Или може би грешим...?

КНСБ иска нов закон за правото на стачка. Времето на стария Закон за уреждане на колективните трудови спорове е изтекло, според синдикалистите, и затова сега новият трябва да отговори на много нови въпроси около взаимоотношенията между труда и капитала - най-вече в частта за защита на икономически и социални интереси във всички сфери на човешката дейност. Това стана ясно на среща вчера в централата на КНСБ. Председателят на Народното събрание и министри буквално бяха притиснати от порой синдикални искания. Някои предположиха, че това е, защото залата била тясна... А истината е, че в днешно време и с днешните управляващи стана много-много тясно за справедливите искания на трудовите хора на България.
Сред предложенията на синдиката към височайшите гости беше и създаването на трудова полиция. Полиция, която да помогне на хората да оцеляват, защото в много предприятия заплатите са под 100 лева, но и те не се получават редовно, бавят се месеци наред, а засегнатите нямат възможност да водят съдебни дела. Които, от своя страна, се точат с години и имат променлив успех.
С една дума - КНСБ иска по-стабилно гарантиране на социалните и трудовите права на българските работници чрез спешни законодателни инициативи. Въпросът е дали само законът е причината да не се решават трудови спорове, както подобава на една европейска страна? Другият въпрос е дали само законът пречи да се изкарат хората на улицата? От синдикатите обичат да казват, че не те организират протестите, а самите хора и те след това подкрепят инициативите. В същото време обичат да повтарят и това, че сам човек трудно може да се пребори. Виж, когато са повече...
Но каква е тази странна уседналост напоследък у нашите синдикати? Не са ли те тези, които ще съберат като в един юмрук гнева на недоволните? Да покажат колективната сила на това недоволство?
В никакъв случай не подтикваме към бунтове, но подсещащите въпроси към синдикатите могат да бъдат много повече. Защото силата на закона не е като силата на протеста на мнозинството. Показва го и опитът на съседна Гърция, която в много отношения, и въпреки кризата, запазва социални и икономически права на своите граждани. Не без помощта на синдикатите. И въпреки по-работещите закони в страната. Още повече че нашите синдикалисти неведнъж са подпомагали справедливите искания - съвсем наскоро след протест в БДЖ се решиха с тяхна помощ важни проблеми и за бъдещето на железниците у нас. Но може много повече. Думата ни е за каузата, която ръководи синдикатите - човекът. Или може би грешим?