Иван Атанасов пред Efirbet: Всеки клуб в Дубай има поне 5 терена, грандовете имат 22
Лицензираният футболен треньор Иван Атанасов имаше редкия шанс да работи за футбола в най-богатата държава в света Дубай. По време на престоя си в страната със седемте емирства бившият вратар се докосна до нова култура и традиции, но с работата си показа, че българинът е кадърен и смело приема предизвикателства, стига да получи професионален шанс.
Efirbet потърси Иван Атанасов, за да ни разкаже за своята футболна авантюра в Дубай и как там се стремят да развиват Царя на спортовете, след като всичко друго им е наред.
- Г-н Атанасов, как започнахте работа в Дубай?
- Бяхме на турнир в Албена с 15-годишните футболисти на ЦСКА, които под мое ръководство станаха вицешампиони на България. По същото време там беше на лагер и дубайският Хата, с две години по-големи футболисти. Изиграхме един контролен мач с тях и въпреки че завършихме 3:3, ги надиграхме, и ги превъзхождахме физически и технически. Техническият им директор, който е и шеф на академията им, остана впетчатлен от нашата игра и на другия ден дойде да гледа тренировката ни, а аз гледах после тяхната. Изпратих им СV, а те ми казаха, че на следващата година ще ми пратят договор и така стана.
- Какво постигнахте през първия си сезон в Дубай?
- Тренирах Хата от емирство в Дубай, по-точно 19-годишните им юноши. Изиграхме силни мачове, взехме много победи и през втория полусезон 11 човека преминаха в мъжкия отбор на клуба. Интересно е, че нямаше нито един местен в състава, талантите бяха от Абу Даби и Дубай, но в края на сезона 11 момчета подписаха професионалния договор с представителния тим на Хата, като петима от тях бяха и национали.
- Лесно ли водехте тренировъчния процес?
- Имаше всички подсигурени условия за правене на футбол, като единственият проблем беше, че шестима играчи започнаха да служат в армията. А в Дубай дори да си син на шейх, влизаш в казармата. Само, ако си единствен син в семейството, тогава не отиваш войник. В 4 сутринта ги вдигат и има яка гонка през деня. Вярно е, че ги пускаха за тренировки, но и често ми липсваха, тъй като ходеха на учения. Бях принуден да попълня състава със 17-годишни, но въпреки това по време на сезона имах петима национали - двама до 19 години и трима до 17.
- През втория си сезон вече водите Ал Шарджа?
- Ал Шарджа е отбор от друго емирството, като може да си позволи скъпи чужденци. Трима-четирима от тях например получават по 8-9 милиона евро заплати. Аз бях начело на втория отбор на Ал Шарджа 4 месеца, като го поех от осмо място, записахме осем победи и го оставих на първо място в класирането. Наложи се обаче да напусна, тъй като ме смени този, който раздава треньорските лицензи на чужденците. В Дубай местните имат предимство и отборите често сменят треньорите, дори по двама-трима на сезон. Година, след като си тръгнах, представителният тим на Ал Шарджа привлече много скъпи играчи и стана шампион.
- Как продължи треньорският Ви престой?
- Поех втория отбор на Хата до 21 години. Моите играчи бяха 90 процента местни, което беше прецедент, тъй като преди мен не е имало нито един местен в състава. Но аз наложих местни таланти и сега моето откритие Рашид Салем е младежки национал, а Омар - юношески национал. Рашид е подписал с Ал Насър, който е един от грандовете. Омар пък е в най-богатия клуб в Абу Даби – Ал Аин, от град с много зеленина, за разлика от другите градове, които са изкуствени. Друг мой възпитаник е във Висшата лига на Египет и клаузата му за откупуване е 500 000 долара. Имам и играчи в Първа лига на Уганда, в елита на Камерун. Наложи се обаче да напусна Дубай, тъй като жена ми имаше здравословен проблем. Но добре че си тръгнахме, тъй като след седмица затвориха всичко заради коронавируса и никой не пускаха да излезе от държавата. Можеш да отидеш само до магазин и аптека, децата не излизаха и учеха онлайн. Футболните академии не работеха една година и никой в тях не тренираше.
- Големи ли са треньорските щабове в Дубай?
- В юношите всеки треньор има поне по четирима помощници, а в мъжете са повече. Един бивш футболист от Иран например вече 30 години е треньор там. Помагат му испанец, за физическата подготовка се грижи италианец, има също египтянин, един местен, треньор на вратарите. Това е във втория отбор на Ал Аин и при 19-годишните, а иначе в представителните отбори на големите клубове спортно-техническите щабове са от 10-12 души.
- На какви условия трябва да отговарят българските треньори, за да работят в Дубай?
- Задължително да имат Про-лиценз и да владеят език, а после и контакти. Ако нямаш мениджър, шансът ти клони към нулата. Но мениджърът ти трябва да е чужденец, тъй като българските мениджъри нямат позиции в Дубай. Там работят с египтяни, нидерландци, сърби, хървати и т.н. В Ал Шарджа три години академията беше менажирана от треньор и главен мениджър на Аякс.
- Откъде са чуждите футболисти в Дубай?
- Предимно бразилци, аржентинци, африканци. Такива, които издържат на климата, защото той оказва голямо влияние и огромна част от чужденците няма да издържат. Много е топло, топлите месеци продължават и през септември, и през октомври. Излезеш ли от хотела, след като отидеш до колата и вече си мокър, тъй като температурите са 50-55 градуса.
- Какви са футболните бази?
- Уникални. Ал Аин например има две бази. Едната е за момчетата от 6 до 15 години с 12 терена. На практика всеки отбор във всяка възраст разполага с терен. Другата база е за играчите от 16 години до втория и първия отбор с 10 терена, което прави общо 22 терена. Школата има нов стадион само за мачове, на другите терени се тренира. Подобно е положението в другите клубове, особено в грандовете, които са Ал Насър, Ал Джазира, Ал Аин, Ал Шарджа и ШабаПахлиДубай, тройният отбор на шейха на Дубай Мохамед, който обедини три клуба в един. Грандовете имат по 10-12 терена, абсолютният минимум за терени в един елитен мъжки клуб е 5.
- Защо футболът в Дубай няма успехи, въпреки сериозните пари, които се наливат в него?
- Защо да нямат успехи. Ал Аин игра финал в Азиатската шампионска лига, в който изгуби от корейци с 1:2 като гост и направи 2:2 у дома. Нивото на клубния футбол в Дубай се вдига от много класни чужденци. Те не са познати в Европа, защото не искат да идват в нашия континент, след като вземат големи заплати в Дубай. Иначе националният тим на Дубай не е силен, тъй като в него не играят натурализирани чужденци.
- Вярно ли е, че в Дубай копират европейската Шампионска лига?
- Абсолютно. Взели са регламента за Шампионска лига и го копират едно към едно. Ако мъжете играят днес например, дубълът на клуба играе на следващия ден, за да може да се ползват и играчи от първия тим. Два часа преди мач всички са на стадиона, загрявката се прави, когато остават 50 минути до мача и 20 минути преди неговото начало се прекратява. Където не се спазва регламента, се налагат глоби. Въведоха и ВАР още преди две години.
- Да се отклоним малко от футбола. Разкажете, какъв е стандартът на живот в Дубай?
- Водата и тока са без пари за местните, а бензинът е евтин. Никой например не зарежда половин резервоар, съвсем нормално е винаги да заредиш до горе. Цените на хранителните продукти са близки до нашите, но заплатите са съвсем други и с пъти по-високи. Разбира се, има и доста ниско платени работници от чужбина. Говорим за индийци, които вземат 300, 400, 500 долара. В седемте емирства на Дубай от 10 милиона население, 9 милиона са чужденци и само един милион местни. В Абу Даби са най-богатите шейхове и ултрабогати дубайци.
- Какви преференции ползват от управляващите местните в Дубай?
- Властта осигурява място за всеки местен и му отпуска безлихвен кредит, за да си построи къща. Държавата дави пари и за бизнеса на дубайците, на огромна част от фирмите. Хубавото е също, че младите имат желание и стимул да се образоват и да се развиват, и затова учат в университети по цял свят и в емирствата. Дори жените им работят вече в учреждения и се занимават с бизнес. В Дубай може и да не са специалисти в отделни сфери, но наемат такива – архитекти, лекари, икономисти, строители, учители и т.н., за да се учат от тях. Неслучайно сградите им са неповторими, скоро например ще е готов поредния огромен комплекс, като една от сградите ще е висока 1 км.
- Г-н Атанасов, като треньор дал път на много родни футболисти за професионалния футбол, имате ли рецепта за оздравяване на футбола ни?
- Рецептата е проста и може да се направи с правилните хора, стига да поискат. Школите са основата на футболната пирамида, но в тях сега не работят точните треньори. Там трябва да са най-добрите ни специалисти и да са най-платените. Нужна е и стратегия за налагане на младите и перспективни футболисти, която може да се реализира по линия на БФС съвместно с Министерството на младежта и спорта, местните общини и президентите на клубове. В школите трябва да се работи по единна методика, а и освен това задължително трябва да се върнат традициите в спортните ни училища. Едно време имахме 28 окръжни града и над 30 спортни училища с общежития, които произвеждаха футболисти. Спане, учене, тренировки на едно място, какво по-хубаво от това. Сега в спортно училище се приема всеки, за да съществува. И още нещо. Трябва да се налагат талантливите млади играчи, такива, които имат характер, психика и психологическа устойчивост. Защото често големите мачове се печелят с психика, а не с талант. В големите клубове неслучайно един млад футболист се проучва една година, проучват се в детайли всички негови качества, преди да се вземе решение дали да бъде привлечен.
- Ценят ли се българските треньори по футбол в България?
- За съжаление, българският треньор у нас се чувства като чужденец. Той няма правата на чуждите специалисти и не се толерира като тях. Един чужденец например, ако бъде уволнен, винаги ще си вземе всичките пари, които клубът му дължи, но това няма да се случи с българин, попаднал в подобна ситуация.