22 Юни 2021вторник08:33 ч.

Акценти

Има и такива мечти

/ брой: 4

автор:Владимир Георгиев

visibility 609

Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле - уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.

Бих искал да приличам на тази птица. Да летя над всичко и над всички, навсякъде, да виждам перспективата на надмощието - онова, природното, вроденото. А това би трябвало да означава, че ще съм по-силен, по-умен. Сигурен съм, че птиците са най-умните същества. Доказателство за това е, че никой не ги признава за такива. Дори делфините: виждал съм ги как се бият за риба в късната есен край морето. И си мисля - кой има право? Делфините, които вероятно са също толкова древни и смятат, че храната в морето е само тяхна, или птиците, тези единствени динозаври, оцелели след метеорита, блъснал Земята преди шейсет и пет милиона години?

Кой знае. Но това не им пречи да бъдат горди, да имат воля за живот и да се борят за храна, размахвайки криле - ту за полет, ту за сплашване. Толкова витални са! Как им завиждам! Та те са оцелели динозаври. Би ли трябвало да ги уважавам само заради това?

А аз пълзя. Научих се да бъда щастлив с малкото, което постигам. Придвижването. Защото иначе ще бъда много скучен и безинтересен, вероятно ще стана и зъл. И няма да мога да си го простя. Понякога си мисля, че ако изведнъж ми израснат криле и полетя с тях, ще е страшно. Ще свикна с височината и ще престана да идвам тук, долу, при тези, които сега наричам приятели или ги смятам за такива от удобство. Ще пожелая да докажа на себе си и на другите, че съм надраснал природата, че съм успял да я надхитря. Но какво значение ще имат тогава другите, щом като летя над тях с онова динозавърско всевремие, вселило се в мен? Та аз виждам по-далече, по-ясно, по-отдавна, у мен има атавизъм на оцеляването, сила на надмощието, власт на оцеляването...

Не! Не искам това да се случва. Не искам да бъда такъв. Завиждам на птиците, мечтая за тяхната смелост и история, обичам ги. Но това е мечта - уродлива като въображението, че ще бъдеш вечно жив, която не желая да се сбъдва. Има такива мечти. Те са най-трайни и вероятно най-нещастни.

... Това си мислеше охлювът, поспрял за малко до чешмата в двора. Дочух мислите му и тръгнах с него. Той долавяше с пипалцата си крясъка на птиците, глухото кънтене на човките им напролет, наежените гуши за похотлив разплод, острите им свирукания през летните вечери, когато не спираха да споделят всичко преди слънцето им - тяхното, да залезе. Знаеше охлювът, че те са родени да летят. Презираше ги за това.

Реших да тръгна с него. С охлюва. Защото иначе ще бъда много скучен и безинтересен. Може би щях да стана зъл. И нямаше да си го простя.

Както и това, че тръгнах с охлюва.

Трета банка спира срочните депозити

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 117

БНБ: Задава се ускоряване на инфлацията

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 117

Пет жалби блокират газовата връзка със Сърбия

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 117

Стигаме Европа по БВП след 2040 г.

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 117

Светът е между диалога и конфронтацията

visibility 122

/ брой: 117

Победа за партията на Пашинян

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 117

ЕС засилва санкциите срещу Минск и Москва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 117

Мадрид предлага помилване на каталунските сепаратисти

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 117

Диагноза бедност

автор:Ева Костова

visibility 123

/ брой: 117

Устремно към избори от с. Устрем

автор:Таня Глухчева

visibility 128

/ брой: 117

Прозрението на обущаря

visibility 119

/ брой: 117

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ