Има причини младите лекари да бягат

Доц. д-р Евгени Аструков е коремен хирург. Той и брат му доц. Емил Аструков са родени в София на 6 юли 1946 г. в семейство на лекари. След завършване на медицина в София Евгени Аструков дълги години работи в Александровска болница, а от 2004 г. ръководи клиниката по обща хирургия в болница "Св.Екатерина" до пенсионирането си. Той е един от първите коремни хирурзи, правили лапароскопски операции в началото на 90-те години. След множество специализации в Англия, Германия, Франция, Израел и др. страни е убеден, че българската медицина е много по-напред, отколкото смятат някои. Доц. Аструков е един от номинираните в инициативата "Лекар, на когото вярваме".

ЦИТАТ:
"Спорът за цените на лекарствата е стерилен. Важен е крайният резултат, че хората не могат да се лекуват"

- Напоследък все повече се говори за лекарска грешка, а от друга страна, видно е, че едва ли не се води война срещу лекарите у нас. Стигна се до положение пациентите да казват, че се боят да ходят на лекар, а лекарите да се боят да лекуват болните...
- Това е абсолютна крайност. Лекарите също са хора и на обществото трябва да му е ясно, че те също грешат. Няма безгрешен човек. Онова, към което съм се стремял, е грешката да не е фатална за пациента. И второ: да не повтарям грешките си... Дава се много голяма гласност на смъртните случаи, специално в АГ-то. Не мисля, че е редно да се дава такава гласност на подобни случаи, докато не се установи със сигурност и не се докаже, че има лекарска вина или грешка. Но да се вдига медиен шум и да се окаже, че не е имало лекарска грешка, не е добре. Има етика, както в лекарската професия, така и в журналистическата...
- Възможно ли е това да е политика с цел "отърваване" от интелигенцията?
- Това също звучи доста крайно. А ако управляващите правят това, то е поредната грешка. Наистина има шепа хора, които материално са толкова добре обезпечени, че могат да си позволят да се лекуват в чужбина, но да не забравяме, че лечението в чужбина може да се провежда, ако е планово. А при спешен случай? Какво се прави? Никой от управляващите или богатите не може да си го уреди и попада в същата система, в която попада и обикновеният гражданин. Такова унищожаване на лекарското съсловие, ако се прави съзнателно, ще засегне и всеки от управляващите.
- Много от младите лекари напускат страната. Някои дори го планират от студентската скамейка. Смятате ли, че България е застрашена да остане без лекари?
- За бягането на младите има причина. И това не важи само за лекарите. Управляващите трябва да намерят причините за бягството на младите от страната и те да бъдат отстранени. По отношение на младите лекари смятам, че едни от водещите причини са по-високите възнаграждения и възможностите за специализация и за развитие, които им се предлагат на запад... Има и друга гледна точка, която може да изглежда много идеалистична: Кой ще оправи системата, ако тя е сбъркана? Тези, които отиват в чужбина ли? Как ще се оправи системата, как ще се оправи държавата като цяло, ако няма хора, които да милеят за нея? Все пак в обучението на тези хора са вложени средства на тази държава и няма нищо по-нормално те да приложат тук своите знания. 
В същото време при този недостиг на лекари в много специалности не бива с лека ръка да бъдат отстранявани от работа хората, които са наближили пенсионна възраст. Защото при това нямане на лекари трябва да бъде използван всеки...
- Променен ли е моралът на българския лекар? Все пак сте близо 40 години в професията и имате наблюдения.
- След 10 ноември една ценностна система, която съществуваше в обществото с плюсовете и минусите си, рухна. На нейно място трябваше да се изгради нова. Това отнема много време. Но не знам и до ден-днешен доколко е изградена такава, освен че хората, които са истински религиозни, могат да ходят на църква. Всичко това доведе до срив във възпитанието и ценностната система на цяло поколение, което израстваше тогава... Сега болниците са търговски дружества и те трябва да се самоиздържат. Това не може да не доведе след себе си и до някакво комерсиализиране на хората, които работят в тази система.
- Какъв човек трябва да е хирургът?
- Необходима е, освен всичко, и физическа издръжливост, защото има операции, които продължават часове. Но не е необходима сила, грубост, защото колкото по-малки са травмите, толкова по-лек е следоперативният период... И още нещо: една операция е колективен труд на хирург, анестезиолог и реаниматор, кардиолог, много други хора, които асистират...
- Защо точно хирургия избрахте, кой от двама ви с вашия брат го реши?
- Започнахме да учим медицина с брат ми. Майка ни беше началник на инфекциозната клиника в Окръжна болница. Там работеше хирургът д-р Иван Руменов - бил е асистент на проф. Александър Станишев. Когато бяхме в първи курс, ни вкара в операционната. После с брат ми ходехме сами да гледаме операции (хирургията така започва - с гледане), в края на втори курс д-р Руменов пъхна в ръката ми скалпел, разбира се, за нещо дребно, и каза: "Работи..." Гледах умно, не знаех какво да направя... Е, справих се, разбира се, не за сметка на пациента, и естествено с помощта на д-р Руменов. И така поехме този път, в III курс се записахме в кръжок по хирургия и по вътрешни болести... Двамата сме хирурзи, но брат ми е гръден, а аз работя предимно корем с всичките му органи, а те са много.
- Кои са най-разпространените коремни заболявания в наше време? Различават ли се нещата от времето, когато бяхте начинаещ хирург?
- О, има разлика, и то не защото се е променила само патологията, а защото медицината се развива. Когато започвах, се оперираха много язви на стомаха и на дванадесетопръстника. Седмично средно по 3-5 операции сме правили във II хирургия. След това се появиха Н2-блокерите, антагонистите на протоновата помпа, после се разбраха нещата по отношение на бактерията хеликобактер пилори и всичко това доведе до медикаментозно лечение на язвата. Това драстично намали броя на операциите - сега вече се оперират само усложненията, например тежък кръвоизлив, който не може да бъде спрян с медикаменти. Макар че и за усложненията вече има медикаментозно лечение. В днешно време операцията на язвата вече е изключение, а не правило, както беше допреди 20-25 години.
Значително намаляха и операциите на рака на стомаха. Не съм водил статистика, но от 10-15 години самият рак на стомаха намаля чувствително и у нас, и по целия свят. Причината за това не е много ясна - дали защото вече язвата се лекува, дали благодарение на широкото разпространение на гастроскопиите (преди разчитахме предимно на рентгеновите методи на изследване), или има други причини. А и да не забравяме, че всъщност не знаем какви са причините за рака изобщо.
За сметка на това обаче се увеличи ракът на дебелото черво. Но и на това нямаме обяснение - и в тази сфера навлезе ендоскопски метод на изследване - колоноскопията. Започна и премахването на полипи на дебелото черво, което не допуска клетките да се изродят в ракови, и въпреки това случаите на рака на дебелото черво не намаляват, а се увеличават. Навлизането на лапароскопската хирурия също направи своята революция...
- Много е актуална в момента темата с лекарствата. Как гледа един хирург на лекарствата?
- Един хирург ползва много по-малко лекарства от един интернист или кардиолог - хирургът лекува предимно със скалпела. Но преди да бъде опериран един пациент, той трябва да бъде подготвен за интервенцията и тук медикаментите имат своето място. А и в следоперативния период медикаментите имат своето немалко значение. От това, което в момента се тиражира, става ясно, че в много страни от Европа, а и в Турция, лекарствата са по-евтини, отколкото в България.
- Това ние, журналистите, го говорим и пишем от много време преди този скандал...
- Да, това не може нито да се скрие, нито да се оспори. Доколко цените са занижени там и повишени тук - може да каже само човек, който е наясно с този пазар. За нас, лекарите, е важно доколко тези цени се отразяват на възможността хората да се лекуват. Някой каза, че не цените на лекарствата са високи, а заплатите са ниски, но за мен това е абсолютно стерилен спор. Защото трябва да дискутираме дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, но това няма никакво практическо значение - важен е крайният резултат, че хората не могат да се лекуват. Работил съм и в Перник, и в Своге, и мога да кажа, че в провинцията има хора, които са материално много зле и наистина не могат да си позволят да се лекуват.
- Доста малки общински болници загинаха през последните две години. Обречено ли е общинското здравеопазване у нас?
- Не може директно и механично да се копира и пренася опитът на други страни. Ако в Европа има изградена шосейна мрежа (не говоря само за 3 магистрали), и един човек от малък град, който се нуждае от спешна помощ, може за половин-един час да стигне до големия град, това не важи за България. Особено тази зима това стана ясно. Тези неща трябва да се отчетат, независимо че бройката на болниците ни изглежда повече от европейския стандарт. Колкото и да е малка една болница, тя може да започне лечението на пациента така, че той да дочака дългия път до голямата болница.