Искат защита на интересите на извънбрачните деца

Необходимо е прецизиране на законовото регламентиране на съвместното съжителство, за да има ефективна защита на интереса на децата, заяви вчера Красимира Костадинова, главен асистент по клинична детска психология в Националния център по обществено здраве и анализи. Така ще се елиминират трудностите при наследяване на имущество, упражняване на родителските права, режим на личните отношения между родител и дете и издръжка при раздяла. В момента те са силно зависими от волята и постигането на споразумение между родителите.
В интерес на детето е майката да има статут на съпруга, същата закрила от закона като при брак и избягване на всякаква зависимост и уязвимост - икономическа, финансова, морална, психологическа, смята Костадинова. Уеднаквяването на статута на семействата с брак и без брак ще отстрани някои социални несправедливости, например ползването на привилегии за самотни майки. Детските надбавки се получават от майката, без да се взема предвид доходът и на бащата. Друга "привилегия" е ползване на предимство при кандидатстване за детско заведение, както и нееднозначното третиране на семейството без брак. При определяне правото на социални помощи пък се възприема като семейство с брак, като се вземат предвид и доходите на бащата.
За психичното здраве и развитие на детето, за емоционалното му равновесие от значение е не дали родителите имат брак, а дали са създали здраво семейство, смята психологът.
Децата, родени в "безбрачно семейно съжителство", само статистически се водят "извънбрачни", защото повечето живеят в пълни семейства. По последни данни те са над 50%, за които има данни за бащата. За сравнение, през 80-те години на миналия век, когато бракът е бил необходимо и изискващо се условие за създаване на семейство, извънбрачните деца са били 10-12% и предимно на самотни майки.
 Според изследване на "Алфа Рисърч" 60% от пълнолетните българи подкрепят тази семейна форма. По данни на НСИ за 2010 г. 54,1% от семействата са безбрачни. Социолози обясняват навлизането на явлението през 90-те години със социалната нестабилност, ниския стандарт на живот, несигурните доходи, по-голямата мобилност на хората, нарасналото недоверие към институциите.