23 Октомври 2019сряда04:42 ч.

Има и други луди като мен - колекционери на менюта

Прочутият готвач и ресторантьор Майстор Миро обогатява сбирката си, воден от интереса на специалист в занаята и с усета на естет

/ брой: 130

автор:Ирен Танева

visibility 6197

При него ме отведе колекцията му менюта от ресторанти, за която разбрах от едно телевизионно предаване. Отношението му към тях обаче е повече професионално, отколкото колекционерско. И наистина - на събеседника прави впечатление, че предпочита да говори за работата си. Споделя, че животът му е "у кафану". И още, че любовта към занаята води до желание за разнообразие. Няма определен критерий, по който събира и класифицира експонатите в колекцията си. Не ги дели и по държави. За него това няма значение. Не обръща внимание и на материала, от който са изработени, как са оформени. За Майстор Миро главното са ястията и защо така са наречени. Ето я отново любовта към занаята.
Най-много на брой са менютата от хотели. Интересува се най-вече какво съдържат, за да получи впечатление за особеностите в различните краища и кое е характерно в дадена област. И щом говорим за области и региони, Майстор Миро има в колекцията си експонати от Сърбия, Словения, от всички краища на бивша Югославия, от балканските държави. Те са и най-много. Има и от доста български ресторанти. Иска просто да ги притежава.
Не заимства рецептите. Дават му менюто, а на някои места просто сам си го взема - като професионалист, а не за спомен. Когато го приема, се представя. Споделя, че е колега - готвач и собственик на ресторант. Носят му и приятели от своите пътувания - в Русия, във Франция. Понякога просто моли колеги-ресторантьори да му подарят.


В началото (като млад готвач) всичко му е интересно. А не е ли така с всеки млад човек? Първият му "експонат" е от един мотел в родната Сърбия. Казва се "Стари храст" и е на около сто километра от Ниш. Има разлики с Лесковац по отношение на ястията с месо. Той взема меню от мотела - това се случва преди повече от тридесет години.
Колекцията има своето определено място в дома му в Сърбия - при книгите, в библиотеката. Не заема много място. Собственикът й обаче напоследък сякаш няма време да се занимава често с нея.
Спомня си и забавни случки, свързани пряко или не чак толкова пряко със сбирката. В един ресторант в Пампорово Майстор Миро си харесал едно меню - било хем хубаво направено, хем с хубави ястия - традиционният нашенски фасул, десерти. Сервитьорът го видял. Настоял да го върне. Нашият герой дал двайсет лева и му разрешили да го вземе.
Ето и друга случка. Англичанин, клиент на Майстор Миро, казва, че майка му колекционира менюта. Пита майстора - за колко би му продал едно меню на неговото заведение. Той казва на шега: "Сто евро!" Клиентът плаща 100 евро и взема менюто. След време майката-колекционерка изпраща писмо. В него благодари и пише, че такова меню може да бъде направено и да намери място само в заведение на истински готвач. А Майстор Миро си казва: "Значи има и други луди като мен - колекционери на менюта".
 Нашият герой събира и прибавя към колекцията си и своите менюта от различни периоди като спомен за това какво е било през годините и каква е историята на заведенията му. Последният експонат в нея е именно такъв - най-новата листа с ястия и напитки от неговите ресторанти.
В колекцията си Майстор Миро има и експонати, изработени от по-специфични материи - от кожа например. А в Белград, в един етноресторант, намира меню, изработено от... шперплат. Заведението е типично сръбско, истинска семейна кръчма. В него няма чуждестранни напитки. "Когато обстановката е хубава, трябва и менюто да е направено добре" - казва майсторът. Ето ги отново любовта към занаята, професионализмът, които сякаш доминират в личността на този човек. Де да бяха всички като него - всеки в своята област, в своята професия...

Визитна картичка
Мирослав Стефанович (Майстор Миро) е роден в град Лесковац, Сърбия - "столицата на хубавата скара". Пак там завършва висше учебно заведение по готварство. Специалността му е "Сръбска кухня". Работил е във всички държави от бивша Югославия, в Чехия, Швейцария. Той е майстор-готвач. Четири пъти е шампион на Сърбия по гастрономия. Член е на асоциациите на професионалните готвачи на Сърбия и България. Водил е практика на ученици от готварски училища. Участвал е в различни професионални състезания, от които печели награди, в журита за конкурси по готварство. В България е от 2001 г., като най-напред се установява в Пловдив. Собственик и главен готвач на два ресторанта - в София и в село Усойка. Първият съществува от десет, а вторият - от седем години. Семеен е, съпругата му Олга работи като готвачка в ресторанта в София. Дъщерята Даниела и синът Димитри също са заети в семейния бизнес. Има една внучка.


Китайците са първи с преднина от векове

Първите менюта за ресторант се появяват преди близо хилядолетие - по времето на династията Сонг в Китай. Това е единственият район на света, където хартията е в изобилие. Тогава търговците често се събирали в центъра на градовете и след дългия и уморителен работен ден сядали привечер да похапнат. Заради голямото разнообразие на китайската кухня в различните краища на страната ресторантите не можели да удовлетворят всички предпочитания на хората - точно затуй въвели и менюто.
 Произходът на думата "меню", както и на cuisine (кухня), са от френски. "Меню" в крайна сметка произлиза от латинската дума minutus, което означава "направи нещо малко". Във френския език самата дума започва да се използва в смисъл - резюме от всякакъв вид. Оригиналните менюта, даващи на клиентите възможност за избор, са изписвани на малка черна дъска, на френски - carte. Така предлаганите ястия са били избирани "a la carte" или "според дъската".
Първите европейски ресторанти не са имали менюта в съвременния смисъл на думата. При така наречената table d'hote (обща трапеза) се сервират ястия, които главният готвач или собственикът на заведението избират. Тези, които идват последни, похапват каквото е останало през този ден, както става на днешните банкети или в бюфетите.
В Европа съвременното меню се е появило през втората половина на ХVIII век. По това време ресторантите позволявали на клиентите си да подбират от списък с непознати за тях ястия, които били приготвяни по техен избор. Установената "table d'hote" таксувала клиентите на фиксирана цена. Така менюто позволявало на посетителите да похарчат толкова пари, колкото те решат.
 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ