Имунологични маркери "разпознават" ревматоидния артрит

Смята се, че в България над 70 хил. души са засегнати от ревматоиден артрит (РА) - автоимунно заболяване. Макар да е най-разпространеното ревматоидно заболяване, диагностиката му често се бави с години. Причина са разнообразните, понякога нетипични симптоми, трудният достъп до ревматолог и честото неразпознаване от лични лекари. Но вече и у нас има възможност за съвременни изследвания, които с точност да помогнат за правилната диагноза. Това са високоспецифични автоантитела, характерни за РА: антитела срещу CCP, антитела срещу MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата срещу CCP и срещу MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфичност (97%) и могат да бъдат положителни средно около 7 години преди диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит. "Те формират най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при съмнение за ревматоиден артрит", обяснява д-р Георги Василев, имунолог в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Вместо тях, пациентите често са насочвани за изследване на т.нар. ревмафактор, който е неспецифичен и често дава фалшиво успокоение, допълва имунологът. Според него пътят до поставянето на диагнозата е активен процес и изисква участие и от пациента. "Болният е първият, който ще разпознае болестта - да осъзнае "че нещо е не както трябва", "нещо ми има" - например болката, отокът и сутрешната скованост в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от само себе си и пречат на работните и битовите задължения, и да потърси помощта на лекаря", убеден е д-р Василев.

Своевременното лечение е особено важно, тъй като нелекувано, заболяването води до тежка инвалидизация, а лошият контрол е риск за развитие на сърдечносъдови заболявания и инсулти.

"Данните от литературата показват, че хората с автоимунни възпалителни заболявания не боледуват по-често от останалите. Без да има статистически достоверна разлика, малко по-висока е заболеваемостта при хората със системен лупус и васкулити", обяснява проф. Румен Стоилов, ревматолог в Клиниката по ревматология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Той препоръчва пациентите с ревматични заболявания да се ваксинират срещу КОВИД-19 - за тях това крие много по-малък риск, отколкото срещата с болестта. Ваксината не е подходяща само за болни с РА, васкулити или някои онкологични заболявания, които са на лечение с ритуксимаб (медикамент, който влияе върху B клетките, които са отговорни за хуморалния имунитет). Те не могат да изградят имунен отговор към ваксината.