Иранците избраха краен консерватор за президент

Смятаният за краен консерватор Ебрахим Раиси спечели президентските избори в Иран с близо 62 процента от гласовете, предадоха агенциите. Раиси идва на власт в трудни времена за Иран, който се стреми да запази ядреното споразумение със западните сили и да се отърси от американските санкции, оставили видим отпечатък върху икономиката на страната. 

60-годишният Раиси се представяше като най-подходящия човек за борба с корупцията и за решаване на икономическите проблеми. Той обещаваше да състави "антикорупционно и революционно" правителство.

Той е служил като прокурор през по-голямата част от кариерата си. За ръководител на съдебната власт бе назначен през 2019 година. Мнозина определят възгледите му като ултраконсервативни. Името му се свързва с масови екзекуции на политически затворници през 80-те години на миналия век. Много иранци и правозащитници изразяваха загриженост за ролята му в тези екзекуции. "Амнести интернешънъл" настоя той да бъде разследван за престъпления срещу човечеството и действия срещу човешките права по време на прокурорската му кариера. Раиси е поставен под санкциите на САЩ.

Президентът на Иран е вторият най-високопоставен служител в страната след върховния лидер. Той има значително влияние върху вътрешната политика и външните работи, но върховният лидер аятолах Али Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси. 

Право на глас имаха 59 милиона иранци. 600 претенденти бяха регистрирани за участие в изборите, но само седем получиха одобрение от Съвета на пазителите. Трима от тези кандидати се оттеглиха само ден преди вота.

Вашингтон реагира предпазливо след избирането на ултраконсервативния духовник Ебрахим Раиси за президент на Иран. Говорител на Държавния департамент заяви, че на иранците е било отказано правото да участват "в свободен и честен изборен процес".  Той обаче уточни, че ще продължат индиректните преговори с Техеран във Виена за евентуалното повторно присъединяване на Вашингтон към споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г. САЩ се оттеглиха от документа по време на бившия президент Доналд Тръмп.

Междувременно във Виена ще заседава Съвместната комисия на Иран и международната "петорка"- Русия, Великобритания, Германия, Китай и Франция. Представителите на шестте държави ще разговарят за възстановяване на Съвместния цялостен план за действие по иранската ядрена програма. Преговорите имат за цел поетапно възстановяване на ядреното споразумение, така че и САЩ да се завърнат към него след като се оттеглиха при Тръмп.

Израел осъди избирането на безкомпромисния магистрат Раиси за ирански президент, заявявайки, че той ще въведе "режим на брутални палачи", с които световните сили не трябва да водят преговори за нова ядрено споразумение. Правителството го определя като най-радикалния президент, който е избиран някога и който е решен бързо да развива иранската ядрена програма. "Режим на брутални палачи никога не трябва да има право да разполага с оръжия за масово унищожение", заяви новоизбраният премиер Нафтали Бенет, цитиран от "Евронюз".