Искам да се реализирам в България

Пламена Дичева е родена на 22 март 1988 г. в Благоевград. Учила е в художествената гимназия в Сливен. Тази година завърши с отличие сценография в класа на проф. Красимир Вълканов в Националната художествена академия с проект по "Калигула" на Албер Камю. Пламена е удостоена с наградата на випуска сред всички специалности. Работата й с Ивайло Христов по пиесата на Ясмина Реза "Арт" е първа за нея на професионална сцена. Премиерата бе на 16 септември в ДТ "Невена Коканова" в Ямбол. Постановката е предложена от театъра за номинация за наградите "Икар", връчвани от Съюза на артистите в България. Ямболският театър гостува с "Арт" на 7 декември в София.

- Пламена, голям късмет е да попаднете в театъра веднага след дипломирането! Как стана?
- Моят преподавател по режисура Михаил Събев, който е бил директор на Ямболския театър преди години, поканил ръководството на моето дипломиране. Понеже и аз съм от Ямбол - да се направи контакт и ако може, да работим заедно. Те дойдоха, запознахме се, видяха дипломния ми проект и ме поканиха да направя сценографията и костюмите за "Арт".
- Проектът ви по "Калигула" е бил по-скоро "лабораторна" работа, в смисъл, че не се е налагало да се съобразявате с определено сценично пространство, с конкретното виждане на даден режисьор и театър. В сравнение с това, което е работата на сцена - каква е разликата?
- Разликата е огромна! Когато влязох в театъра да работя с целия екип - режисьор, актьори, майсторите в ателиетата, разбрах, че е съвсем различно. Магията на театъра, целият процес на творчество и крайният резултат трябва да се преживеят на сцена. Получаваш съвсем друг опит.
- Как работихте с режисьора Ивайло Христов?
- Прочетох пиесата, срещнахме се с Ивайло, той ми каза неговата идея как да изглежда постановката и започнахме да мислим заедно как да представим нещата на сцената.
- При сценографията и костюмографията, освен изобретателността и фантазията на художника, се иска един минимум средства, за да се постигне убедителна и въздействаща визия. Обстановката и облеклото са част от цялостното представление.
- Да, много е важна атмосферата, която ще създаде художникът. Всички знаем, че в момента няма много пари, които да се отделят в театрите. Но това е част от практичните съвети, които ни дават в академията - как с малко средства, с не толкова скъпи материали да направим нещо, което да стои ефектно на сцената, да обслужва действието по най-добрия начин. Това е полезен опит, който ни споделят нашите преподаватели.
- Трябва да сте запознати и как се създават декорите и костюмите в ателиетата.
- Хубаво е един сценограф да знае сам как се прави всичко, което предлага да се реализира. После идва съвместната работа с екипите.
- В "Арт" сигурно задачата ви е била по-лесна, отколкото ако "Калигула" се поставя на сцена?
- Да, а и проектът ми за "Калигула" е по-мащабен като идея, защото не е свързан с конкретна реализация и не трябваше да се съобразявам със средства. Развила съм своето виждане, както бих желала да се осъществи, ако имам възможност. Иначе всеки автор и всеки екип, с които ще работя, предполагам, ще бъде нов път, нещо съвсем различно от предишното.
- А кое ви привлича повече - съвременната драматургия или класиката?
- И едното, и другото. Не мога да кажа още към кое имам предпочитание. Бих искала да опитам от всичко.
- Сигурно гледате много театър. Какво е мнението ви за българската сценография?
- Много талантливи български сценографи правят страхотни неща на сцената, представления, които си заслужава човек да види и да разбере, че има автори, които осъществяват идеите си с любов.
- Вашият "занаят" е конвертируем, изобщо изобразителното изкуство във всичките му жанрове. Това не е маловажна предпоставка един млад човек да мисли за реализация извън България.
- Лично аз предпочитам да се реализирам в България. Три месеца учих в Уелс, по линия на обмена между НХА и Кралската академия за музикално и театрално изкуство. Учих куклен театър, направихме едно представление. Като творчески и житейски опит много обогатява. Но тогава разбрах, че не искам да живея и да работя в чужбина. Предпочитам тук да се боря и да се опитам да се реализирам. Колкото до моите връстници, голяма част заминаха в разни държави с намерение да творят там или да продължат обучението си с идеята, че това ще им помогне после да се реализират по-лесно в съответната страна. Наистина много млади хора "бягат"...
- Тъжно е...
- Ами тъжно е, защото сега и аз, и моите колеги, които завършихме през юни, е трудно да се докоснем до театъра, да работим в театър. Това, което се случи на мен, е абсолютен шанс. Много съм благодарна, но на много малко хора се предоставя такава възможност. Достатъчно много знания са ни предадени за четири години, можем да се занимаваме и с други неща, не тясно свързани със сценографията, но ние обичаме театъра и искаме да се занимаваме точно с него.
- В Художествената академия добро образование ли получавате?
- За нашата специалност смея да твърдя, че е много добро. Дори толкова лично става отношението между нас и нашите преподаватели, те споделят своя опит - житейски, свързан с работата с театъра, който е много ценен. Отделно - знанията, които получаваме за средствата, с които да изразим идеята си, да изпълним един проект, който да бъде адекватен на представлението. Аз съм много доволна, много ги обичам всичките. И не само аз, а и моите колеги имат същото отношение. Атмосферата в академията е страхотна - ние сме като едно семейство, колкото и клиширано да звучи, наистина е така. Нашият випуск бяхме 8 души и всеки преподавател има достатъчно време да отдели на всеки от нас, да ни даде колкото може повече. А те искат да дават!
- Призната сте за най-добрата от випуска.
- Това беше много неочаквано за мен, дори не можах да повярвам, когато ми се обади моят професор да ми съобщи, че съм спечелила наградата, давана от Сосиете женерал експрес банк. Комисията се състои от преподаватели от академията и от ръководството на банката. Разглеждат изложбата, която всички бакалаври правят всяка година на "Шипка" 6, и решават. Това е много вълнуваща награда!
- Как се отнасяте към новите технически средства, навлизащи в сценичното оформление?
- Много положително! Моят проект "Калигула" е с мултимедия. Според мен съвсем нормално е театърът да се развива в такава посока. По никакъв начин не пречи, ако е направено адекватно на текста, ако обслужва представлението, ако помага на спектакъла да изрази това, което иска да каже на сцената.
- В семейството ви има ли художници?
- Майка ми е имала интерес към рисуването, но не са я пуснали да учи. Трябваше от осми клас да отида да уча в Сливен, да живея сама. И родителите ми решиха да не ме спират, за което съм им благодарна. Насочи ме първият ми учител в Ямбол - Васко Василев, който ме подготвяше за сливенската гимназия. Странно беше, че се реших да сменя коренно специалността, в гимназията учех рекламна графика при Ташко Попов - преподавател, когото също много обичам (изобщо имам късмет с преподавателите!), а после се насочих към сценографията. Беше малко импулсивно решение, но мисля, че се оказа правилно.
- С какво се занимавате сега, когато не работите по спектакъл?
- Уча за магистратурата, която записах в НХА при проф. Красимир Вълканов в програмата "Проектиране на авторски визуален спектакъл". Отделно, ако попадна на проект, в който може да се включа - правя го с удоволствие. През четирите години следване с мои колежки сме правили изложби, участвахме в театралния фестивал "Варненско лято" със студентска изложба, в Ловеч също сме правили изложба. Включвали сме се с малки художествени одекорявания в разни фестивали, свързани с музика и театър, които се организират в София. Намираме си странични занимания, от които да трупаме опит. Ходим на театър, опитваме се да следим какво се случва по софийските сцени. Участваме три години поред в Малкия сезон на Театрална работилница "Сфумато", на тазгодишното издание показахме дипломните си проекти.
- Обичате ли да четете - работата на сценографа изисква ползването на много и разнообразна информация.
- Да, правим огромни проучвания, свързани с автора, с неговата биография, с епохата на пиесата, мястото на действие и т.н. Проучването е голяма част от нашата работа и с всеки проект се обогатяваме малко по малко.
- Как си представяте пътя си в професията?
- Представям си това, което преживях в Ямболския театър, да продължи да се случва. След като направихме "Арт", се убедих напълно, че това е, което искам да правя.
- Не сте от хората, които се оплакват...
- Ами... не. Не съм настроена песимистично, трябва да мисля позитивно и да вярвам, че това, което искам, ще ми се случи. Има хора, които успяват да реализират мечтата си да са в театъра. Така че не е невъзможно - с желание, повече усилия и постоянство всичко се постига.