28 Май 2026четвъртък06:43 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Има и такива български учители

/ брой: 159

автор:Стефан Здравков

visibility 5219

Живея на пет крачки по асфалта от гимназия "Иван Вазов" в Мездра. От прозореца на дома си дочувам гласове на учители и ученици. Хандбалистите щели да ходят на летен лагер. Други деца заедно с родителите си ще търсят хладина в планините. Нашата улица вече стана "Томова махала". Защото на нея живеят двама братя и още други братовчеди от голямата фамилия на Тома Томов. И нашите махленски деца обичат да се премятат по лостовете или да играят тенис на маса. А това не са от привилегированите спортове като хандбала и футбола на малки врати. Но двете маси за тенис са правени преди много години от железобетон. Времето е отмило цимента, топчето подскача по многобройните шупли и камъчета и често го губим в избуялата трева. Защото при строежа на физкултурния салон улуците, събиращи водата от покрива, не са свързани с градската канализация, както сме правили всички още при соца. А колената на улуците изливат всичката снежна или дъждовна вода право върху лостовете, тревата избуява. Тук няма тартанова или някаква нова настилка и най-напред мачкаме с крака буйната трева.

Сред малките тенисисти е и Боби, по-малкият брат на Тома Костов, който стана най-младият избран общински съветник в България. Затова отидох при Васко, единия от фамилията Томови, които имат строителни фирми:

- Хайде, комшу, прати един твой майстор да ни шпаклова малко циментовите маси за тенис. Нали това е за децата от нашата, Томовата махала!

На момчето му бе неудобно да ми откаже, но една от съседките подхвърли:

- Онзи ден правихме половин година на убития Томчо. А ти, комшу, искаш да работим за този директор, дето направи скандал на нашия Тома Костов по телевизията!

И тогава с тази задача се захвана "нашият Ицо". Така децата наричаха своя учител по физкултура Христо Илиев. И досега се чудя защо той поиска да види моята диплома на дипломиран в СУ "Климент Охридски" педагог. Показах му и трудовата си книжка. Веднага след дипломирането си ме изтеглиха от интерната на гара Подкова за асистент по педагогика в Учителския институт в Кърджали. Нямам обяснение за това странно искане и какво толкова го вдъхнови. Та, в най-голямата жега той окоси избуялата трева. След това шпаклова с цимент и боядиса в зелено железобетонната маса. Една от тръбите за питейна вода до физкултурния салон се проби и месец ставаше локва на входа. Ицо докара свой приятел с багер, прокопаха изкоп и смениха тръбата. Сега започнаха и отдавна нужния ремонт при входа на физкултурния салон. 

Добре е, че има и такива български учители. Които се представят не само по фамозните европроекти. А работят по зова на сърцето и професионалния си дълг! Сега остава да изнесе и двете дървени маси на двора. И по случай 100 години на издавания от мен в. "Сирак" да проведем турнир по тенис на маса. Знам, че децата много харесаха великденските подаръци - кроасани от "Чипита" на нашия гръцки приятел Стаматис Теодоропулос. А специалните награди - издадени от мен книги, ще поднесе на победителите кметът Иван Аспарухов!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ