Истинската червена линия

Делян Пеевски, който е избрал за единствена форма на комуникация с електората писмените послания и яростните декларации, зададе нови висоти на политическата лексика вчера. В поредния си опус той мощно оплю "Кики, Ники-Мики, Асенката и Насето Големия", като ги обвини, че са изпили литри турско кафе в кабинета му и са го молили да вземе тяхната страна в битката с Бойко Борисов.
Нека да оставим настрана интригата. Има голяма вероятност тя да е абсолютно вярна. Проблемът е, че превръщането на политическия разговор в блатна тиня с мирис на вкиснато системно прецаква не просто българското общество, а парламентарната демокрация. По-ниско от това могат да бъдат единствено надписите в обществените тоалетни, но общественият живот деградира със страшна сила и няма да е изненада, ако един ден се събудим в свят, подобен на санитарен възел.
Но в посланието на Делян Пеевски има нещо много по-опасно от катастрофиралия език. В него за първи път в новата история на България политик заплашва с директен етнически сблъсък, ако ситуацията не се промени. А под промяна на ситуацията ДП разбира едно-единствено нещо - тържествено постилане на червен килим пред ДПС-Ново начало за участие във властта и ползването на всички екстри от това.
Добре дошли в прекрасния нов свят на демокрацията на купените гласове!
В посланието си Пеевски директно казва, че, ако "изборът на неговите избиратели" не бъде отчетен, той директно ще ги срещне с всички, които го отричат. И понеже говорим за политическо есе, няма как журналистите да разчепкат темата - как си представя тази среща, по какъв начин ще е организира, в каква атмосфера ще премине тя. А точно това са въпросите, които не трябва да остават без отговори.
Защото едно от големите достойнства на безславния български преход е запазването на етническия мир. При това имам предвид не нелепия туризъм на Ахмед Доган, използван предимно като разменна монета за властово облагодетелстване, а именно същинския мир. Българи и турци в една степен се оказаха жертви на икономическия терор, безогледната наглост, вечното схемаджийство, безпощадната корупция и унищожителната некадърност. Нямаше как жертвите да се обърнат една срещу друга и слава богу.
Но днес политическата криза върлува като средновековна чума и зловещата неспособност за правеното на истинска политика вече кара фигурантите да посягат към най-безценното в нашия живот. Такова заиграване с огъня никой никога не си е позволявал, а фактът, че Пеевски съска през зъби точно такива закани, не трябва да се подминава с махване на ръка. Днес съществуваме на ръба на някаква сериозна имплозия, която обаче никога няма да бъде разрешена с политическо насилие. Отварянето на още едно разделение в разкъсано на части общество е самоубийствен подход и цел. Защото така кризата ще се задълбочи и ще стане вечен спътник на цялата ни политика.
Далеч съм от мисълта да защитавам градската десница, политическо зомби, което е изтъкано от лицемерие, но Пеевски вече си позволява рекет, който минава всички червени линии на поведение и смисъл.
Ето дотук ни докараха.