Искаме да оставим трайна следа

Спортната акробатика дебютира в олимпийската програма в третото издание на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през октомври 2018 г. Първите шампиони в единствената дисциплина „смесена двойка“ станаха българските тийнейджъри Мариела Костадинова и Панайот Димитров. Двамата състезатели на клуб „Бургас“,  

преди това спечелиха златни медали и в състава на смесен гимнастически отбор. В Бургас те работят с треньорката Гергана Денева, но и с националния селекционер Драгомир Драганов и хореографката Диана Колева. Месец преди това тандемът зае 4-то място в дисциплината във възрастова група „13-19-годишни“ на световното първенство в Антверпен, Белгия, и така спечели квота за Аржентина.

- Вашият спорт е красив, но обикновено е в периферията на медийното внимание. Как решихте да се занимавате с него?

М.К. Майка ми е била акробатка и тя ме заведе в залата. Оттам насетне се запалих. Тренирам от 1-ви клас.

П.Д. Стъпих в залата благодарение на баща ми. Естествено, първия път само да видя какво представлява акробатиката. Представях си го малко по-различно преди това, но ме привлече страшно много, защото развива редица качества във всеки подрастващ. Започнах през 2012 г., бях завършил 5-и клас.

- Как се събрахте като дует?

М. Не мога да кажа, че сме се намерили, просто националният селекционер г-н Драганов и г-жа Николина Христова (бел. авт. бившият генерален секретар на БФ по спортна акробатика) ни събраха, когато се разбра, че ще има смесени двойки на Младежките олимпийски игри.

П. Никой от нас преди това не е бил в смесена двойка, тя е била в женска, аз – в мъжка.

- И двамата ли сте от Бургас?

П. Мариела е от Айтос, аз съм от Бургас, където тренираме и учим.

- Вашият график в училище вероятно е съобразен с тренировките и е по-специфичен?

П. Точно така, ние сме в Спортно училище „Юрий Гагарин“, имаме двуразови тренировки. Програмата ни предвижда 3 учебни часа – тренировка, после пак 3 часа – пак тренировка. Аз съм 12-и клас, тя е 10-и.

- Този натоварен график пречи ли на личния живот, какво ви коства?

М. Не бих казала, че ни пречи – правим това, което ни харесва. Не можем да се оплачем, че ни коства нещо повече.

- Бързо ли се сработихте?

П. Доста трудно е да се сработи двойка, да не говорим за четворка, защото играеш с хора, не с бухалки, това в кръга на шегата. Спрямо другите двойки, които бяха на олимпиадата, те са тренирали доста повече години като тандеми.

- Колко време отнема, за да опознаеш по-основно партньора си – и като стил на действие в спорта, а и като личност?

М. Това е индивидуално, зависи и от възрастта – дали са деца или мъже/жени.

- Мариела, личният ви треньор сподели, че тежиш само 38 кг и е трудно да ги поддържаш. Спазвате ли специален хранителен режим, имате ли някакви ограничения?

М. Нямам, просто се храня в по-малки количества.

П. В момента нямам, но съм бил под режим.

- Остава ли ви свободно време?

П. Остава ни, свършваме тренировки най-късно в 19.00 ч. и всеки си има свои занимания.

- А хоби?

П. Трудно ми е да кажа, различни неща правя.

М. Най-вече излизаме с приятели, поне аз.

П. Да, няма ден, в който да съм пропуснал да изляза.

- Ако трябва да назовете няколко положителни качества в другия, на какво се възхищавате взаимно?

М. Имам му пълно доверие, особено в темповите и балансовите упражнения. Качеството е, че е много здрав и няма как да ме изпусне. Важно е (и двамата се усмихват).

П. За Мариела мога да кажа, че е много упорита, страшно гъвкава, което е адски важно при смесените двойки.  Просто няма цел, с която да се захване и да не постигне.

М. Спокойно мога да допълня, че за него важи същото.

- Какво е чувството да представляваш България на голям форум, какъвто бе Младежката олимпиада? Имаше ли напрежение?

П. Напрежение няма как да липсва – винаги има, но бе умерено, а не неконтролируемо. Имахме много голяма мотивация за Буенос Айрес. Не само, че бе първото олимпийско състезание по акробатика, но това бе мечта на поколения акробати – световни, европейски шампиони. Някои от тях са даже наши приятели.

- Представял ли си своя живот без акробатика? С какво щеше да се занивамаш, ако не бе тя – сега завършваш, вероятно ще бъдеш студент...

П. Да, ще кандидатствам в НСА. Какво точно бих правил извън спорта – не мога да кажа. Колкото и пъти да съм се замислял над този въпрос, нещо ме връща в залата. Ние сме свързани с нея, тя е нашият дом, не се виждаме извън нея, дори за 2 дни.

- Разкажете как премина пътуването до Аржентина, какво ви впечатли?

П. Пътуването премина нормално, но пък малко дълго – вторият полет беше 14 часа от Франкфурт до Буенос Айрес. Направи ми впечатление числеността на спортистите в олимпийското село – 4000 души. И всички бяхме заедно, без значение дали си борец, боксьор, гимнастик, акробат. Събирахме се и си прекарвахме много хубаво. Това бе за нас нещо ново, тъй като не сме били на такова голямо състезание досега.

- Имате ли ритуал преди състезание или пък талисмани?

П. Аз нямам, Мариела не си сваля кончето от китката.

- Девиз имате ли?

М. По-скоро не.

П. Когато излизаме на квадрата, и двамата знаем какво търсим и какво трябва да направим, гледаме да намалим напрежението до възможно най-ниско ниво.

- Какво бихте искали да постигнете в спорта в бъдеще? Вероятно мечтаете за олимпийски медал и при големите?

П. Съмнява ме в скоро време да одобрят акробатиката като олимпийски спорт, но нашите цели са медали от световни и европейски първенства, но и да развием една прекрасна смесена двойка за българската акробатика, която да се помни години наред.

М. Абсолютно се съгласявам с него. Продължаваме да градим кариерите си. След успеха миналата година сме още по-мотивирани да постигаме нови такива, а и някой ден да направим същото на ниво мъже и жени. 

БФ по спортна акробатика почете двойката с медальони „Златен почетен знак“, изработени специално за тях с цел да увековечи историческия медал от Буенос Айрес, извоюван в конкуренцията на 11 двойки. Най-голямото състезание за двамата през 2019 г. ще бъде европейският шампионат за всички възрасти в Холон, Израел, през октомври. Там Мариела и Панайот могат да направят своя дебют при възрастните, ако се чувстват готови за тази крачка, тъй като наставниците им не искат „пресилване“. България пък е кандидатствала и очаква да получи домакинство на следващото европейско първенство през 2021 г. От федерацията се надяват, че акробатиката ще влезе и в олимпийската програма при възрастните, като тенденцията е да бъде приета с една дисциплина и това именно да е смесената двойка.