Има ли ред, има и надежда

Цените на лекарствата отново са на дневен ред. Този път причината са очакваните увеличения на таксите, събирани от лекарствения регулатор. Вероятно сериозно ще пострадат и така наречените евтини лекарства, част от които се произвеждат и у нас. Ако досега производители на оригинални медикаменти заплашваха, че ще изтеглят от и без това малкия български пазар продуктите си, сега опасността надвисна и над генеричните. Но какво да се прави, след като държавната ни хазна се крепи на приходи не от производство, а предимно от такси и глоби. Само че в системата на здравеопазването и във фармацевтичния бизнес, независимо кой с кого кръстосва шпаги, потърпевш винаги е пациентът.
Фирмите твърдят, че продават у нас лекарствата си (все едно дали са оригинални или генерични) максимално евтино. Но средствата в обществения здравноосигурителен фонд са толкова малко, че в крайна сметка българският пациент, който и без това е най-бедният в Европа, трябва да доплаща най-много за медикаментите си. Дори когато преди две години "тежката артилерия" на ГЕРБ "значително поевтини" лекарствата, българският пациент започна изведнъж да доплаща все повече и повече след всяко поредно поевтиняване. Та той затова и не взема редовно лекарствата си, и затова остава най-трудно лекуваният пациент в Европа. Това е и най-вероятното обяснение защо един и същи болен е приеман по няколко пъти в болница.
Така "системата" на скачените съдове действа на пълни обороти. Ако болният е лекуван още в началото на болестта от личен лекар и с адекватни лекарства у дома, той няма да стигне до най-скъпото лечение, което се провежда в болница. Ако е подходено немарливо към първоначалното му лечение и контрола на болестта, неминуемо ще стигне до болница и ще погълне финансов ресурс от обществения фонд, който би стигнал за домашното лечение на няколко други болни.  
Днес българският пациент е изправен пред поредната заплаха: да остане и без сравнително евтините си, но качествени лекарства. А всяко извиване на ръце води след себе си серия от отмъщения.
Вероятно има разумни начини поне малко от малко хаосът, създаден преди няколко години на фармацевтичния пазар у нас, да бъде преодолян постепенно. Защото редът наистина означава надежда.