Истинска памет

Вчера за 24 поредна година всички си спомниха за 11 септември. Онзи мрачен ден, в който два самолета срутиха кулите на Световния търговски център и показаха, че светът след Студената война не само не се подобрява, а навлиза в нова епоха на турбуленция и хаос. 
Но всички масово забравят един друг 11 септември. През 1973 г. на този ден Чили е удавен в кръв - на власт с епидемично насилие идва прокълнатият генерал Аугусто Пиночет, съчетал в едно садизма на ужасяващи репресии и психопатщината на неолибералния икономически ред. Той сваля от власт демократичния социалист Салвадор Алиенде и потопява страната си в кръв. След 11 септември са избити десетки социалисти, убит е великият Виктор Хара, а Чили се превърна в държава страдалец, трайно закотвена в ужасяваща бедност. Този 11 септември е истински важният, защото и до днес ни демонстрира какво се случва с онези, които се противопоставят на световното капиталистическо статукво, и как финансовите капитали съвместяват жаждата за кръв и печалби в едно. 
Тази избирателна памет за трагедиите е най-подлата черта на целия световен мейнстрийм. Всичко, което не се вписва в лъскавата схема, го замитаме под килима и разстрелваме с мълчание. Точно, както днес всички се правят на слепи за геноцида в Газа и масовите убийства на жени и деца. Подъл свят. Избирателната памет убива.