10 Май 2021понеделник12:15 ч.

Снимка Личен архив

Ириней Константинов: Театърът е като живо кълбо

То постоянно променя формата си и в това вечно движение е неговото развитие и бъдеще, казва директорът на Театър "София"

/ брой: 84

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 853

Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Гриша Островски. Започва творческия си път в ДТ "Стоян Бъчваров" във Варна (1972-1976), работи в НДТ "Сълза и смях" (1976-1984), от 1984 г. до днес играе в Театър "София", на който от юли 2008 г. е и директор. Има десетки роли на театралната сцена, в киното, в радио- и телевизионния театър. Носител е на творчески и държавни отличия за значимия си принос в българската култура.

- Господин Константинов, преди дни връчихте за шести път наградата на конкурса-биенале за нова българска пиеса на Театър "София". С какво "Цветята" на Теодора Иванова-Додо спечели единодушното одобрение на авторитетното жури?

- Още при първия коментар разбрах, че текстът на Теодора беше направил впечатление на всички от журито. И това първо усещане се потвърди, когато вече бяхме изчели всички останали пиеси, казали мнението си и отделили тези, които щяхме да обсъдим на последния разговор. И така, събирайки мнението на всички, без някакви сериозни противоречия или несъгласия, определихме петте заглавия, които да влязат в новия сборник с пиеси от този последен конкурс. И бяхме единодушни, че победителят е пиесата "Цветята" на Теодора Иванова. Покрай многото теми в текстовете - социални, криминални, семейни (темата за разделяне на наследството между роднини се оказа много актуална), теми за младежите от улицата, за бездомниците, пиесата на Додо развива любопитните взаимоотношения на четиримата млади герои - двама мъже и две жени, които минават през сложните процеси на взаимно опознаване и постоянно разминаване, неразбиране на другия, въпреки желанието им да са заедно. И всичко това - върху красивия фон на цветята на една от героините, които много обича. Мисля, че сформирането на млад екип - автор, режисьор и актьори, би довело до отличен резултат. Представление, което ще търси и ще разговаря със своето поколение. 

- Стана ясно, че от 43 постъпили ръкописа само един е бил на историческа тематика и един - на футуристична. На какво според вас се дължи голямото внимание на авторите към теми, сюжети, взаимоотношения от днешния ни живот? 

- Дължи се на това, че заобикалящият ни живот е много истински и силен с изненадите, които ни поднася, случките и историите, които ежедневно ни заобикалят и впечатляват. И, разбира се, желанието на всички да живеем сега, да анализираме и отразяваме настоящето, да предвидим бъдещето. И най-важното - да бъдем интересни на своите почитатели. Не само да се обръщаме към тях и да ги търсим като читатели или публика, но и да им казваме нещо, някакво послание, което да мине през сърцето и да стигне и остане в ума. Пандемията изостри у всички ни тази чувствителност, засили нашите желания за диалог между поколенията, независимо под каква форма - с музика, театър и литература. 

- Споделихте удовлетворението си, че пиеси, отличени в предишни издания на конкурса, имат щастлива сценична съдба - като "Гъдулката гори" на Райко Байчев и "Покана за вечеря" на Оля Стоянова. Това означава ли, че у публиката има сериозен интерес към българската драматургия?

- Да. Публиката винаги е обичала българската драматургия и винаги се е отнасяла с голяма благодарност към новите български заглавия. Връзката е взаимна и силна, защото всички в театъра - режисьори, актьори, работим с удоволствие такава пиеса и чакаме всяка следваща с нетърпение. "Покана за вечеря" на Оля Стоянова продължава да се радва на голям интерес у публиката вече близо 100 пъти. "Гъдулката гори" също имаше щастлива съдба, не само на сцената на Театър "София", на няколко фестивални сцени в културните ни центрове в Лондон, Берлин, Братислава, Виена. Правим и друго - представяме с актьорите от театъра останалите заглавия от сборника, като разиграваме отделни сцени от тях пред зрителите. Така намираме начин да представим повече млади автори и да ги срещнем с нови публики. 

- Миналата година успешно удължихте театралния сезон с откриването на новата сцена "На стълбите". Във време на пандемия, неколкократно затваряне и ограничения това сигурно беше живителна глътка въздух за трупата. Но поначало великолепното местоположение на театъра - в парка "Заимов", е благоприятна среда за представления през горещите летни вечери. Смятате ли това да стане традиция?

- Да, смятаме да стане традиция. Удоволствието от това, да се играе вечер на открито, го изпитахме преди няколко години, когато през юни играехме представления и правехме други събития - музикални, литературни, филмови, на откритата ни сцена "Арена" в театъра. Имаше анализи, имаше дълги разговори след представленията, имаше и бира (смее се). Вече изпитано, това ни даде кураж да направим сцена "На стълбите" пред Театър "София" миналото лято и за два месеца да изиграем над 70 представления с участието на много други театри и частни трупи. Това беше глътка въздух и за белите дробове на театъра по време на пандемията. Бяхме живи, чувахме отново смях, ръкопляскания, благодарности и играехме с огромен ентусиазъм всяка вечер. Така се роди фестивалът "На стълбите", който тази година ще има второ издание, вече с конкурсен характер и награди за отличените. Създадохме нова прекрасна открита сцена и с вълнение чакаме първи юни - да открием летния театрален сезон. 

- Наскоро възстановихте представянето на спектакли със субтитри на английски език. Струва ми се много полезно в днешно време, когато у нас има доста голям брой работещи и учащи чуждестранни граждани - освен туристите, които с удоволствие биха посетили спектакъл, който ще могат пълноценно да съпреживеят.

- Големи благодарности получаваме от чужденците, които са посетили театъра и са гледали наши представления. Един чужденец ни каза преди време: "Да гледам представление на вашия театър направи пълноценно пребиваването ми в София." Туроператорите включват в програмите си и предложения за посещение в Театър "София". 

- Предоставяте сцената си за гостуване на извънстолични театри - на 31 май например, предстои гастрол на Пазарджишкия театър. Със сигурност е много важно за тях да се представят пред софийска публика, а и за нея - да може да види изяви и на други, по-малко или повече познати за нея артисти. 

- Да. Важно е. И за тях, и за нас. Те показват своите представления на нашата сцена, с което разнообразяват репертоара; имат възможност да бъдат видени и оценени от жури за различни награди; софийските зрители имат възможност за сравнения и запознаване с продукциите на театри извън столицата. Подобна размяна раздвижва и обогатява българския театър. Ние също ще отидем при възможност да играем при тях. Така ставаме посланици на театралната магия и красота от и в различните градове на България. 

- През последната година целият ни живот премина под знака на пандемията. Всеки от нас си направи някакви равносметки, изводи, може би преподредихме приоритетите си... Вие как почувствахте и премислихте нещата в резултат от тази генерална промяна?

- Почувствах, че трябва да си изградя един мисловен щит, който да обгърне и разума, и тялото ми и да не допусне да ми влияят външните събития. Спазвах всички мерки, пазих себе си и близките си, ходих от време навреме, когато се налагаше, на работа, тъй като тя не спираше, и си представях бъдещето - своето и на театъра, с надежда за бързо оправяне. За сетен път прозрях поговорката "Човек предполага, Господ разполага". 

- Близо 4 десетилетия творческата ви съдба е свързана с Театър "София", а от 13 години - и като директор. При неизбежните административни задължения, още по-голяма радост ли ви доставят изявите ви на сцената?

- Опитвам се да извлека удоволствие от всичко. И от административната работа, и от представленията, в които играя. Театърът е като живо кълбо, което непрекъснато променя формата си. Разтяга се в една или друга посока, деформира се, понякога намалява обема си, но никога не спира да се търкаля. По-бавно или по-бързо, понякога като камъка на Сизиф нагоре, понякога надолу, но в това вечно движение е неговото развитие и бъдеще.

Очакват ценови шок в енергетиката

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 87

Агростопанствата се стопиха с над 60% за 10 години

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 87

Парите в обращение нараснаха с 15%

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 87

Изчезнал е сибирски лекар, лекувал Навални

автор:Дума

visibility 270

Русия: Нацизмът се завръща

автор:Дума

visibility 376

/ брой: 87

Русия зове за отпор срещу неонацизма и безпаметството

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 87

Зоран Заев търси подкрепа в Брюксел

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 87

Маратонът на ястребите

автор:Велиана Христова

visibility 349

/ брой: 87

Излезе новият брой на "Ново време"

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 87

Руски филми за Победата в РКИЦ

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 87

Философията и политиката на Лявото

автор:Иван Генов

visibility 85

/ брой: 87

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ