламента се предвижда да гласуват, а вероятно и да одобрят бюджета на страната за 2011 г. на 10 декември. Планирано е италианският премиер да се яви пред камарите на парламента на 13 декември - и ще се изправи пред вот на доверие в двете камари на 14 декември, което може на практика да свали правителството. В същия ден Италия ще очаква Конституционният съд да се произнесе по това дали законът, който предоставя имунитет от съдебно преследване, е конституционен. Но в страна, където политиката на силата се играе на най-високо ниво, играта не е свършила. "Всеки, който смята, че Берлускони е мъртъв и погребан,  напълно греши", коментира Пиер Фердинандо Казини, председател на Съюза на християндемократите (католическа  центристка партия). "Ако тази криза поставя Берлускони в центъра и му позволява да играе ролята на жертвата, той е в състояние да обърне изненадващо нещата. Но Берлускони ще е в истинска беда, когато хората започнат да го държат отговорен за това, което вече е направил"... "Империята си е империя, но Юлий Цезар е различен от Калигула", добавя Казини, като иронично ни препраща към пикантерията на многобройните секс-скандали, свързани с  Берлускони, който определено така и не е успял според него междувременно да приключи работата по редица изключително важни за италианското общество реформи, включително и тези в съдебната система, инфраструктурата и здравеопазването. Нещо, което днес никъде по света не биха простили. Поне не в Европа.