Инвазия на шистови трупчета

Екип на ДУМА

Американската компания "Шеврон" има интерес да прави проучвания за добив на шистов газ. Това е реална възможност за диверсификация на енергийните източници за България. Това заяви посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик на специална пресконференция по въпросите на шистовия газ като алтернатива на природния газ и евентуалните перспективи за разработване на такива залежи в България от американски компании. Негово Превъзходителство добави, че шистовият газ има потенциал да промени правилата на енергийната игра не само в България, но и в региона. Това е ключът към всичко, за което ДУМА се опитва да разказва на своите читатели от 26 юли насам. Започнахме с материала на колегата Георги Георгиев "Пирамида от шисти". В него ясно показахме, че бумът на нетрадиционния газ в САЩ заприличва на балон, а Америка търси къде да пренасочи неработещите сонди... и съмнителните технологии. Продължаваме нататък, защото "тихата революция" в енергетиката, както се нарича добивът на шистов газ в САЩ, почука и на нашата врата.
Случайно или не, в дните преди българското правителство да започне преговори с "Газпром", посланик Уорлик доведе представители на компанията "Шеврон", които обявиха намеренията си да започнат проучване на потенциални залежи от шистов газ в житницата на България - Добруджа, превръщайки я едва ли не в газов Клондайк. След срещата с Бойко Борисов г-н Уорлик заяви, че страната ни имала възможност за добив на 25 млрд. куб.м шистов газ, ако се докаже, че има такива залежи. Простата, всъщност твърде примитивна и необоснована, както става ясно, сметка показва, че ако имаме такива запаси, при запазване на сегашната консумация от близо 2,5 млрд. куб.м газ годишно, това находище ще ни помогне... да избегнем зависимостта от руски газ за цели 10 години. И да осъществим така мечтаната диверсификация.
На въпросната пресконференция, както стана ясно, част от информацията относно бъдещите проучвания на американски компании у нас е била деликатно спестена, както и някои от детайлите около българските залежи на шистов газ и рисковете за околната среда. Стана ясно обаче, че американската компания "Шеврон" е подала заявление в МИЕТ за проучване на две площи в Североизточна България. Междувременно от ведомството на министър Трайчо Трайков заявиха, че интерес към пет находища в Североизточна България проявява и друга американска компания - "Интегрити тауърс".
Интересни представи за Североизточна България и за мащабите на шистовата треска с наш адрес показват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. От ведомството на Трайчо Трайков биха могли да се похвалят със завидна диверсификационна активност. И да уведомят българската общественост, че заявеният интерес към търсене и проучване на нефт и природен газ в България засяга седем терена на обща площ от над 24 хил. кв. км. Това е близо една четвърт от територията на страната. Както ДУМА вчера писа за съгласуване в МВР, МО, МК и ДАНС с подписа на зам.-министъра на икономиката Марий Косев са изпратени седем процедури, обхващащи областите Варна, Добрич, Силистра, Русе, Разград, Търговище, Велико Търново, Шумен, Ловеч, Плевен и Враца. Обект на американски интерес са и над 3000 кв. км от континенталния шелф и икономическата зона на България в Черно море. От документите, с които ДУМА разполага, е видно, че терените на практика обхващат житницата на България и значителна част от плодородната Дунавска равнина.
Представители на американска компания са заявили интерес към "Блок 5 Бяла" с площ 2042 кв.км - на територията на области Русе, Търговище и Велико Търново, "Блок 1-20 Никопол" с площ около 7 хил. кв.км - на територията на области Враца, Плевен, Ловеч и Велико Търново, и "Блок 3 Цар Калоян" с площ 4068 кв.км - на територията на области Русе, Разград, Силистра, Шумен, Търговище и Велико Търново. Последните два терена, обект на американската инвазия, са "Блок 4 Кубрат" - 2457 кв.км, обхващащ области Русе, Разград и Силистра, както и площ от 3180 кв.км ("Блок 1-19 Св. Атанас"), разположена в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Според източници на ДУМА от икономическото ведомство първите две процедури, отнасящи се за площи около 6 хил. кв.км в Североизточна България, били "форсирани" в началото на юли заради "Шеврон" и предстоящото му официално представяне у нас. "Лично премиерът Борисов държи да няма протакане" - с тези думи били "пришпорвани" служителите от различните ведомства, за да не се бавят излишно с положителните отговори. Както ДУМА писа, целта е процедурата по съгласуване между ведомствата за разрешение за проучване и търсене на шистов газ

да приключи до средата на август

Паралелно с това се подготвяли и проекти на решения на МС за откриване на конкурсни процедури за заявените площи. Преди дни зам.-министър Марий Косев заяви в интервю, че неговото ведомство активно търси концесионери за площите и лично той очаквал такива да имало още през септември. Явно, че правителството, не без личната намеса на премиера, държи "въпросът с диверсификацията да бъде решен както трябва", коментира източник на ДУМА. Не било случайно, че енергийният министър вече открито споделял, че ще подкрепя добрите и богатите. Запознати с процедурата твърдят, че изборът на концесионери бил предопределен.
Може ли България да преодолее енергийната зависимост благодарение на ресурс от шистов газ и доколко това е безвредно, икономически изгодно и рентабилно? Това са въпросите, които всеки българин си задава. Във връзка с новите предложения у нас не са правени официално детайлни геоложки проучвания за шистов газ. Теоретично потенциал за добив може да има в скални комплекси в централната северна и североизточна част на страната. Подобно проучване обаче струва днес минимум 300 млн. щ.д. Според експерти за евентуален промишлен добив на шистов газ може да се говори най-рано след 5 до 10 години. Пак по техни думи технологията за добив е по-скъпа от традиционната. И твърде опасна за околната среда.
Добивът на шистов газ в Европа все още е на ниво проучване и оценка, казват специалистите. Според експертите има няколко района с висок потенциал поради наличието в тях на площи с концентрация на шистови скали. За перспективни се смятали Румъния, Полша, Украйна, както и северната част на Европа.
У нас обаче според проекта за енергийна стратегия до 2020 г. шистовият газ е алтернатива на вноса от Русия. В проекта се казва още, че държавата ще подкрепя активно

дълбоките сондажи в Черно море

и развитието на източниците на шистов газ. Той е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще намали съществено зависимостта й от Русия, пише в документа.
Светът като че ли е полудял по новата американска вълна - търсене на шистов газ. Сондажи има в Долна Саксония, Полша, Швеция, Австрия, Румъния. Американските компании пускат пипалата си навсякъде. А целта им е да се приближат колкото може повече до... Русия. И не само това, а да я избутат. Ползата от разкриването на шистови залежи в Европа е геополитическа, признават дори отвъд Океана. Геополитическият ефект от навлизането на шистовия газ бе описан неотдавна от "Уолстрийт джърнал". Според изданието от няколко години терминалите за внос на втечнен газ в САЩ пустеят заради това производство. Количествата, доставяни доскоро от района на Персийския залив, сега се пренасочват към Европа. Това от своя страна свива доставките на руски газ. Според оценки на Международната агенция по енергията залежите на шистов газ в Европа възлизат на 35 трилиона куб.м, което е малка част от световните запаси, но многократно повече от доказаните запаси от природен газ. И въпреки това експертите предупреждават

да не се хранят прекомерни надежди

относно шистовия газ.
Американската инвазия не пропуска и най-бързо развиващата се икономика в света. В края на м.г. Китай получи мощна подкрепа от САЩ, като лично президентът Обама обеща да предостави ноу-хау и технологии за разработване на находища с шистов газ. Американски компании проявяват интерес към залежи и в Индия. В Канада също не изостават. По тази причина министър Трайчо Трайков, който още през април покани "Шеврон" в България, неотдавна на среща с канадския министър на международната търговия Питър ван Лоън отправи покана към канадски компании за проучвания в Черно море - ставало дума за нова технология, при която се сондира в дълбоки води.
Съмненията на еколозите за шистовия газ засега срещат сериозен отпор от американските компании с аргумента, че и Барак Обама подкрепял дейността им заради намаляването на въглеродните емисии, тъй като употребата на шистов газ намалявала парниковия ефект. Според експерти обаче за сондажите се използва огромно количество вода - близо 10 млн. л за един сондаж. А химикалите, които се прилагат във водата, може

да отровят подпочвените води

Прогнозите за България са прекалено оптимистични, заяви за ДУМА нефтеният геолог доц. д-р Георги Георгиев от СУ "Свети Климент Охридски". На база на собствените си наблюдения специалистът е категоричен, че дори у нас да има шистов газ, находището ще е много малко и няма да представлява търговски интерес. Според него има друга причина, поради която американските фирми искат на всяка цена да регистрират присъствие в България. И тази причина не е шистовият газ...
Шистите са скали, които се разпадат на тънки плочи и пластинки. Думата не предизвиква приятни асоциации, но за сметка на това връща блясъка в очите на американските търсачи. Треската за шисти достигна и нас. Сега обект за атакуване е правителството на Бойко Борисов. Но министрите май не е зле да поразпитат някои от предшествениците си за техния "сладък" опит с американски фирми, търсили газ в България. Защото аргументите за така мечтаната диверсификация не са нито енергийни, нито икономически. Те са геополитически. На шистови трупчета...

Доц. д-р Георги Георгиев:
Няма геоложки условия за шистов газ у нас

Не заради икономически съображения американците държат обезателно да имат присъствие в този район, казва нефтеният геолог

Доц. д-р Георги Георгиев е преподавател по нефтена геология в СУ "Свети Климент Охридски". Занимава се с басейнов анализ, нефтени сценарии, геоложка интерпретация на сеизмични данни. Преди две години е правил анализ на перспективите за добив на шистов газ в България.

- Доц. Георгиев, основателни ли са очакванията за толкова големи находища на шистов газ в България, за каквито говорят представители на американски компании?
- Подобни очаквания не са основателни. В България няма геоложки условия за намиране на такива количества шистов газ. Това е газ в глинести или въглищно-глинести комплекси, който е генериран от органичното вещество в тях и след генерацията е останал заключен там. Нямаме комплекси с такова богато съдържание на органично вещество, което да генерира количества, за каквито се говори.
- Нито в Североизточна България, нито в Северна? А в Северозападна България? И за там има искания и проявен интерес?
- Имам идея, знам към какво са насочени тези искания. Но моето мнение е, че нямаме геоложки условия за намиране на такива количества, които да представляват промишлен интерес и да бъдат добивани.
- От какво тогава е предизвикан подобен интерес, след като съображенията не са икономически?
- Има две версии. Едната е, че тези, които имат желание да получат лиценз за проучване, нямат необходимата информация за дълбочинния геоложки строеж и ориентировъчно се насочват към тези райони. Впоследствие ще събират информация и ще проучват. Втората версия е, че желаят обезателно да имат присъствие в България и една от възможностите е да получат някакъв лиценз за геоложки проучвания.
- Каква е спецификата на сондажите за шистов газ? Какви рискове има за околната среда?
- В глинести или въглищно-глинести комплекси, в които се очаква да има такъв газ, се прокарват сондажи. След достигане на тези комплекси сондажите стават хоризонтални. В хоризонталната част се прави хидроразрив, който цели да предизвика вторично изкуствено напукване в този пласт, което да улесни излизането на газа от пласта в сондажа и през сондажа - до земната повърхност.
- Т.е. под високо налягане се вкарва вода с химикали, която води до напукване на пластовете...
- Да...
- А няма ли опасност това напукване, за което говорите, да предизвика движение на земни пластове, което да доведе до по-сериозни последици?
- Няма такава опасност. Методиката е отдавна известна. Още в началото на 60-те години на миналия век тя се е прилагала за увеличаване на добива от нефт. Рискове за околната среда от използваните химикали няма, защото използваната вода не се обработва особено химически. Опасност има единствено ако пластът, който е обект за проучване, заляга по-плитко и ако инжектираната вода е по-интензивно химически обработена. Тогава тя може да проникне нагоре и да стигне до водоносни пластове, от които се черпи вода за поливане например.
- Защо досега в България не сме търсили шистов газ? Някой търсил ли е вашето становище, след като явно се занимавате с темата?
- Правил съм оценка за перспективите за добив на шистов газ в България. Не ми е известно друг да се е занимавал досега с въпроса. По принцип технологията за такъв газ се разработва в последните години. Не ми е известно обаче да има промишлен добив от такъв газ някъде. Преувеличава се...
- Говорите за България?
- Не само. В Европа, в световен план. Преувеличават се нещата, за да станат интересни...
- Но сега представители на американски компании се надяват в Европа да е истинският бум на шистов газ...
- Имам карти, на които са очертани перспективните участъци в Европа и САЩ. На тях се вижда къде е проучвано в Щатите. Обявяват се, че са доказани големи количества, но те засега още не се използват. Т.е. няма добив, което подсказва, че има нещо съмнително или смущаващо.
- Кога правихте вашите наблюдения и оценки за перспективите за шистов газ у нас?
- Преди около две години.
- А те публично достояние ли са? Някой прояви ли интерес към тях?
- Не. По принцип нещата, свързани с проучване на нефт и газ, са в значителна степен конфиденциални и не се обявяват публично. В началото на 90-те години, когато започна демокрацията, доста нефтени компании проявиха интерес и дойдоха да проучват в България. Сред тях имаше и американски компании. Тогава те бяха със същия хъс, както и сега, че у нас ще се намерят големи нефтени и газови находища и ще станем едва ли не Кувейт на Балканите. След 4-5 години, като попроучиха, като посъбраха информация, като поканиха български консултанти, които им "отвориха очите", набързо приключиха проучванията и се изтеглиха от България. След това идваха някои други американски компании, които получиха лиценз, някои от тях го задържаха три години и не проведоха абсолютно никакви проучвания. Имам съмнение, че историята се повтаря.
Американците са автори на технологията и на идеята да се добива шистов газ. За да я популяризират в Европа, през юни направиха голям семинар в Амстердам, на който присъстваха водещи американски специалисти в тази област. Събраха бизнес елита в тази област на Европа, показваха, демонстрираха и след този семинар сме свидетели на бум на темата. Пише се и се говори много, но все още твърде малко конкретни неща могат да се кажат. И особено за това доколко това направление ще бъде перспективно за получаване на онези количества газ, които са ни необходими в бита и за промишлени цели.
- Казвате, че добивът на шистов газ е нерентабилен?
- Добивът на шистов газ е значително по-скъп. Докато има "нормален" газ в находищата в земните недра, шистовият ще бъде трудно продаваем. Направо е непродаваем!
- Т.е. е илюзия и далеч от реалните цели твърдението, че Добруджа едва ли не може да се превърне в газов Клондайк?
- Точно така. Наясно съм, че интересът към Добруджа е свързан с въглищните запаси там. Преди повече от 30 години открихме голямо въглищно находище северно от Балчик и Каварна, което на изток продължава и в морето. Американските компании свързват интереса си към шистов газ и перспективите, за които говорят, с комплекса, който съдържа въглищните пластове, но прогнозите са прекалено оптимистични.