02 Юни 2020вторник06:25 ч.

На фокус

Истината за ниските "плоски" данъци

Този тип налози товарят бедните и средните слоеве и облекчават заможните и богатите

/ брой: 273

автор:Иван Ангелов

visibility 2333

В сложната система от данъци тук се спирам само на два така наречени преки данъка: върху доходите на физическите лица и върху печалбата. Никое цивилизовано общество не възразява срещу прилагането на такива данъци. Големият въпрос е какви да са те: високи или ниски, пропорционални (плоски) или прогресивни.
Преките данъци трябва да се плащат според възможностите на различните данъкоплатци. Най-бедните да се освобождават напълно от такива данъци, средните доходни групи да плащат умерени данъци, а богатите - по-високи. Това е икономически оправдано и социално справедливо.
Десните политици и икономисти казват, че плоският данък бил най-справедлив! Това не е вярно! Защото едно е данъчното бреме, ако на човек с 300 лева месечен доход, недостатъчен, за да оцелее биологично неговото семейство, му се отнемат 30 лв. при 10-процентен данък. Съвсем друго е то за човек с 30 000 лева, комуто отнемат 3000 лева при 10-процентен данък. С останалите 27 000 лева той и семейството му не само ще живеят добре, но и ще чувстват удовлетворението от по-високата си квалификация, производителност и предприемчивост, направили възможен високия нетен доход след плащането на данъка.

И ще се стремят да печелят повече

Ако данъкът е 20%, той ще плати 6000 лв. Ще му останат 24 000 лева, с които не само ще продължава да живее добре със семейството си, но и ще чувства ползата от високото си образование, производителност и предприемчивост. И ще продължава да се труди и да печели повече. Умерено високият прогресивен данък не убива стимулите за труд и предприемчивост, както казват неговите противници. Така постъпват развитите европейски страни. И го правят от десетилетия, дори от векове. Във Великобритания прилагат за първи път прогресивно облагане в XIV век, а в САЩ в 1861 г.
Данъчната система обаче не трябва да прекалява и с много високи данъци, защото ще потиска предприемчивите хора. Ако им се отнемат 60-70 и повече процента от доходите, те ще загубят интерес към новаторството. Трябва да се търси умерен компромис между заделянето на средства за финансиране на публичните услуги и запазването на стимулите за предприемчивост. Защото без предприемчивост не е възможно ускорено догонващо икономическо развитие, от което така много се нуждаем.
Неслучайно във всички развити страни с активни функции на държавата в регулирането на стопанската дейност и в предоставянето на публични услуги, с грижа за справедливост и солидарност, а също и с грижа за стимулиране на предприемчивостта, прилагат умерено високи прогресивни преки данъци. Дали правителствата на всички развити страни от ЕС са глупаци, а нашите са умници! Вярва ли някой на това? Чудя се защо българският народ продължава да го търпи и не измете тези, които се подиграват с него! Защото те от думи и аргументи вече не разбират!
Българските управници отказват да се възползват от европейския опит и упорито, на инат, прилагат данъци, които облагодетелстват заможните и богатите и натоварват бедните и средните слоеве. У нас се прилагат най-ниските данъци върху доходите и печалбата, и то без необлагаем минимум. Тази допотопна данъчна политика е повече от странна! Тя се подиграва с интересите на 75-80% от българите. А те кротуват и дори преизбират тези, които ги измъчват! Докога!
Десните политици и икономисти твърдят, че с ниските "плоски" данъци се извеждат на "светло" доходите и печалбите и се плащат добросъвестно данъци. Въпреки ниските данъчни ставки в бюджета постъпвали по-големи приходи, казват те.

Истината обаче е друга

Министерството на финансите потвърждава, че бюджетните приходи от тези данъци не само не растат, а намаляват. 10-процентният данък върху печалбата беше въведен на 1 януари 2007 г. Постъпленията в бюджета от този данък тогава са били 1676,6 млн. лева, а през 2015 г. са 1860,4 млн. лева. През този период има, макар и скромен, растеж на производството. Би трябвало да има някакви подобрения в работата на предприятията, да са направени технологически, организационни, управленски и други нововъведения, водещи до по-големи печалби. Би трябвало да се подобрява и ефикасността на данъчната администрация, осигуряваща по-добра събираемост, и т.н. Всичко това трябва да води до далеч по-големи постъпления и без въвеждането на този "вълшебен" данък.
Убедителен прираст на приходите през тези 10 години обаче няма. Символичните подобрения през отделни години вероятно се дължат на други временни фактори. Тогава къде са резултатите от въвеждането на плоския данък? Няма такива резултати, защото няма "осветляване" на печалбата в предприятията (виж таблица 1.).

Таблица 1. Постъпления в републиканския бюджет - в млн. лева

             
Източник: Сайт на Министерството на финансите, раздел Статистика
Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година. "Плоският" корпоративен данък действа от началото на 2007 г., а "плоският" данък върху доходите - от началото на 2008 г.

Ако се обърнем към данъка върху доходите на физическите лица, въведен през 2008 г., ще установим, че прирастът на постъпленията през предходната година със стария по-висок прогресивен данък е бил 484,1 млн. лева. През 2008 - първата година на действието на новия данък, прирастът е бил 141,9 млн. лева, които се дължат на премахването на необлагаемия минимум, а не на "осветляване" на доходите. През следващите няколко години има сериозни намаления на постъпленията, последвани от подозрително големи колебания на прирастите до 2015 г. (виж таблица 1.).
Ако сравним първата (2008 г.) и последната (2015 г.) от действието на този данък, установяваме известно увеличение на годишните постъпления, което е твърде скромно за такъв продължителен период. Това увеличение обаче се дължи на действието на голяма група фактори, част от които споменах по-горе. Много е трудно да се докаже каква част от това увеличение се дължи на осветляване на доходите и изобщо има ли такова. Значителните годишни колебания пораждат допълнителни съмнения.
След като през всички разглеждани години действа факторът "нисък данък" и ако влиянието му е съществено, би трябвало да има стабилно увеличение на постъпленията и по двата данъка. От данните личи, че има много големи колебания по години, а при данъка върху печалбата постъпленията през 2007 и 2014 г. са еднакви. От това следва, че ниските плоски данъци не въздействат осезателно. А през годините с появата на други фактори настъпват колебания в постъпленията. От това пък следва, че няма влияние на ниските данъци, или ако го има, то е символично и се размива между въздействието на другите фактори.
Сигурно е едно. Ако изобщо има някакво подобрение в постъпленията, то не е в резултат на ниските данъци, а на съвместното действие на много други фактори. Няма доказателства, че "осветляването" на доходите е между тях. Още по-малко, че е между главните причини! Любителите на ниските плоски данъци произволно приписват на тях резултатите от въздействието на всички други фактори, за да докажат това, което им се иска да бъде доказано. В този си стремеж те

не се спират пред фалшификации и лъжи

Официалната цел на най-ниските плоски данъци е по-голямата част от новата стойност да се оставя на бизнеса, за да я използва за инвестиции, с които да осигурява по-висок растеж на БВП, по-голяма заетост, по-високи доходи. Защото, казват десните политици и икономисти, държавата била лош управленец и прахосник, а частникът - добър управленец с рационално стопанско поведение. Чудесни аргументи, ако бяха верни! Таблица 2. ще ни помогне да проверим:


Таблица 2. Разходи за инвестиции


Източник: НСИ. Статистически справочник за съответните години.
Пояснение:  Не соча данни за 2008 и 2009 г., понеже са кризисни и не са показателни за инвестиционната активност.

От таблицата личи, че няма повишена инвестиционна активност след въвеждането на ниските плоски данъци. При рязкото намаление на данъците върху доходите и печалбата след 2007-2008 г., на разположение на бизнеса остават ежегодно по 4-5 млрд. лева допълнителен ресурс. Ако съществена част от този ресурс се насочваше за инвестиции, през последните години те би трябвало да са около 25-26 млрд. лева. А са 16-18 млрд. лева.
Къде са 30-те млрд. лева, получени от българския бизнес през последните шест години от по-ниските преки данъци? Къде, освен да са използвани за паразитно потребление, за финансиране на корупция и престъпност, за трансфери в чужбина, за ограничени спестявания и т.н. За всичко друго, но не и за инвестиции, растеж и заетост в България.
Привържениците на ниските плоски данъци ни внушават, че те ни правят по-привлекателни за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Техният приток щял да се увеличава, ще растат производствените инвестиции, ще се ускорява растежът на БВП, ще растат заетостта, доходите. И това би могло да е добре в някои случаи, ако беше вярно. Казвам "в някои случаи", защото опитът на нашата страна с такива инвестиции е доста противоречив.
Между въвеждането на ниските плоски данъци и потока от ПЧИ има лаг във времето.

Необходими са поне 2-3 години

докато чуждестранните инвеститори научат за нашите привлекателни данъци, докато проучат надеждността на правната ни система, наличието на инфраструктура, на квалифициран персонал, защитеността от престъпност и корупция, докато намерят подходящи проекти за инвестиране и т.н. Поради това представям ПЧИ от 2010 г. насам (виж таблица 3.)


Таблица 3. Приток на ПЧИ в България



Няма доказателства, че ниските преки данъци в нашата страна привличат повече ПЧИ. Привлекателността на една страна за ПЧИ се предопределя от много фактори. Ниските данъци са само един от тях, при това не най-важният. Те дори да излъчват позитивни сигнали към чуждестранните инвеститори, достатъчно е в съответната страна да действа така нареченият "данък корупция", за да неутрализира всичко положително и сериозните чужди инвеститори да я заобикалят. Нещо подобно се случва и с нас. Това показва, че ниските данъци сами, без наличието и на другите условия, не привличат ПЧИ.
Безспорният извод от анализа дотук е, че ниските плоски данъци досега не допринасят за развитието на нашата икономика. По-скоро обратното, защото я лишават от ресурси. "Аргументите" на техните привърженици не се потвърждават. Освен че са антисоциални, тези данъци са и антиевропейски. Ненормално е в една страна, член на ЕС като нашата, данъкът върху печалбата да е 10%, при среден за общността около 30-32%. Ненормално е данъкът върху доходите на физическите лица у нас да е 10% и без необлагаем минимум, докато във всички други страни в ЕС има необлагаем минимум, а средният данък е около 40%. Ние упражняваме данъчен дъмпинг върху тях.
В ЕС протичат

всеобхватни интеграционни процеси

Това важи и за интеграцията в данъчната политика. Твърденията на нашия министър на финансите преди седмица, че и другите страни от ЕС вече се ориентират към плоски данъци, не отговарят на истината. Той знае че това не е вярно, но заблуждава българските граждани. Тоталната деградация у нас е толкова голяма, че лъжата стана инструмент за общуване и в българската политика.
Плоски данъци в Европа има само в източноевропейските страни, където е присъствал МВФ в миналото. С изключение на Албания и Черна гора, те са далеч по-високи от нашите 10%. За данъка върху доходите варират между 13 и 22%, а за данъка върху печалбата между 12 и 25%. Това също се знае от българските власти. Но може би не се знае от българските граждани.
Разтревожени от нарастващото доходно неравенство по света, цивилизованите държави се ориентират към мерки за овладяване на този опасен процес. Наред с политиката по доходите, прогресивното облагане е един от инструментите за смекчаване на растящото неравенство. Бъдещето в данъчната политика е към умерено прогресивно облагане, а не към ниските плоски данъци от 10%, нито към прекалено високите прогресивни данъци от 50-60 и повече процента.
 

Природният газ по-евтин, парното - не

автор:Мая Йовановска

visibility 116

/ брой: 102

КЗП проверява програмата за безлихвени кредити

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 102

Под 10% от хотелите и ресторантите в Банско работят

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 102

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 117

Над 4000 са арестувани в САЩ

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

Гърция ще дострои оградата по границата с Турция

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 102

Кремъл очаква подробности за поканата за Г-7

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 102

Гулю-гулю-гулю!

автор:Велислава Дърева

visibility 141

/ брой: 102

Един от великолепното съзвездие

автор:Трифон Митев

visibility 98

/ брой: 102

Датата

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ