Има ли бъдеще монархията в Европа?

През последните месеци европейските кралски особи доста често присъстват в новините и "надничат" от първите страници на вестниците. Първо, холандската кралица Беатрикс абдикира в полза на сина си. Същото направи и кралят на Белгия Алберт II, който отстъпи трона на сина си Филип. Появата на кралското бебе във Великобритания пък беше новина №1 доста дълго време, орди от журналисти денонощно дебнеха пред болница "Сейнт Мери" в очакване раждането на принца, истерията по което все още не е отшумяла.
Във Великобритания тази публичност работи доста добре за кралското семейство - то се радва на широка обществена подкрепа, като според проучвания на общественото мнение само 17% от поданиците на Нейно величество са привърженици на републиката. Монархията в Холандия е също толкова популярна - 78 процента я одобряват.
Не всички монарси в Европа обаче се радват на такова обожание от своите поданици. Цели 60% от шведите смятат, че крал Карл XVI Густав вече не изпълнява добре задълженията си и трябва да абдикира. Въпреки че 70% от шведите все още искат да запазят институцията на монархията. След серия от бурни публични скандали само 36,8 процента от испанците подкрепят монархията. Популярността на монарха се срина през последните месеци заради разкритията за корупционни скандали в кралското семейство. 75-годишният монарх беше критикуван и за участието си в луксозно сафари в разгара на финансовата криза в Испания. Да не говорим, че цели 93% от испанците, сочи проучване на "Ел пайс", изобщо не одобряват и не вярват в политиците.
При положение че монарсите нямат кой знае какви права и влияние днес, не би ли следвало монархията като форма на управление да бъде отменена? Доводите за и против монархията са почти уравновесени. Роялистите твърдят, че монархиите поддържат политическата стабилност, съхраняват почитането на традицията и чувството на национална гордост. Като прибавим към тези "достойнства", разбира се, и туристите, за които кралските дворци са притегателна сила, и търговията, която така умело "въртят" на гърба на кралските особи журналистите от таблоидите... Кралските церемонии и събития - нужно е да припомним само сватбата на Уилям и Кейт или пък Диамантения юбилей на Елизабет II миналата година, винаги получават медийно внимание по цял свят и допринасят за засилването на популярността на кралските особи. В същото време обаче републиканците приемат наследствената монархия за анахронизъм в едно демократично общество.
Тази година Великобритания чества 60 години от възкачването на трона на кралица Елизабет II. Каква всъщност е нейната роля - само символична? Кралицата в съвременното английско общество и култура изпълнява ролята на пазител на традицията и символ на националното единство и приемствеността. Макар и символична, тази роля не бива да се омаловажава. Конституционната монархия във Великобритания независимо от факта, че днес практически няма останали властови правомощия, е определяна като един от най-добрите гаранти срещу политическия екстремизъм или популизма - теза, която подлежи на оспорване обаче. Репутацията на кралицата е толкова безупречна, че Елизабет II днес е една от най-авторитетните личности в страната. Пример в тази насока е фактът, че монархът е главнокомандващ на въоръжените сили. За мъжете в кралското семейство е задължителна военната подготовка и те посвещават немалка част от времето си, за да служат в армията. Фактът, че внуците на кралицата, а преди това и нейният син, не само че служат в армията, но всъщност и участват в бойни мисии, показва сериозното им отношение към дълга и честта.
Днешните европейски монархии не влияят особено на политическия живот. Те по-скоро изпълняват функцията на историческа приемственост и стабилност на обществените институции. Монархът и неговото семейство трябва да бъдат пример за морал. Кралските семейства са символи на национално единство, при идеални обстоятелства, източник на гордост. Например холандската кралица Вилхелмина се превърща в национален герой. През Втората световна война, когато нацистка Германия напада Холандия, тя е изпратена в Лондон, откъдето поема контрола над холандското правителство в изгнание.
Безспорно "оцелелите" монарси в Европа са доказали, че могат да се адаптират спрямо променящите се времена и нрави. Холандското кралско семейство заедно с датското се отказват от разкоша на кралския живот, придобивайки вид на съвсем обикновено семейство. Новият холандски крал Вилем-Александър пък се жени за аржентинка и двойката често е засичана да посещава училища, пълни с деца на имигранти.
На едно по-прагматично ниво монарсите могат да бъдат приемани и като доста доходоносни. Някои експерти определят цената на монархията като "скромна". Британското кралско семейство например струва на средния данъкоплатец по-малко от 1 долар на година, а допринася далеч повече от това чрез туризма. Членовете на кралското семейство може би допринасят най-много за развитието на бизнеса на своите страни в чужбина. Визитите на членове на кралското семейство винаги са съпровождани от големи бизнес делегации, които успяват да създадат контакти отвъд границите на собствената си страна.
Истерията около кралското бебе във Великобритания допринесе доста за икономиката на Острова. Икономически анализатори прогнозират, че новият принц ще даде на засегната от мерките за свиване на разходите британска икономика стимул на стойност 520 млн. британски лири (780 млн. долара) в краткосрочен план, докато се купуват всевъзможни сувенири, свързани с появата на новия принц. Агенцията за оценка на активи Brand Finance, цитирана от Ройтерс, посочва, че монархията е сред най-ценните британски марки, управлявана професионално като компания, за която се очаква през текущата година да донесе около 1,9 млрд. британски лири при разходи от само 250 млн. британски лири.
След като европейските монарси нямат почти никаква власт, защо тогава толкова страни в Евопа все още пазят монархията? Този въпрос задава и сайтът Debating Europe. Отговорите на включилите се в дискусията потвърждават равнопоставеността на аргумените за и против съществуването на монархията. Според някои тя е от изключителна културна значимост, докато други я определят като анахронизъм. Монархията е по-стабилна в сравнение с републиката, гласят някои мнения.
Монархиите са се запазили до днес в страни, където през последните 150 години е било сравнително спокойно, казва германската историчка Моника Винфорт: "Това се дължи на факта, че в тези страни не е имало големи сътресения, като напр. революции в класическия смисъл на думата, или на това, че световните войни не са имали такова сериозно отражение върху тях. Дания е добър пример за това." "Вече и никой не очаква, че в Обединена Европа са възможни нови разтърсващи революции. Затова и монархиите имат огромен шанс да продължат да съществуват", казва Моника Винфорт.
В Европа, а и отвъд, институциите, които трябва да вдъхват доверие - парламент, полиция, религиозни лидери, са обвити в недобра светлина. Страните са приклещени в лапите на кризата, и то не само икономическа, а и социална. Републиканците смятат, че именно демократично избраните лидери на страните трябва да поемат ролята на обединител на нацията. Само че доверието в политиците продължава да се подрива много повече и по-бързо, отколкото доверието в монарха.


hellomagazine.com
Мантията, коронационните одежди на британската кралица Елизабет II, обсипаната с брилянти диадема са представени в цялото си великолепие на изложба в Бъкингамския дворец. Тя е посветена на 60-годишнината от нейната коронация. Преди шест десетилетия, на 2 юни 1953 г., 27-годишната Елизабет е коронясана от архиепископа на Кентърбъри в Уестминстърското абатство. Кралската мантия се излага за пръв път от юни 1953 г. В Бъкингамския дворец, който през двата летни месеца отваря врати за многобройни туристи, в детайли е пресъздадена обстановката от празненството по случай коронацията.


Кралица Елизабет II - обединителка на нацията

Вилем-Александър стана първият крал на Холандия от 1890 г. насам