30 Октомври 2020петък18:24 ч.

Италианецът, който избра България

Един комунист може да печели пари, за да помага на хората, казва Маурицио Ферери

/ брой: 48

автор:Васил Попов

visibility 3473

В самото начало на 90-те години, в зората на нескончаемия български преход, един италианец пристига у нас и остава тук. Сега Маурицио Ферери отбелязва два празника - 150 години от обединението на Италия и две десетилетия от установяването му у нас. Говори много добре  български, на моменти прави къса пауза "е-е-е" в търсене на точната дума, намира я и я произнася прецизно. Общуването с този човек навежда на въпроса къде е допирната точка между капитализма, свободния пазар, социалната защита и мястото на личността във всекидневието.
Кой е сицилианецът Маурицио Ферери? Търговец, производител, меценат, културтрегер, собственик, общественик, певец с китара, кулинар и готвач, познавач ня кафето и виното, съпруг и баща, убеден и убедителен активист на лявата идея. Обикновено се казва - от всичко по малко. На този широко скроен човек обаче му отива да се каже от всичко по много.


Идва у нас по програма на Европейската общност и така се запознава с някои българи. С тях обсъжда дали има възможност да дойде тук да работи. Точно тогава след промените се открива такава възможност. Единият му син е тук с него, другият е с майка си в Сицилия, където имат цех за типична сицилианска керамика. Когато го питат не му ли липсват семейството и жената, Маурицио със смях отвръща, че в България има много хубави жени. Но бърза да добави, че съпругата му често идва в България, както и той се връща в Италия, а всекидневното им общуване в скайпа понякога трае с часове. Когато разказва за родното си място, градчето Каникати, посочва разликата с България. Тук панорамата много време е зелена, а в Сицилия всичко е жълто като злато, защото растенията изсъхват. Там няма сняг, може да завали веднъж на 15 години. Тогава децата не ходят на училище, казва Ферери.

Снимки и репродукции Благовеста Цветкова


Основна цел, която Маурицио си е поставил, е да популяризира италианската кухня, храни и вина, които тук много се търсят, но търговците главно бързат да печелят. За него е друго - мисия, която той изпълнява. И тази мисия е в България да има истинска качествена италианска храна на цени, които хората могат да си позволят. Като става дума за италианска храна, преди всичко си представяме пица. Маурицио пояснява, че истинската италианска пица се прави със специално брашно, което в България го няма. Той внася тук такова брашно и в много заведения пицата се прави с него. Другото е доматеният сос - важно е да бъде в истинската си концентрация. Ако сосът е по-рядък, водата не може да се изпари и пицата остава клисава. Пече се в пещ при температура около 400 градуса за няколко минути. Последното е моцарела, която трябва да се настърже отгоре и да се разтопи.
Сицилианецът започва своя бизнес тук с внос на кафе. Не иска да ни обижда какво сме пиели по това време като кафе, но това изобщо е нямало нещо общо с истинската напитка. Започва да докарва кафе за себе си и вижда, че тук се проявява интерес. Така Ферери става първият вносител на качествено кафе в България. Започва да зарежда всички големи търговски вериги и кафенета. Впоследствие започва да внася и други продукти - сирена, вина.
Повече от 20 български фолклорни групи са посетили Сицилия благодарение на Ферери и стремежа му да сближи духовния свят на двата народа. Когато идва за първи път, вижда няколко ансамбъла на сцена и много се впечатлява, защото тази култура и организация, която България има за фолклора, италианците я нямат. Така позитивното отношение към фолклорните изпълнения след време се появява и в Италия. Италия е една капиталистическа страна, в която хората се занимават само с печелене на пари, а културата е много важно нещо, казва Ферери. Италианската публика е много ентусиазирана, когато вижда изпълнението на българските ансамбли. Много интересно става, когато българските танцьори и танцьорки поканят посетители да играят с тях хоро.
Във връзка с духовното сближаване Маурицио издава и няколко броя на вестник "Другата Италия". Той не е от най-богатите, но не е и беден. Това му позволява да спонсорира всяка година празника на хумора и лъжата на 1 април в с. Тияновци, Видинско.
Маурицио е член на Италианската комунистическа партия. Той няма никакъв проблем да съчетава левите идеи с бизнеса, свободния пазар, демокрацията, конкуренцията. За съжаление живеем в свят на свободния пазар и трябва да се съобразяваме с това, казва той. Не смята, че като комунист не трябва да работи, напротив - трябва да печели и да осъществява социални дейности. Той участва в ръководството на фондация, която всяка година връчва награда за стимулиране на икономическите и културните контакти. Досега са наградени Георги Първанов, Стефан Данаилов, Георги Мърков и др.
По отношение на перспективата за левите идеи в съвременна Европа италианецът е сигурен, че и в Италия, и в България нещата не са розови. Лявата идея изпитва много трудни моменти, защото се опитваме да я приближаваме към други идеи, казва той. Понякога в различните програми разликите не са големи. Ние трябва да си имаме социалните идеи и там да наблягаме, казва Маурицио. И да се борим за тяхното осъществяване. Не може с едно око да гледаме хората, а с друго капиталистите, които да ни помагат за предстоящите избори. Съвсем обяснимо е, че повечето му приятели и познати като политически убеждения принадлежат на левицата. Маурицио е участвал в предизборни кампании на БСП и е готов да участва отново със своята китара и песни. При едно пътуване до Търговище през 1993-1994 г. за участие в организирано мероприятие италианецът е в една кола с известния български актьор Никола Анастасов. Той тогава не знае за популярността на комика у нас. Някъде по пътя колата се поврежда и двамата продължават с влак. Там забелязва интереса на хората към спътника му - идват, здрависват се, искат автограф. Малко след това обаче пътниците разбират, че с тях пътува и италианец. Това прехвърля интереса им към него. Естествено, като всеки популярен актьор, Анастасов прояви малко ревност, смее се Маурицио.
В оценката си за левия печат у нас Ферери препоръчва тонът на опозиционния вестник да бъде по-категоричен и да не прощава нищо на управляващите. Трябва така да се пише, че хората да вярват на това, което четат. Вестникът е един посредник между политиците и обикновените хора, той помага те да се разбират едни други. Трябва да бъдем критични и тогава, когато ние управляваме, категоричен е Маурицио.
На последните две заседания на 47-ия конгрес на БСП Ферери осигури безплатно кафе за всички делегати. Той ще ги почерпи и на следващото заседание. Ето поредната му шега. Ще има надпис: "За комунисти - безплатно, за социалисти - 20 ст., за други леви - 30 ст., на седесари и десни - не се продава!". И със същия шеговит тон подчертава, че това е истинско италианско комунистическо кафе. Мислех да ги почерпя и по едно вино, но си рекох да не стане някакъв фал и приемат грешни решения на конгреса, смее се той.
В началото на 90-те години Ферери се среща с Тодор Живков, който тогава е арестант. Бившият първи му разказал как води диалог с интелигенцията. "Аз говоря и те не ме слушат, те говорят и аз не ги слушам. Ей така водим диалог, ха-ха-ха...!" - много сполучливо имитира гласа и смеха на Тато. След съдебния процес срещу Живков, когато става ясно, че го преследват за едното нищо, Маурицио разказва за това по своята телевизия. Зрители звънят по телефона и предлагат бившият български държавен глава да го вземат в Италия. След като за 30 и нещо години управление го преследват за дреболии, той ще е много полезен на Италия, защото там всеки кмет, като дойде на власт, започва яко да краде, казва Ферери.


Само за ценители


Преди 1990 г. българските вина бяха страхотни и на много ниски цени, казва Маурицио. Сега хем са скъпи, хем трудно се намира хубаво вино. С две думи - и в Италия, и в България има хубави вина, но и много некачествени. Едно от любимите му занимания е след работа да отиде в кухнята на някой ресторант, с който е в партньорски отношения, и сам да приготви някое любимо италианско блюдо, на което се е научил още от детинство. Ето няколко лесни кулинарни изкушения от Маурицио:

Предястие от патладжани

Патладжаните се нарязват на филии, посоляват се и се оставят да се отцеди горчивият сок. Подсушават се много добре, след което се панират в брашно, яйце, галета. Пържат се в гореща мазнина.

Смесен сос

От няколко вида сирена се прави сос за макарони. Може да се смесят бяло саламурено сирене, италианско сирене маскарпоне и синьо сирене, да се залеят с няколко лъжици зехтин, да се намачкат и разбиват до получаването на крем. След като сварим дребни макарони и ги отцедим, смесваме със соса от сирене, отгоре се настъргва малко пармезан.

Телешко филе

Телешко контрафиле се нарязва на тънко, начуква се с готварското чукче, панира се с брашно и се пържи в зехтин с малко бяло вино. Овкусява се после с лимон, като е важно след това да се настърже и кора от лимон, която дава повече аромат. И така се сервира.

 

Корнелия Нинова е в болница с коронавирус

автор:Дума

visibility 0

Станислав Владимиров е кмет на годината

автор:Дума

visibility 18

Германия обяви цяла България за рисков регион

автор:Дума

visibility 37

Вечерен час за ресторантите в София до 12 ноември

автор:Дума

visibility 48

ЕК не преговаря с Русия и Китай за доставка на ваксини

автор:Дума

visibility 26

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 48

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 150

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 142

Датата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ