14 Юли 2020вторник15:33 ч.

Иновациите - основен сегмент при реиндустриализацията на българската икономика

Специализирани инвестиционни фондове и координираност в нормативните актове са неотложните стъпки към нормализиране на бизнес средата

/ брой: 186

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1543

В актуализираната програма на МС "ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ", която бе представена на заседанието на НС на БСП на 26 юли 2013 г., като национални приоритети на програмното правителство в раздела "Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството" са набелязани конкретни мерки за преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и за нормализирането на стопанската среда у нас. В края на юли премиерът представи тази програма и пред ПГ на ДПС, а предстои в началото на септември тези програмни приоритети да бъдат приети и от НС. В оставащия един месец дотогава е възможно те да бъдат допълнени в някои аспекти най-вече по отношение на набелязването на нови мерки за чувствително подобряване на бизнес средата у нас, като се приоритезира развитието на иновациите и технологиите и на свързаната с тях българска наука. Това ще бъде от полза не само за един успешен правителствен мандат, но и за

бъдещ стопански просперитет

на България. Това е напълно възможно след близо четиригодишното прокризисно управление на ПП "ГЕРБ", което започна с рецесия и завърши с депресия и стагнация на българската икономика, а като краен резултат - фалит на над 100 хиляди МСП и нови 400 хиляди безработни.  
Десетгодишната програма за реиндустриализация на българската икономика  следва незабавно да започне да се разработва и за тази цел трябва да бъде свикана още през месец август работна група. В нея за сметка на държавните чиновници следва да преобладават представители на реалния бизнес у нас, членове на национално представените работододателски и браншови организации, както и на икономическата ни наука. Програмата следва да бъде приета изцяло в завършен вид най-късно до края на първото тримесечие на следващата година. По-съкратения вариант на тази програма, в който следва да се заложат част от мерките за инономическа стабилизация и на бъдещата реиндустриализация, следва да е готова до края на месец септември на настоящата 2013 г. и тези мерки следва да бъдат обезпечени с финансов ресурс, който да се планира в проекта за Бюджет 2014. Тази препоръка се отнася най-вече до предвиденото

създаване на нови предприятия

(или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност. За изпълнението на тази мярка в Програмата е предвидено участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Още в началото на 2014 г. е възможно да се възстанови аналогична компания със сходен профил, на закритата съвместна компания с IBM от бившия вицепремиер Симеон Дянков, за която кабинетът с премиер Сергей Станишев бе отделил в началото на 2009 г. 50 млн. евро. За съжаление, след като се закри това съвместно предприятие и С. Дянков "прибра" в бюджета държавния дял на тази компания, IBM изостави проекта си у нас и откри компания за нанотехнологии в Румъния. Интерес от подобно предприятие в България все още има. Ето защо незабавно следва да се започнат преговори от представители на МИЕ с далекоизточни инвеститори от Корея, Тайван и т.н., които през последните години имат напредък в тази област, а при посещение на техни делегации у нас са проявявали инвеститорски интерес. 
Друг възможен проект, който следва да се подкрепи от правителството чрез държавния бюджет, е създаване на съвместна компания (заявен интерес е налице на инвеститори от Китай) за електромобили, които да притежават двигатели, задвижвани от водородни горивни клетки, създадени въз основа на протонна мембрана. За осигуряване на участието на българската държава в създаването на подобна

съвместна компания с чуждестранен

инвеститор вероятно ще бъдат необходими няколко десетки милиона евро. Те следва да бъдат планирани в Бюджет 2014. Независимо от сравнително успешното функциониране на държавната компания "Индустриални зони", което се изразява в привличането през настоящата 2013 г. на няколко стратегически инвеститора в Индустриална зона "Божурище", то следва да се предвидят и други ефикасни (в т.ч. и финансови) способи за развитието й. Засега е стартирана само първата инвестиция в зоната на германската компания "Бер-Хелла Термоконтрол", която ще изгради ново предприятие, както и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили. Проектът е на стойност 42.5 млн. лева, а в завода ще работят над 350 висококвалифицирани инженери и работници. В Програмата за реиндустрилиазация на страната следва да се набележат конкретни мерки и за другите няколко индустриални зони и особено тези в по-слаборазвитите региони край Видин, с.Телиш, Плевенско и др., да привлекат в най-скоро време инвеститори, тъй като засега реален инвеститорски интерес към тях няма, а тези региони са с най-висока безработица.
 В програмата е предвидена държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност чрез промяна на функциите на Българската банка за развитие (ББР), което от гледна точка на бизнеса следва да се оцени положително. На българските МСП отдавна е необходима финансираща институция, която да осигурява необходимото обезпечение (доскоро то бе 20%) под формата на непряк кредит под условие (банкова гаранция), както и необходимата сума (между 10 и 50% собствени средства), каквито са изискванията на ОП "Конкурентоспособност". Заложено е в проекта ново допълнително капитализиране на ББР - подобно като това, което бе направено в периода 2008-2009 г., когато ББР бе капитализирана с 500 млн. лв.
В проекта за програма на МС е предвидено създаване на клонова мрежа на ББР в средносрочен план. Досега липсата на такава клонова мрежа затруднява малките и средни предприятия. ББР работи понастоящем чрез други банки, които играят ролята на нейно междинно звено, а това ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния й дял.
За развитието на българската наука, респективно и на взаимодействието й с българския бизнес чрез внедряване на иновативни проекти в негови водещи предприятия се предвиждат две

важни нови мерки

които касаят работата на ББР:
1. Институционализиране на специализирани фондове към ББР за финансиране на стартиращи (рискови) стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Това ще бъде възможно чрез разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
2. Създаване на Фонд за капиталови инвестиции. Средствата в него ще бъдат предназначени за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.
Много съществена мярка, заложена в програмата, която следва незабавно да бъде приложена от правителството, без да се чака приемането на програмата от НС, е стартирането на преговори по

предоговаряне на дългосрочните договори

в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги. Това се налага, предвид трагичните събития във въгледобвната мина "Ораново" през лятото на 2013 г., в която поради ред пропуски на концесионера на мината загинаха петима миньори.
Налице е още един твърде важен проблем, който касае развитието на иновациите и технологиите и засега не е намерил достатъчно място в Националните приоритети на програмното правителство. Неотдавна, на 26 юли 2013 г., бе разгледана в Националния съвет по иновации при МИЕ Стратегията по иновации и интелигентен растеж. В нея е предвидено създаване на Съвет за развитие към МС или евентуално на Съвет за технологично развитие към МС. В този си вид функционирането на такива съвети, в които преобладават зам.-министри на отрасловите министерства, не отговаря пълноценно на потребностите на бизнеса и на науката у нас. На практика в последните около 20 години е прекъсната връзката между бизнеса и науката.
Предвид обстоятелството, че България е парламентарна република, то е възможно да се обмисли създаването на Национален координационен център по законодателството в областта на иновациите, науката и технологиите при НС с минимален бюджет и щатен състав. Той следва да координира и синхронизира законодателните инициативи на отделните министерства и ведомства в областта на развитието на иновациите, технологиите и науката. Към Конгреса на САЩ от около 30 години е изграден подобен изследователски център, който е допринесъл в значителна степен за утвърждаване на позициите на САЩ като световен лидер. Това предложение се подкрепя от ръководството на БТПП и от част от ръководния екип на БАН. В предходните състави на НС (в 39-то НС и в 40-то НС) след демократичните промени през 1989 г., функционираше Съвет по законодателството при НС. Ръководството на 41-то НС, доминирано от ГЕРБ, закри този съвет и концентрира неговата дейност в Правната комисия на НС. Със създаването на такъв център при НС, както и с предвидените други позитивни мерки в Стратегията по иновации и интелигентен растеж е възможно страната да преодолее част от изоставането си и да достигне до 2020 г. заложени средства в размер на 1,5% от БВП. Ето защо е крайно необходимо най-късно до края на октомври 2013 г., още преди приемането на бюджета за 2014 г., МС да приеме Стратегията по иновации и интелигентен растеж, а НС да гласува проектозакона за иновации. В бюджета за следващата година следва задължително да бъдат заложени поне 20 млн. лв. за капитализиране на Националния иновационен фонд и поне 30 млн. лв. за Фонд "Научни изследвания".   
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 502

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 322

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2219

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ