Искам името ми да бъде знак за качество

ГЕОРГИ ХРИСТОВ е роден на 28 януари в София. Завършил е Държавната музикална академия, специалност поп музика. Има издадени 13 албума, хиляди концерти пред препълнени зали, десетки турнета в Европа, Азия и Америка и няколко изключително успешни международни проекта. Носител е на големите награди на всички престижни музикални конкурси у нас и на най-високото отличие - Гран при, с което е удостоен на всеки от четирите международни форума, на които се е явявал в чужбина. Автор е на 90% от песните в репертоара си. Два пъти е отличен с "Кристална лира" за изключителни творчески постижения от Съюза на българските музикални и танцови дейци (1996, 2008). Носител е и на Специалната награда на София за цялостно творчество и за изключителни творчески постижения (2005). За него са заснети шест телевизионни филма, а албумите му са сред най-продаваните, като някои от тях са обявявани за платинени. Определят го като явление в българската поп музика. Техниката и диапазонът са нещо, с което всеки добър певец впечатлява, но музикалната естетика на Георги Христов е това, което го отличава от останалите и го превръща в голямо име. Експресивният му глас и способността му да изпълнява музика от различни стилове го правят забележителен.


"У нас няма меценати и спонсори в изкуството"


- Подготвяте голям юбилеен концерт на 3 май в зала 1 на НДК, какво бихте разкрили от програмата и изненадите за публиката?
- Думата изненада е изключително шаблонна. Не съм фокусник, за да правя изненади. Винаги съм искал моите концерти да бъдат завършени спектакли и съм бил изключително щастлив, когато съм го постигал. На този концерт ще изпълня най-големите си хитове през годините, както и нови песни, които не съм изпълнявал досега пред публика.
- Какво си спомняте най-ярко от първите си изяви? Вярно ли е, че когато сте били на 6 години, сте изпълнявали хитове на Оскар Бентън...?
- Да, така е, бях шестгодишен, когато изпях песен на Оскар Бентън в бар "Москва", но на сцена за първи път се появих в нашето квартално читалище "Георги С. Раковски", когато бях в първи клас и на училищния празник изпълних с акордеон "Моя страна, моя България" на Емил Димитров. 
- Миналата година се навършиха 30 г. от осъществяването на първия ви студиен запис на песента "Следи". Днес много от певците разчитат и правят предимно студийна кариера. Какво мислите за това?
- С днешните технически възможности всеки един човек без талант може да се издигне до ранг певец. А и всички решиха, че е много лесно да си певец в днешно време. Но голата истина лъсва, когато запееш на живо пред публика. Затова и тези т.нар. певци "танцуват само едно лято". Публиката не може да бъде лъгана и много добре разбира кой притежава талант и кой е самозванец.
- Как се чувствате преди концерт? Какво е усещането зад кулисите, когато публиката очаква всеки момент да излезете на сцената? Има ли нещо, което правите или си казвате за кураж?
- Подготовката на един голям концерт коства месеци. Аз съм и продуцент, и сценарист, и режисьор на спектаклите си. Обичам всеки детайл да бъде изпипан на 100 процента. Всичко това е свързано с много нерви, напрежение и безсънни нощи, защото трябва да бъде обмислено до съвършенство. Публиката не би ми простила грешки. Винаги съм искал името Георги Христов да бъде знак за качество в моята професия и се надявам, че това е така.
Минути преди началото на концерта напрежението е огромно. Но за моя радост работя с изключителен екип, на когото вярвам. Преди първите стъпки на сцената винаги се прекръствам и си казвам: "Хайде, сега си ти!"
- Вие сте от малкото български поп изпълнители, които почти всяка година правят концерти в зала 1 на НДК и не само там, а и в цялата страна... Не е ли трудна все пак организацията на подобен вид събития в днешно време?
- Да, изключително трудно е, защото в България няма меценати и спонсори. Един такъв концерт изисква голям финансов ресурс, а са много малко хората, които подпомагат истинското българско изкуство и музиката. Няма невъзможни неща, а има недостиг на средства. Когато гледаме западни концерти, се възхищаваме на изключителната декорация и ефекти, но, за съжаление, това струва много пари и в България не можем да си го позволим.
- Замисляте ли турне тази година?
- Бих искал да направя няколко концерта в големите градове на страната, но, за съжаление, това отново опира до финансови възможности и спонсори. Приходите от билетите за концерт в един голям град не могат да покрият разходите по организацията и без финансова подкрепа той не би могъл да се осъществи. Някои ми казват - защо не правите безплатни концерти като други изпълнители? За да може един певец да прави безплатни концерти, трябва да има правителствена или държавна подкрепа, или подкрепа от кметове и местна власт по градове, защото безплатен обяд няма и всичко струва пари.
- Скоро излезе новата ви балада "Още те обичам", която ще бъде част от предстоящия ви албум "Golden Ballads" - тя е много въздействаща, с дълбоко съдържание, както и останалите ви песни. Каква е нейната история? И въобще как се раждат песните ви, когато вие ги пишете - провокирани ли са от действителен случай или са плод на фантазия?
- Една вечер чух песента в изпълнение на Джани Фиорелино. За 15 минути написах текста. На другата сутрин го прегледах и установих, че няма какво да променя по него. По принцип се стремя в песните си да засягам теми, които са общочовешки. Нямам определен модел, по който те се раждат. Провокирани са от чувства, които вълнуват всеки от нас.
- Усещате ли кога една песен ще стане голям хит? Музиката или текстът е по-важен?
- В една песен всичко е важно - и музиката, и текстът, и аранжиментът, и изпълнението. Четири компонента са. С малки изключения, винаги съм уцелвал десятката с хитовите си песни.
- Какво е мнението ви за младите изпълнители? Талантливи ли са? Имат ли достатъчно място за изява според вас?
- В България има много талантливи млади изпълнители, но и много утвърдени талантливи такива. Мисля, че за всички в момента е трудно, защото се организират все по-малко концерти, а не смятам, че най-удачните изяви са по кръчмите. От години се опитвам да прецизирам своите изяви пред публика.
- Телевизионните риалити формати, които през последните няколко години особено се използват за откриването на таланти, могат ли наистина да дадат успешен старт за голямата сцена?
- Много пъти те дават старт, но забелязваме как след това не се стига до успешна кариера. Може би се дължи на лошия мениджмънт на самите певци впоследствие. Просто много малко хора разбират как да направляват един талант, за да се превърне той от известен в обичан от публиката.
- Какво бихте казали на всички онези, които възнамеряват да се занимават с музика и пеене в България? Какво трябва да знаят?
- Първо, нека да си дадат ясна преценка за собствените възможности, защото сцената не е само блясък. За да се качиш на нея и още повече - да останеш на нея, се изискват огромен труд, постоянство и силен характер, след таланта. 
- Смятате ли, че българските творци страдат от пиратството в интернет? Какво мислите за международното споразумение АСТА, от което България се оттегли?
- Артистите в целия свят страдат от пиратството в интернет. Това е проблем, с който все още не са успели да се преборят и в големите държави. Не трябва свободата да се превръща в слободия. Както всеки труд, така и интелектуалният, трябва да се уважава и заплаща, защото композиторите и поетите навсякъде по света се хранят от това, а техният труд действително се краде в интернет. Но да се надяваме на по-добри дни за българските творци.